Безопасност на ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV)
World Health Organization, Weekly epidemiological record, N 3, 2016, 91, 21-32
От лицензирането на HPV ваксината през 2006 г. досега са разпространени 200 млн. дози по света. СЗО препоръчва въвеждането ѝ в националните имунизационни програми, при условие че: превенцията на рак на маточната шийка и/или други HPV-свързани болести представляват приоритет за общественото здраве; въвеждането на ваксината е осъществимо под формата на програми; може да бъде осигурено устойчиво финансиране и е отчетена ефикасността от разходите на стратегиите за ваксинация в съответната страна или регион е отчетена.
Глобалният експертен съвет по безопасност на ваксините (GACVS) периодично разглежда доказателствата относно безопасността на HPV ваксината и регулярно издава доклади в тази връзка. До момента GACVS не отчита сериозни нежелани реакции до степен такава, че да бъдат изменени препоръките за употребата на HPV ваксината.
Експертният съвет преразгледа данните от скорошно ретроспективно кохортно проучване, проведено от Френската национална агенция за медицина и безопасност на здравните продукти, относно автоимунните заболявания, появили се след HPV ваксинaция. Изследването, обхващащо близо 2 млн. момичета, показва сходно разпространение сред ваксинираните и неваксинираните групи на всички проучени заболявания. Единствено при синдрома на Гилен-Баре се отчита повишен риск, основно в рамките на първите три месеца след ваксинацията. Въпросният риск е много малък – 1 на 100 000 ваксинирани деца, и за него няма данни в други не толкова мащабни проучвания. Ето защо се препоръчват допълнителни изследвания сред достатъчно голяма група хора, които да помогнат тази констатация да се оцени адекватно и ако бъде потвърдена, да се анализира обстоятелствено и евентуалният риск (ако бъде потвърден) да се разгледа в контекста на дълготрайните ползи от превенцията срещу заразяване с HPV инфекция.
В допълнение се отчита повишаване на тревогите на населението в определени географски територии относно опасността от развитие на синдром на комплексна регионална болка (GRPS) и синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) след HPV ваксинации. И двата синдрома са смущения с неясна и възможна хетерогенна етиология, а епидемиологията им не е добре характеризирана.
GRPS е хронично и болезнено заболяване, обикновено засягащо единия крайник, и впоследствие водещо до епизод на травма или обездвижване на крайника. Появата на симптомите на GRPS е трудно определима и най-често се разпознава сред пациентите с продължителна болка, дълго след травмата.
POTS се характеризира със силно и продължително ускоряване на сърдечния ритъм, при промяна на позицията от легнало в изправено положение. Заболяването обикновено е съпровеодено и с редица симптоми на ортостатична нетърпимост. Някои клинични и епистемологични характеристики допринасят за това POTS да бъде изключително предизвикателство пред науката – установяването на синдрома със задна дата също може да бъде трудно за осъществяване. POTS е относително често срещан при подрастващите, но и относително рядко диагностициран – разпознаването му в нормалния обхват от физиологични реакции в тази възрастова група е трудно. Синкорпът също е често срещана нежелана реакция след ваксинацията, особено сред юношите, което може да доведе до диференциално констатиране на POTS измежду ваксинирано и неваксинирано население.
Въпреки трудностите при диагностицирането на GRPS и POTS и съмненията за евентуална връзка с HPV ваксините, предлицензионните и постлицензионните данни за безопасност не откриват доказателства за връзка между двата синдрома и ваксината срещу човешки папилома вирус. Някои от симптомите им се застъпват с тези на синдрома на хроничната умора, по повод на което публикувано обсервационно проучване докладва за липсата на връзка между заболяването и HPV ваксините. Определяйки липсата на специфичност при някои от докладваните симптоми след HPV ваксинация, лекарите трябва да насочат тежко засегнатите пациенти към специалисти, които да диагностицират дали става дума за някой от двата синдрома.
Ситуацията в Япония относно включването на HPV ваксината в националната имунизационна програма е специфична поради съобщаването на данни за хронична болка и поява на друга тревожна симптомика след ваксинация. В резултат на това Националния експертен комитет преразглежда клиничните данни и стига до заключението, че няма пряка връзка между наличието на симптомите и ваксината. Въпреки това не се стига до консенсус относно възобновяване на HPV ваксинацията. В резултат младите жени са оставени незащитени от HPV-инфекции. Както отбеляза GACVS, политическите решения, базирани на слаби доказателства, и неизполването на ваксини могат да се окажат пагубни в дългосрочен план.
За да се избегнат тревогите, свързани с HPV ваксината, е наобходимо да се работи още в посока фармакологични изследвания и събиране на сигурни доказателства. На този етап може да се каже, че има ясни доказателства за влиянието на HPV ваксината върху клиничните резултати от заболяванията, причинени от човешки папилома вирус, включително преканцерозни лезии. В глобално отношение най-голямата здравна полза от HPV ваксината се очаква да бъде отбелязана в страните, които до този момент са без рутинен цервикален скрининг на рака и в които предстои да се въведе ваксината.
