Доц. Анелия Буева: „Децата ме научиха да обичам пациентите си и да съм всеотдайна в грижите за тях“
Доц. д-р Анелия Буева завършва ВМИ – София през 1973 г. Започва трудовия си стаж като лекар-ординатор в ДО гр. Тетевен. През 1980 г. придобива специалност „Хигиена на детско-юношеската възраст“, през 1992 г. – по „Детски болести“, а през 2009 г. – и по „Детска нефрология“. В продължение на дълги години преподава в Катедрата по детски болести към МУ – София. От 2007 г. е доцент по педиатрия, а от 2008 г. – завеждащ Клиника по нефрология и хемодиализа към СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ – София. От 2014 г. до момента е началник на детската нефрология в СБАЛДБ „Д-р Лисичкова“ – Варна, а също така има и консултативен кабинет в София.
Доц. Буева е специализирала в Клиниката по детска нефрология на Медицинския университет в Лозана, Швейцария, както и в детските нефрологии на болница „Еdouard Неrriot“, Лион, и многопрофилна детска болница „Robert Debré“, Париж. През 1985 г. придобива степен „Кандидат на науките“ към МУ – София. Получава това признание, защото за първи път в България въвежда прилагането на коремна ехография в детска възраст. През 1993 г. получава и научна степен „Доктор на науките“ към МУ в Лозана, Швейцария. С научната си разработка печели и престижната награда „Проф. д-р Комб” за най-добър дисертационен труд на годината.
Член е на Управителния съвет на Българската бъбречна асоциация, Българското нефрологично дружество, Консултативния съвет на Българската педиатрична асоциация, на Европейската и Френската асоциации по детска нефрология. Била е в екипа на Централната комисия по етика към Министерския съвет до 2013 г. От 2010 г. е член на Обществения съвет към „Фонд за лечение на деца“ и е в подкомисията към благотворителната инициатива „Българската Коледа“. Също така участва и в Експертния съвет за медицински стандарти на МЗ.
От 2010 г. в продължение на три поредни години е национален консултант по педиатрия, а от 2013 г. до момента е национален консултант по детска нефрология.
През 2012 г., 2014 г. и 2016 г. попада в класацията „Лекар, на когото българите вярват” на в. „24 часа“, а също така присъства и в списъка на „Най-добрите лекари в София”, инициатива на Дарик радио.
Автор е на 115 публикации, посветени на детската нефрология и детската коремна ехография.
Доц. Буева, занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично на вас какво ви носи специалността „Детска нефрология“?
Новите открития за непознатите до края на миналия век особености във физиологията, анатомията и онтогенезата на отделителната система през феталния период и цялото детство направиха специалността „Детска нефрология“ особено атрактивна. Възможността да прилагам тези съвременни познания в ежедневната си лекарска практика ми носи огромно удовлетворение.
В България се наблюдава ръст в заболеваемостта от бъбречни болести. Какво сочи статистиката по отношение на нефрологичните заболявания при децата? Увеличава ли се техният брой?
Увеличава се не броят на нефрологичните заболявания в детска възраст, а на ранното им диагностициране. Особено след като през януари 2013 г. в профилактичния пакет в детска възраст бе въведен ехографският преглед на отделителната система на 6-месечна възраст. Това се оказа изключително важен момент за ранното диагностициране на бъбречните заболявания. От огромно значение е и въведеният от януари 2014 г. тест за откриване на протеинурия, който се прави ежегодно на деца в училищна възраст.
От няколко години провеждате скрининг за бъбречни заболявания при деца от цялата страна. Как бихте обобщили резултатите?
Скринингът за скрита бъбречна заболеваемост в детска възраст, който е единствен в света, бе проведен под мое ръководство от 2010 г. до 2013 г. Бяха прегледани безплатно 5850 деца на възраст от 6 месеца до 18 години в различни градове на страната. Необходимо бе само писмено съгласие от родителите. Именно получените от това проучване притеснителни резултати за честотата на бъбречните проблеми се оказаха основателна причина, за да предложа на МЗ и НЗОК да се въведе ехографски преглед на 6-месечна възраст и проверка за протеинурия при младежи в училищна възраст. Радвам се, че срещнах разбиране от тези две институции. Сега прегледите са удовлетворение за екипа.
