Клинична задача: 5-месечно кърмаче с туморна формация и болезненост в лява шийна област

Анамнеза: Кърмаче на 5-месечна възраст, доносено от втора, нормално протекла бременност, родено с ресекцио, неонатален период – без усложнения. На едномесечна възраст е преболедувало от пневмония и е лекувано в болнични условия. На заместващо хранене от първия месец, захранено по съвети на детска консултация. Фамилно необременено. Заболява от 3-4 дни – суха кашлица и серозна назална секреция, без фебрилитет. От 2 дни родителите забелязали туморна формация и болезненост в лява шийна област. Постъпва за диагностично уточняване и терапия.

Обективен статус при постъпването: Леко увредено общо състояние. Нормотермично. Еутрофично. Чисти, бледорозови кожа и видими лигавици. Бледорозови небни дъги и фаринкс, оскъдна серозна хрема. Суха кашлица. Дишане – двустранно везикуларно, без хрипове. РСД, ясни сърдечни тонове, без шумове. Корем – мек, без коремна органомегалия. Нормален неврологичен статус за възрастта. В лява шийна област субокципитално и субаурикуларно зад м. стерноклеидомастоидеус – туморна формация с големина 5/4 см; твърда консистенция; болезнена, без флуктуация; с несраснала надлежаща кожа, ливидно-хиперемирана надлежаща кожа.

В хода на клиничното наблюдение общото състояние остана задоволително. Регистрира се умерено висок фебрилитет, който отзвуча до 24-ия час. Туморната формация персистира, без промяна в големина и консистенция. Надлежащата кожа стана по-ливидна.

Резултати от изследванията: ПКК – лекостепенна нормохромна анемия, лекостепенна левкоцитоза с полинуклеоза от ДКК, С-реактивен протеин – 1.98мг/дл. КАТ на шийна област и гръден кош – ограничена хетерогенна формация с преобладаваща течноеквивалентна зона 28/19мм с контрастираща се капсула вляво на шията латерално, под м. стерноклеидомастоидеус. Лекостепенно компирмирана лява югуларна вена.

Коя от следните диагнози е вярна?

А. Остър гноен лимфаденит

Б. Лимфангиом (кистичен хигром)

В. Дермоидна киста

Г. Супурирала странична киста на шията

Отговор:

Касае се за лимфангиом. Лимфангиомът е тънкостенна киста, но по-често – многокамерна кухина, изпълнена с течност. Обикновено се локализира в лявата шийна област. Пренаталното диагностициране нерядко се асоциира с различни генетични синдроми и е с лоша прогноза. Постнаталната презентация на заболяването е свързана с инфекция или кръвоизлив, когато туморната маса бързо нараства. Ако формацията е голяма, може да се стигне до компримиране на вени, трахея или хранопровод. За диагностично уточняване, освен клиничната картина, се използват ехографското и образните рентгенови изследвания (КАТ, ЯМР). Лечението е оперативно. При малки, ненарастващи формации има данни за спонтанна инволюция. По правило индикациите за оперативна намеса са с относителна спешност поради компресионен синдром. Има съобщения и за неоперативно лечение с пункция, аспирация и апликация на лиофилизиран антиген на Streptoccocus pyogenes, който причинява асептично възпаление на хигрома с последваща регресия.

В представения клиничен случай острата респираторна инфекция провокира нарастването на кистичния хигром и неговата клинична изява. Проведе се оперативно лечение с ексцизия на кистичната маса. Постоперативният период протече гладко.