Диагноза: aнгина

Проф. Цоло Цолов, УНГ клиника, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, София

Не е трудна за разпознаване – висока температура, червено и болезнено гърло, налепи по сливиците… Ако при детето се появят подобни симптоми, най-вероятно става дума именно за ангина. Не се плашете – колкото и да е неприятно това често срещано при децата заболяване, ако вземете веднага мерки и се обърнете към специалист, в рамките на десетина дни ще отшуми. По какъв начин се предава инфекцията, как се поставя диагнозата и какво лечение трябва да се проведе, попитахме проф. Цолов.

Какво представлява ангината

Инфекциите на назофаринкса са характерни за средната възрастова група и за по-големите деца, включително и възрастните. Tе се обединяват от лекуващите лекари и от пациентите с общото понятие „ангина“. За съжаление, заболяването често се оказва постоянен проблем за семействата, чиито деца посещават детски заведения – градина, училище… То има изцяло инфекциозен характер, типично е и за някои детски инфекциозни заболявания като варицелата, рубеолата, скарлатината.

Какви са симптомите

При почти всички пациенти се установява възпаление на шийните лимфни възли, те стават подути и болезнени. Общото състояние е влошено – наблюдават се висока температура, болки и зачервяване на гърлото, поява на гноевиден налеп по сливиците, който може да бъде на петна, дифузен и язвено-некротичен.

Как се предава инфекцията и как се диагностицира

Разпространението на ангините е най-вече в резултат на неспазване на хигиенните норми – ползване на чужди прибори за хранене, пиене на вода от чуждо шише или чаша, целувки… Задължително е децата с кашлица, болки в гърлото, температура да не се допускат в детските заведения, но това правило често се нарушава. Разбира се, от съществено значение е дали член от семейството е носител на бактериална или вирусна инфекция, тъй като той може да зарази роднините си. Важно е лекарят да може да се ориентира дали става въпрос за ангина като самостоятелно заболяване, или като един от симптомите на някое друго заболяване. Трябва да се имат предвид всички оплаквания на пациентите – болки в гърлото, обща отпадналост, фебрилитет, подуване на шийните лимфни възли, болки в ушите. При наличието на такива оплаквания е задължително да се направи преглед от специалист, който по време на прегледа да уточни и някои важни подробности, например каква е формата на ангината – катарална, херпетиформена, фоликуларна или лакунарна, язвено-некротична… Установяването на тези „подробности” е важно, защото катаралните ангини най-често се причиняват от вируси, но ако не се вземат мерки, може да последва бактериална атака. Тогава се развива т.нар. „гнойна ангина”, която се причинява от различни бактерии – стафилококи, стрептококи, пневмококи, хемофилус инфлуенце.

Какво лечение се назначава

Необходимо е лечението да започне незабавно, като първоначално се прилагат симптоматични средства съобразно оплакванията. Специалистът трябва да вземе натривка от гърлото за микробиологично изследване, да назначи антибиограма, пълна кръвна картина, включваща диференциално броене и СУЕ. При съмнение за вирусна ангина се изследват чернодробните проби, пикочната киселина, имуноглобулините G и М.

Съобразно получените резултати от лабораторните изследвания се назначава антибиотична терапия за минимум 7 дни, предписват се витамини, пробиотици, имуностимулиращи средства.

Ако състоянието на детето е такова, че налага незабавно да бъде започнато антибиотично лечение, то се назначава, а след резултатите от микробиологичното изследване на гърления секрет при необходимост се коригира.

При правилно проведена терапия протичането на ангинозното заболяване е благоприятно в рамките на десетина дни.

Какви са възможните усложнения

Самолечението, неправилно проведеното медикаментозно лечение, увлечението по псевдохомеопатията, антиваксиналните настроения сред някои родители могат да доведат до появата на усложнения – хроничен тонзилит, перитонзиларен абсцес, остър ставен ревматизъм, гломерулонефрит, сърдечни проблеми и т.н.

В случаите, когато се наблюдават по три и повече ангини в годината, налагащи антибиотична терапия, специалистът може да препоръча оперативно лечение – т.нар. тонзилектомия. Операцията се провежда с пълна упойка. В този случай има редица противопоказания – детето да не е боледувало наскоро и да не е болно в момента, пълната кръвна картина да е в норма, да се направи алергологично изследване, да се изяснят придружаващите заболявания.