Доц. Христо Шивачев: „Държавата абдикира от задълженията си към детското здравеопазване“
Доц. д-р Христо Иванов Шивачев заършва медицина през 1995 г. в МУ – София. Две години по-късно започва работа в Детска гръдна хирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. През 2004 г. придобива специалност „Обща хирургия”, а през 2012 г. – и по „Детска хирургия”. През 2013 г. се хабилитира. Работи в областта на минимално инвазивната хирургия – гръден кош и корем. Специализира и въвежда в България минимално инвазивните операции в областта на детската гръдна хирургия.
През 2009 г. и 2013 г. преминава курсове по хирургия на ларинкс, трахея и бронхи във Виена, а през 2014 г. изкарва и курс по оперативно лечение на деформитети на гръден кош в Генуа.
Доц. Шивачев има редица участия във форуми и конгреси в България и чужбина. Автор е на над 50 научни труда.
Доц. Шивачев, занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично за вас какво е детската хирургия?
Това е отговорност и шанс да даваш надежда и да връщаш усмивката на децата и техните родители. В замяна получаваш най-искрената усмивка или рисунка.
Много ваши колеги казват, че най-сложното нещо в професията ви е да се постави правилна диагноза. При вас това е още по-тежка задача, защото работите с деца, които невинаги могат да кажат какво точно ги боли, а голяма част от тях са и в спешно състояние. Как се справяте вие в подобни ситуации и коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?
В хирургията има максима, която гласи, че е лесно да влезеш и да оперираш един пациент, но че много по-трудно е да решиш кога да не го оперираш. Поставянето на диагнозата и съставянето на лечебния план са трудни задачи, изискващи професионализъм, знания, опит и не на последно място – интуиция. Най-трудно обаче е, когато се сблъскаш с негативизма и неприемането от страна на родителите. Как се отговаря на въпроса „Докторе, защо точно на нас?“… Изграждането на доверие и разбиране между лекар, пациент и родители е от съществено значение за добрия изход от лечението. Това понякога е труден и дълъг процес, а невинаги има време за него, особено ако трябва да се действа бързо.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Да, да бъда искрен с тях. Ние често си казваме, че децата са малки и не разбират. Това не е така. Смятам, че на децата трябва да се обяснява всичко, защото това прави процеса на лечение по-спокоен и по-лесен. Такава винаги е била и молбата ми към родителите.
А случай, който никога няма да забравите?
Помня неуспехите. За съжаление, никой лекар не може да ги избегне, но те са и най-страшният учител.
Кое е най-важното за един хирург – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?
На първо място, трябва да харесва и да обича това, което прави, и да го прави със сърце. Тогава идва и всичко останало – стремежът към знания, към усъвършенстване, към това следващия път да направиш нещата още по-добре. Натрупва се опит, развива се интуиция и се получава удовлетворение от постигнатото.
Вие разработвате и въвеждате в България минимално инвазивната гръдна и коремна хирургия в детска възраст, т. нар. видеоасистирана торакоскопска и лапароскопска хирургия. Какви са предимствата на този метод и какво е бъдещето му у нас?
Минимално инвазивните методи са настоящето и бъдещето на хирургията. Те са утвърдени и доказани в света. У нас тези процеси протичат по-бавно, което е свързано както с нормалния процес на утвърждаването на даден метод, така и с необходимостта от сериозно материално обезпечаване, което е доста трудно в нашите условия на постоянен дефицит. Друг аспект е обучението и квалификацията на лекарите, които са скъп и трудно постижим финансов лукс, който не се подпомага от никого. По този начин всичко е оставено в ръцете на лекаря, той трябва да си намери оборудване и той трябва да финансира своето обучение. Всичко това прави този процес дълъг и скъп.
Вече няколко поредни години се включвате активно в профилактичната програма „Детско здраве“ на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Как бихте обобщили наблюденията си – кои са най-често констатираните проблеми при децата що се касае до вашата специалност?
Основно можем да ги разделим в три групи: деца със слабинни или пъпни хернии; деца с крипторхизъм (незавършено слизане на тестиса в скроталната торбичка); деца с вродени деформитети на гръдния кош – най- често обущарски гръден кош и птичи гърди.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на изброените от вас заболявания?
Те имат главна роля в превенцията. Това са лекарите, които хората познават и на които имат доверие. Те съветват и насочват родителите в търсенето на специализирана помощ. От основно значение е тяхната информираност и познаването на възможностите и сроковете за лечение на различните заболявания.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?
Еднообразно. Започва с кафе, рапорт за изминалия ден, визитация и обсъждане на болните, работа в операционната, обедна визитация и уточняване на задачите за другия ден, консултации и понякога пак в операционната. И когато успея, се прибирам вкъщи.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес?
Помагат ми времето, прекарано със семейството и с приятелите ми, хубавата книга, риболовът и планината.
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България и с какви трудности най-често се сблъсквате като детски хирург?
Ситуацията в момента е доста трагична – държавата абдикира от задълженията си към детското здравеопазване, липсват специалисти и е налице задълбочаващо се недофинансиране. В тези условия, в които лекарят трябва да е счетоводител, а не лечител, на него му е все по-трудно да върши работата си. Необходими са ни единна държавна доктрина за детското здравеопазване по отношение на превенцията и лечението, пълно финансиране от държавата, адекватна кадрова политика за създаване на бъдещи специалисти, както и за обединяване на и без това малкото останали такива в специализирани детски центрове. Само така би могло да се гарантира пълно, адекватно и качествено лечение на децата.
Като стана дума за специалисти, смятате ли, че имаме добре обучени кадри и какъв е интересът към вашата специалност?
Да, имаме страхотни специалисти, но са малко и ще намаляват още повече. Когато през 1997 г. започнах професионалния си път, в България имаше 121 детски хирурзи, а сега са едва 34. В момента имаме два университетски центъра – в София и в Пловдив, и три отделения – в Стара Загора, Варна и Плевен. Определено има интерес към нашата специалност, но в нашите динамични времена младите лекари искат бърз резултат, а това не е възможно и поражда разочарования. Изграждането на един специалист отнема 20 години – 10 години учене и 10 години работа, докато натрупа опит и се утвърди. Като към това прибавим и факта, че всички курсове и конгреси са за сметка на специализантите, а заплатата е едва 800 лв., не е изненада, че някои специалисти тръгват към Европа. Затова смятам, че имаме нужда от добра кадрова политика, а тя иска финансиране.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Да! Категорично!
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
Тя ми дава възможността да правя нещо удивително, красиво и градивно! А удовлетворението е в очите на пациентите.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието