Вродени и придобити заболявания на белия дроб и гръдната стена, брой 4/2016

Доц. д-р Христо Шивачев,

Отделение по детска гръдна хирургия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“

Обемът от заболявания в детската хирургия е огромен и обхваща диапазона от вродените заболявания на респираторната и храносмилателната системи, гръдния кош и коремната стена, през придобитите заболявания, до травмите. Поради тази причина в броя ще представим няколко нозологични единици, които поради своя характер и особености представляват по-голям интерес.

Акцентът е поставен върху вродените малформации на белия дроб. Те са с честота 1:4000 живи раждания, като в тях влизат вродената диафрагмална херния, вродената кистична аденоматоидна малформация и белодробната секвестрация. От съществено значение за благоприятния изход от заболяването са навременното диагностициране и планираното поведение на много и различни специалисти.

Проследяването на бременността от специалист по фетална медицина в над 96% от случаите позволява възможната малформация да бъде диагностицирана навреме. Установяването й е шок за родителите и изисква детайлно разясняване на същността й, възможните усложнения по време на бременността и раждането, протичането на следродовия адаптационен период и бъдещите последствия за детето. Това е дълъг процес, в който участват профилирани специалисти – акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина, неонатолог, детски хирург и анестезиолог (при необходимост от оперативно лечение), педиатър-пулмолог… Само единните действия на този мултидисциплинарен екип могат да гарантират добрия изход от заболяването. Нашата практика показва, че познаването на тези особености от общопрактикуващите лекари, а също така и добрата колаборация между специалистите, винаги води до добри резултати.

Вродените деформитети на гръдния кош са с честота от 1:200 до 1:1000 живи раждания, като най-чести са Рectus excavatum и Pectus carinatum. Доскоро лечението на децата с тези заболявания беше като че ли повече приоритет на специалистите по ортопедия и травматология, отколкото на детските хирурзи, което не даваше възможност за единна тактика и адекватна оценка на резултатите. Също така използваните хирургични методи бяха доста травматични и с незадоволителен козметичен резултат. Развитието на минимално инвазивните методи и навлизането на видеоасистираната торакоскопска хирургия значително промениха вижданията както за сроковете, така и за методите на оперативна корекция. Въвеждането у нас на операцията по Nuss, приета за златен стандарт при лечението на деца с Рectus excavatum, дава много по-добри и обещаващи резултати по отношение на травматичност и козметичен резултат. От 2014 г. досега по тази методика при нас са оперирани 13 деца и ранните резултати са много добри. От друга страна, изработването на динамичната компресионна система от български фирми за ортези дава възможност за адекватно лечение и проследяване на децата с Pectus carinatum, но още е рано да се говори за резултатите от тази терапия.

Заключение

Голямото разнообразие и многостранчивост на заболяванията в детска възраст изисква добро познаване на патологията и бърза ориентация в клиничните признаци. Смятаме, че мултидисциплинарните екипи са бъдещето на детското здравеопазване, а познанието накъде да се насочи пациентът и какъв път да извърви е гаранция за качествено лечение и добър изход от заболяването.