Хранене на кърмачета и деца до 3 години

Д-р Радка Масларска,

началник „Неонатология”, МБАЛ „Токуда Болница София“

Рационалното хранене задоволява оптимално физиологичните потребности от енергия и пластични материали, осигуряващи правилното протичане на обменните процеси в организма и нормалното физическо развитие на детето.

 

Основни принципи на рационалното хранене

Доставяната чрез храната енергия трябва да задоволява оптимално нуждите на кърмачето и да му осигурява оптимален тегловен прираст (табл. 1).

Необходимата енергия трябва да се доставя от основните хранителни съставки в оптимално физиологично съотношение белтъчини/мазнини/въглехидрати – 1:3:6:

• белтъчини: 2 g на телесна маса;
• мазнини: 6 g на телесна маса;
• въглехидрати: 12 g на телесна маса.

Хранителните продукти трябва да осигуряват в оптимално количество незаменимите хранителни съставки:

• аминокиселини: левцин, изолевцин, метионин, фенилаланин, трионин, триптофан, валин, хистидин, цистин;
• полиненаситени дълговерижни мастни киселини: линолова, линоленова, арахидонова.

Храната е основен източник на витамини, които трябва да бъдат доставяни в оптимални количества, за да се избегнат хипо/хипервитаминозни състояния (табл. 2).

Чрез храната се доставят необходимите за нормалното развитие и функциониране на организма елекртолити, минерални вещества и микроелементи:

• Na/Cl: до 6 мeс. – 115-350 mg; 6-12 мес. – 250-750 mg;
• K: 1000 mg;
• Ca/P: 400 mg;
• Fe/Zn/Cu/Se;
• нуклеотиди: цитидин, уридин, аденозин, гуанозин, инозин, монофосфати.

 

Видово специфична храна

• майчиното мляко е винаги на разположение на бебето, добре темперирано е и не съдържа бактерии;
• до 6 месечна възраст задоволява енергийните и пластични нужди на детето;
• при кърменето се отделя окситоцин, който подпомага обратното развитие на матката до нормалните й размери, потиска цикличното отделяне на гонадотропини и има контрацептивно действие;
• при жените, които са кърмили, е установена по-ниска честота на карцином на гърдата.

До 4-тия ден се отделя коластра. Тя е с ниско съдържание на въглехидрати и масти, ниско енергийно съдържание (55 ккал/100 мл), високо протеинно съдържание (50% от дела на протеините е секреторен имуноглобулин А), огромно съдържание на гранулоцити, лимфоцити и макрофаги.

От 5-ия до 10-ия ден се отделя преходна кърма, която съдържа 60 ккал/100 мл. Тя е с по-ниско съдържание на протеини и с по-високо съдържание на въглехидрати и мазнини.

От 11-ия ден се отделя зрялата кърма. Тя е с по-високо енергийно съдържание (70 ккал/100 мл), по-високо съдържание на мазнини и по-ниско съдържание на протеини.

Майчината кърма притежава повече от 20 антиинфекциозни фактора – секреторен IgA, лактоферин, лизозин, лактопероксидаза, полизахариди (>130 вида), нуклеотиди, комплемент, клетъчни елементи (от 2000-4000/ml, 90% от които макрофаги).

Мазнините в кърмата се повлияват от хранителния режим на майката, по време на самото кърмене се увеличават, характеризират се с високо съдържание на ненаситени и есенциални мастни киселини, резорбцията им е улеснена от характерната структура на триглицеридите и наличието на липаза.

Въглехидратите са с относително високо съдържание. Преобладаващо е наличието на лактоза, която подпомага развитието на лактобацилус бифидус и потиска растежа на коли бактериите. Кожата на седалището се дразни по-малко, защото рН на изпражненията е кисело, а не алкално. Наблюдава се високо съдържание на гликопротеини, невраминова киселина и олигозахариди (около 35 пъти повече).

Протеините в майчината кърма съответстват на ензимите на малкото кърмаче. Наблюдава се високо съдържание на цистеин. Вносът на аминокиселини е оптимален. Съдържанието на казеин в женското мляко е 1/6 от това на кравето мляко. Съдържанието на лактоферин, който потиска растежа на желязозависимите микроорганизми, е високо.

