Най-често използваните хомеопатични медикаменти: Apis mellifica

Зорка Угринова

Специалист по обща медицина и клинична хомеопатия

Apis mellifica е хомеопатично лекарство, чиято тинктура майка (изходно вещество) се получава чрез мацерация на цели пчели в алкохол. Резултатът е богато на допамин, норадреналин и серотонин изходно вещество. Пчелната отрова съдържа обилно количество липиди, ензими фосфолипаза А2, хиалуронидаза, ацетилхолин, хистамин, голям брой свободни аминокиселини, пептиди (мелитини) и невротоксини (апамин). Ефектът на лекарството е насочен към острата възпалителна и алергична реакция, за което свидетелства и съставът на неговата тинктура майка. Освен това фосфолипазата А2 и други съставки на лекарството притежават и имуногенни свойства, а при биологични експерименти Apis mellifica инхибира дегранулацията на базофилите∗.

Принцип на подобието

Действието на лекарството може да бъде описано най-ясно с клиниката при ухапване от пчела – розово-червен, бързо развиващ се оток, придружен от силен сърбеж и парене, за облекчаването на които са необходими студени апликации.

Ако отокът е разположен в област на рехава съединителна тъкан – например по клепачи, скротум и др., може да се разпространи много бързо.

При оток на ларинкса или на дихателните пътища се препоръчва бързо конвенционално лечение.

Основни клинични показания

Алергични състояния:

• При всички ухапвания от насекоми;
• Алергичен ринит;
• Сенна хрема;
• Слънчева алергия;
• Студова алергия с нацепване на кожата, локален оток и усещане за парене и изгаряща болка;
• Алергичен конюнктивит и др.

УНГ-инфекции:

• Ринит с назална конгестия, често кихане и воднист, парещ секрет от носа;
• Ангина с розов, оточен орофаринкс, оточни тонзили без налепи и увула, наподобяваща прозрачна торбичка, пълна с вода.

Дерматологични проблеми:

Всяка дерматоза, която протича с розово-червен, бързо развиващ се оток, локален сърбеж и парене, е показана за хомеопатично лечение с Apis mellifica 15/30CH.

Лекарството е особено подходящо при наличие на модалност и подобряване на състоянието след локално приложение на студени компреси:

• Еритема;
• Екзема;
• Начален стадий на херпес симплекс – тип 1 и тип 2;
• Херпес зостер;
• Атопичен дерматит;
• Уртикария;
• Всички форми на изгаряне;
• Фотодерматози;
• Вагинит, баланит и др.

Серозни възпаления:

• Синовиален излив в ставите;
• Плеврит, перикардит с внезапно начало, съвместно с конвенционално лечение и проследяване на пациента;
• Ревматични болки при зачервени, оточни стави;
• Хидроцеле;
• Остър едематозен нефрит;
• Овариални кисти.

Други:

• Повишена температура при отсъствие на жажда и редуване на суха с изпотена кожа;
• Очи с розов оток, боцкащи болки, ечемик и халацион.

Начин на приложение и дозировка

В остра фаза

Apis mellifica е бързо действащо лекарство, но с краткотраен ефект. Затова се препоръчва в стотични разреждания – най-често в 15 или 30 СН, и на чести приеми. Например при остра фаза на алергична реакция – през 5-10 минути по 5 гранули, поставени под езика или стрити на прах и разтворени в малко количество вода.

При хронични състояния

За вторична профилактика при алергични и други състояния се препоръчва Apis mellifica 15/30 CH два пъти дневно, по 5 гранули и за по-дълъг период от време. Хроничната терапия се изписва само от лекар хомеопат, а състоянието на пациента се проследява.

∗Aubin, M., Barronet, S., Bastide, P. Etude pharmacologique d’une préparation d’Apis mellifica (7CH) administrée par voie oroperlinguale vis-a-vis de l’érythume aux rayons U.V. chez le cobaye albinos. Ann. Homéop. Fr., 1976, 2:185-192.

Poitevin, B., Davenas, F., Benveniste, J. In vitro immunological degranulation of human basophils is modulated by lung histamine and Apis mellifica. British Journal of Clinical Pharmacology, 1988, 25, 439-444.

Bildet, J., Guyot, M., Bonni, F., Grignon, M.F., Poitevin, B., Quilichini, R. Mise en évidence des effets de dilutions d’Apis mellifica et d’Apium virus vis-a-vis de l’érythume provoqué par un rayonnement U.V. chez le cobaye. Annales Pharmaceutiques Françaises, 1989, 47, n˚1: 24-32.

Библиография:

1. Демарк, Д., Жуани, Ж., Поатвен, Б., Сен-Жан, И. Фармакологична и хомеопатична Materia medica, Boiron–CEDH, 1995.
2. Гермонпре, М., Пинкас, М., Торк, М. Хомеопатична Материя Медика, БОАРОН-ЦОРХ, 2003.