Защо децата винаги казват първо „Не!“

Изведнъж детето ви има мнение по всички въпроси. Разберете защо всъщност това е нещо хубаво, а не лошо.

Казването на „не“ е нормално. Тригодишният Максим не иска да носи бельо и тениски. Майка му се мъчи да разбере защо. Но синът й не може да й обясни своите възражения по въпроса като възрастен. „Всичко, което той прави, е да си дърпа тениската, да я захвърля някъде и да вика „Не, не, не“. Нямам идея какво да го правя“, разказва майката.

Ако си мислите, че вие и вашето дете постоянно сте спаринг партньори, то… напълно сте познали. Скорошно проучване относно детското поведение показа, че 2- и 3-годишните деца спорят със своите родители между 20 и 25 пъти на час. Може да се изморите само като гледате резултатите от проучването. Но за всичко си има логично обяснение. Според проф. Джон Сърджънт, детски психолог от Колежа по медицина в Бейлор, Хюстън, децата точно в тази възраст започват да отстояват себе си и да спорят с родителите си и причината за това е, че така набират увереност. Запомнете – светът все още е огромно мистериозно място за вашето дете и то се чувства доста безпомощно. Казването на „не“ е нормален и здравословен начин детето да почувства, че все пак упражнява някакъв контрол. И все пак… Постоянните конфликти не са забавни. Понякога са много трудни за разрешаване. Просто да се предадете в подобна ситуация не е добра стратегия, а освен това ще ви създаде проблеми занапред, защото хлапето ще свикне да отстъпвате. Да сте твърде сурови или да принудите детето да прави каквото вие пожелаете, също не е добре, защото така то ще се почувства безпомощно, изплашено, гладно и след време дори още по-непокорно. За да превърнете своя малък „бунтовник“ в свой „съюзник”, опитайте ето тези стратегии:

Фокусирайте се върху позитивното

Вашето дете не обича да чува „не“ за отговор точно толкова, колкото и всеки друг човек. Помислете колко пъти дневно използвате тази дума – „Не, не дърпай опашката на кучето“, „Не, не стъпвай върху стола“. Това е достатъчно, за да раздразните всеки. Казвайте на детето какво бихте искали да направи, а не какво да не прави! Ето примери: „Не се търкаляй по пода с новата рокля“ трябва да стане „Седни на дивана с новата си рокля“. Изпробвайте този съвет и ще се убедите, че така шансовете за поредната караница рязко ще спаднат. Тонът също е важен. Естествено, че ще се развикате, ако детето тръгне право срещу движеща се кола, но е в пъти по-вероятно да ви послуша, когато тонът е мек.

Обяснявайте му

Децата е по-малко вероятно да се нацупят, ако знаят защо не могат да направят нещо. Тригодишният син на Вивиан обича да се катери на катерушката в задния двор, но често стига до половината на стълбата и спира. Отказва да продължи нагоре, но и не слиза. В момента майка му е бременна в седмия месец и няма друг избор освен да преговаря с него да слезе. „Когато му обясня, че не мога да се кача и да го сваля, защото имам бебе в коремчето, той повечето пъти се отказва да спори“, обяснява тя. Повечето малки деца могат да разберат простите обяснения според д-р Дебора Лейбъл, преподавател по психология в Университета в Пенсилвания. Не е необходимо да задълбавате, да давате детайли. Ако го направите, детето ви просто ще превключи на „глух режим“ и нищо няма да чуе.

Не взимайте винаги решенията вие

Експертите съветват да давате на децата правото на избор. Малките решения им носят задоволство и успокоение. Ако дъщеря ви не иска да си остави играчката и да седне да вечеря, питайте я дали иска сок или мляко с вечерята. Това ще й отвлече вниманието. Ако обличането сутрин е редовна драма, нека тя сама да си подбере дрехите дори ако подборът е смехотворен. Когато давате на дете правото да избира, то започва да изпитва гордост и е много вероятно, когато го помолите за нещо, да ви отговори с „да“.

Окуражете имитациите

Знаете, че мъникът обича да ви имитира. И да си играе на „голям“. Е, използвайте това като свое преимущество следващия път, когато ви се противи. Например, ако не иска да си обуе чорапите, кажете „На моите крака им е студено, затова ще си обуя по-топли чорапи. Сигурно и на теб ти е студено. Искаш ли да си обуем чорапи заедно?“.

Нека е забавно

Има си определени моменти, в които детето просто не знае друго освен „не“. Ако се опитате да  развалите чаеното парти на дъщеря си, защото искате да я изкъпете, шансовете да доближи ваната са почти… никакви. Но ако превърнете молбата си в игра, може накрая всичко да приключи със смях вместо с викане. Правете се на мечета, отиващи да се къпят. Понесете и куклите. Направете чаеното парти в банята. Пуснете музика.

Възнаградете доброто поведение

Най-вероятно сте се чувствали гузни, когато сте дали на детето шоколад, за да мълчи в супермаркета. Макар да е проработила, тази стратегия не е дълготрайна. Детето може да възприеме, че шоколадът е награда за това, че е викало, държало се е лошо и се е наложило с нещо да го залъжете. Следващия път, за да получи повече шоколад, ще се държи и по-зле. Правилният начин е, когато детето направи нещо, което ви радва – благодарете му! Гушкайте го, целувайте го! Покажете му, че се радвате. Това е дългосрочна стратегия.

Разбира се, никой не забранява почерпките напълно. В световен план храната и парите винаги са мотиватори. Психолозите препоръчват да подкупвате със стикери, книжки с приказки, пастели. Само гледайте да ги обещавате веднага след добрата постъпка, защото иначе децата се дезориентират за какво са тези подаръци.

Подгответе се за следните тотални „Не“ ситуации

Има няколко ситуации, в които каквото и да правите, отговорът на детето ще си е „не“, „няма пък“, „не искам“. Ето ги и тях:

• следобеден сън (шансовете за борба са огромни, защото децата стават по-раздразнителни, когато им се спи).
• време за хранене (защото най-често времето за обяд или вечеря прекъсва игра или нещо друго забавно).
• запознанство с друго дете или започване на забавачка (всичко ново и непознато може да паникьоса или издразни детето).
• разходка в мола (децата рядко са в настроение, когато наоколо е бутаница, шумотевица).
• посещение при лекар (децата не забравят лесно инжекциите или отвратителните на вкус лекарства).

Източник: www.parents.com