Минералите са с относително по-ниско съдържание в майчиното мляко, осмоларитетът е по-нисък, което намалява опасността от хипертонична дехидратация при загуба на вода. При кърмените деца резорбцията на Са, Zn и Fe е оптимална.

Имунологични свойства на майчината кърма – майчиното мляко съдържа специфични имуноглобулини (секреторен имуноглобулин А, IgG, IgM, лизозим и лактоферин). По този начин се осъществява пасивна защита от пренесените от майката антитела срещу всички причинители, на които е бил изложен майчиният организъм. Кърмата съдържа нуклеотиди, подпомагащи лимфоцитната пролиферация и активиращи макрофагите. Като антиинфекциозни фактори са налични антистафилококов фактор, цитокини, антивирусни липиди, антиоксиданти, антитокоферол и ветакаротен.

Оптимално съдържание на растежни фактори – IGF, EGF, хепатоцитен и хемопоетичен растежен фактор.

 

Изкуствено хранене

При невъзможност за естествено хранене се използват формули за изкуствено хранене. Кравето мляко се адаптира към нуждите на кърмачето чрез:

• редукция на протеините и минералните соли с около 50%; стойности на общия белтък между 1.5-2.0 g/100 ml; увеличаване на сурватъчните протеини;
• заместване на животинските мазнини с растителни, които са с много по-високо съдържание на ненаситени есенциални мастни киселини, така резорбцията им се увеличава до 90%;
• увеличено съдържание на лактоза;
• увеличено съдържание на микроелементи като цинк, желязо и нуклеозиди.

Видове млека за кърмачета:

• за здрави деца – според възрастта;
• за недоносени деца;
• лечебни млека – при алергия към белтъка на кравето мляко, галактоземия, фенилкетонурия, гастроезофагеален рефлукс, диария, хиперкалциемия и частично хидролизирани млека за профилактика на алергиите.

Необходимо количество храна:

• до 2-ри месец – 1/5 от теглото (max 200 g/kg дневно);
• 2-4-ти месец – 1/6 от теглото (max 170 g/kg дневно);
• 4-6-и месец – 1/7 от теглото (max 140 g/kg дневно);
• след 6-и месец – 1/8 от теглото (max 1l дневно).

 

Захранване

Необходимост от захранване:

• повишени енергийни потребности;
• повишени изисквания за минерали и микроелементи, витамини и баластни вещества.

Ред на въвеждане на различните храни

• 4-ти месец – пюре от зеленчуци;
• 5-и месец – млечно-плодов кисел или инстантни детски каши, жълтък;
• 6-и месец – месно-зеленчуково пюре;
• 7-и месец – попара със сирене, настърган плод, глутенови каши;
• 8-и месец – 30 ml супа или бульон;
• 10-и месец – преходна храна.

Размери на частиците:

• до 9-и месец – 0.5-1 mm.
• след 9-и месец – до 2 cm.

Oсновни правила за захранване:

• всяка нова храна се въвежда в малки дози и се проследяват изпражненията на детето;
• новата храна се предлага в началото на храненето;
• детето трябва да е здраво;
• при отказ от страна на детето се предлага друга, сходна по състав храна;
• с цел създаване на правилни хранителни навици у детето се използват разнообразни продукти.

Готовите детски храни трябва да съдържат:

• белтъчини и мазнини (2 g/100 g продукт);
• въглехидрати (12 g/100 g продукт);
• 100 kcal/100 g продукт.

 

Хранене на децата от 1 до 3 години

Децата продължават да се хранят 4-5 пъти дневно. Дневното количество храна е 1200-1400 ml. В началото то е равномерно разпределено между отделните хранения, като постепенно обядът се налага като основното хранене за деня. Количеството на млякото намалява за сметка на другите храни и достига до 400-500 ml дневно. Въпреки че в този период дъвкателният апарат на детето е добре развит, храната трябва да е подходящо раздробена, а месото – смляно. Дневното количество енергия на килограм тегло е 100 kcal, като съотношението белтъчини/мазнини/въглехидрати е 1:2:7.

На тази възраст децата трябва да се хранят на подходящо столче, така че краката да имат опора. Желателно е храната да е подходящо приготвена, добре сервирана и за предпочитане да е в малки порции.