Кои са най-често срещаните диагнози при децата?
Възпалителните заболявания на отделителната система са най-често срещаните. Това важи за всички възрастови периоди на детството. Естествено, причините са различни. Различна е и честотата на заболяванията при момчетата и момичетата. Причината за това е анатомично по-късата уретра при представителките на женския пол.
Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на детските нефрологични заболявания?
Ролята на общопрактикуващите лекари е много важна, защото те са най-близките лекари до семейството, срещат се най-често с детето и родителите. При начални болестни симптоми на детето родителите се обръщат първо към тях. Ето защо тяхното място е ключово. Освен реакцията им при поява на болест, те са специалистите, които информират и насочват родителите за необходимите прегледи като например тези на отделителната система.
Много от колегите ви казват, че най-сложното в професията е да се постави правилна диагноза. За вас това е още по-тежка задача, защото работите с деца, които невинаги могат да кажат какво точно ги боли. Как се справяте в подобни ситуации и коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?
За всички лекари поставянето на точна диагноза изисква преди всичко да се отдели достатъчно време – за снемане на подробна анамнеза, за запознаване с всички изследвания, направени до момента, за внимателен клиничен преглед. След това идва ред на задълбочената интерпретация на данните.
Естествено, за педиатрите е по-трудно, защото анамнестичните данни са пречупени през емоционалната оценка на една притеснена майка. Често липсват изследвания, защото „не могат да вземат урина”, а също така „не искат кръвни изследвания”… Клиничният преглед понякога се превръща в една „борба” с пациента, който не само не съдейства, а активно пречи на прегледа. Педиатрите трябва да се справят с всички тези обстоятелства… това е цената на точната диагноза.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Разбира се. Децата са най-прекрасните пациенти – невинни, доверчиви, с чисти емоции… Именно това ни задължава да дадем всичко от себе си, за да помогнем на тези чаровни създания. Децата ме научиха да обичам пациентите си и да съм всеотдайна в грижите за тях, да съм винаги на тяхна страна и да ги защитавам, независимо от цената, която понякога трябва да платя.
Кое е най-важното във вашата работа – знанията, опитът, интуицията, умението да се общува с децата…? Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?
Всички тези качества са важни. Трябва да се добавят още необходимостта от непрекъснато повишаване на квалификацията, способността да се преодоляват консерватизма и инерцията, желанието и умението да се въвеждат в практиката постиженията на съвременната медицина. Всичко това е част от „изкуството“ на добрия лекар.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един работен ден?
Когато в края на работния ден затвори вратата на кабинета си, лекарят не може да заключи мислите и тревогите си за своите пациенти. Грижите за пациентите продължават. Дори понякога времето без информация за тежко болен е по-мъчително, защото лекарят е в неведение за евентуалните промени в състоянието му.
Професията ви е много тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява и кое ви усмихва?
През почивните дни обичам да прекарвам сутрините с роман, класическа музика и чаша кафе със семейството ми. Когато имам възможност, обожавам разходките из родното ми място, из различни планини, селища и местности в страната ни, които ме зареждат с българщината си.
И още – усмивката на оздравяло дете и благодарността в очите му, откъснатата от него за мен малка цъфнала тревичка след разходка… Няма по-вълнуващ букет, уверявам ви…
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение? Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Детското здравеопазване трябва да бъде издигнато на пиедестал и да бъдат изпълнени всички изисквания за нормална материална база, оборудване и обслужване навсякъде, където се полагат грижи за здравите или болни българчета. Та това са нашите деца, децата на България! Нима има нещо по-ценно?!
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
В България има много лекари, които са изключителни педиатри и обичат специалността си и децата. Сред педиатрите има интерес към детската нефрология, но в момента малцина специализират въпросната специалност, защото това изисква пълно себеотдаване, а често се налага и отделяне от семейството и работното място за дълъг период от време.
Според вас има ли необходимост от детска многопрофилна болница в България?
Естествено.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Аз имам над 40 години трудов стаж и нито един ден от тези години не е извън педиатрията. Ако започна отново, пак бих избрала това…Не бих могла да работя в друга специалност.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
…обичам децата, на които съм посветила целия си професионален път.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието