Ротавирусната ваксинация в Белгия: 7-годишно проучване

www.infectiousdiseases-open.com, December 31, 2015

Danielle Strens, Ali Alwan, Marc Raes 2015

В световен мащаб ротавирусната инфекция (RV) е един от най-честите причинители на диария при децата на възраст до 5 години, особено преди въвеждането на ротавирусната ваксина през 2006 г. Инфекцията обикновено е ендемна, но се наблюдава и тенденция за увеличаване на случаите на заразяване сред малките деца (особено в страните с по-умерен климат) през зимните месеци. Най-тежки са последствията при деца на възраст до 2 години, като след това случаите на ротавирусен гастроентерит (RVGE) претърпяват осезаем спад. Обикновено след петата си година малките пациенти придобиват естествен имунитет, което обяснява и по-редките случаи на доклади за диария в тази възраст.

RVGE е силно заразно заболяване, върху чието разпространение трудно може да бъде установен контрол, дори при стриктно прилагане и изпълнение на хигиенните мерки от първостепенно значение. Пиковете на RVGE са добре познати като ежегодно повтарящи се проблеми на общественото здраве.

Данни, докладвани за Белгия, сочат, че преди въвеждането на RV ваксината, болестта представлява сериозна тежест за общественото здраве. Отчетени са 70 000 – 75 000 случая на диария годишно сред децата под 7-годишна възраст (независимо от това дали детето е било хоспитализирано или не).

За да се намали тежестта на заболяването за общественото здраве, се налага обмисляне на радикална промяна в превенцията срещу болестта – например ранна стимулация (във възраст между 6 и 10 седмици) на имунитета на новородените, която да осигури защита още преди първото инфектиране, и повторна, която да даде тласък на имунитета. За тази превантивна стратегия служат RV ваксините, достъпни в Европа, съответно от 2006 г. и 2007 г. – RotarixTM (GSK) в двудозова схема и RotaTeq (Merck and Co. Inc.) в тридозова схема.

Настоящото проучване докладва за резултатите от Белгия, където приемът на RV ваксината започва със значително високо покритие още с въвеждането й (85% през първата година). За периода 2005 – 2013 г. са проведени кохортни проучвания сред деца на възраст под 5 години (наблюденията включват 2-годишен период на преваксинация и 7-годишен на постваксинация). Толкова продължителен период на проследяване би следвало да даде ценни сведения за действието на ваксината в реални условия.

Методи

Анализът се основава на ретроспективни данни за 9-годишен период на наблюдение (2005 – 2013), проведено в 11 белгийски болници, разполагащи общо с 500 педиатрични легла (тоест около 17% от общия брой 2750 педиатрични легла в Белгия). От всяко болнично заведение е била събрана следната информация: код на центъра; дата на раждане, възраст и пол на детето; дата на вземане на пробата; RV тестове (негативни, позитивни); резултати (амбулаторни или от хоспитализации); дата на прием и на изписване от болницата; продължителност на болничния престой по дни.

Проучването обхваща два периода – преваксинационен (от 1-ви януари 2005 г. до 31-ви декември 2006 г.) и постваксинационен  (от 1-ви януари 2007 г. до 31-ви май 2013 г.) Броят на представените тестове и пропорцията на RV-позитивните тестове са изчислени за всеки участващ център, за месец, за година и спрямо 7 различни възрастови групи (до 2 месеца,  от 2 до 12 месеца, от 12 месеца до 2 години, от 2 до 3 години, от 3 до 4 години, от 4 до 5 години, над 5-годишна възраст) .

Резултати

По време на проучването са проведени общо 40 552 RV теста за целия период. Броят на RV-позитивните  тестове е изведен по възрастова група и година на фиг. 1.

Фиг. 1. Графика на RV-позитивните тестове според възрастовата група и по години.

В две от групите – от 2 до 12 месеца и от 12 месеца до 2 години (приблизително 78% от цялото изследвано население), през първата година след въвеждането на RV ваксинацията се наблюдава остър спад в броя на RV-позитивните случаи. Подобна тенденция се отчита и при деца или твърде малки (под 2 месеца), или твърде големи (над 6 месеца), за да бъдат имунизирани.

Дискусия

Този анализ на средно до дългосрочно влияние на RV ваксинацията, направен в Белгия, отчита няколко интересни особености.

Първо, след ваксинацията на първата кохорта новородени, се забелязва огромно понижение в честотата на заразяване с ротавирусна инфекция по време на обичайния сезонен пик. Само 2 години след въвеждането на ваксината е постигнато понижение от 70 до 80% на RV-позитивните тестове, в сравнение с периода на неваксинация.

Въпреки този значителен начален спад, през следващите години се отчитат променливи резултати – около 10-15% на възрастова група. Сходен ранен ефект от ваксината (остър спад през първата година) е наблюдаван и във Великобритания през първата година след въвеждането й.

Второ, в допълнение към важния директен ефект от ваксината, забелязан още в първия ваксиниран кохорт от новородени, през този период от време се наблюдава съществен спад и при наваксинираната възрастова група. Този феномен очевидно свидетелства за ефекасността на ротавирусната ваксина, която осигурява и висок индиректен защитен ефект още през първата година от програмата. По време на първата и втората година след въвеждането на ваксината се отчита съответно 40% спад на хоспитализациите през първата година и 15% през втората. Това се обяснява с факта, че по-младите възрастови групи, към които е насочена ваксинационната програма, са най-силно засегнати от RV болестите (с характерен пиков обхват на инцидентите) и са най-големите приемници и разпространители на вируса сред другите възрастовите групи.

В заключение

Разпространението на вируса в тези възрастови групи и сред останалите възрастови групи е било директно и непряко намалено от ваксината.

Продължителният период на проследяване, който обхваща изследването В Белгия, дава ценни сведения за действието на RV ваксината в реални условия. Резултатите, разделени по възрастови групи, показват, че ваксината има съществена роля за спиране на разпространението на RV инфекциите сред детското население. Тя индуцира високо ниво на масова защита и сред неваксинираните възрастови групи. Високият ваксинационен обхват блокира разпространението на инфекцията сред неваксинираната детска популация. Въпреки това, индиректният ефект до голяма степен зависи от това какви грижи се полагат за децата и при какви условия се отглеждат – дали и до каква възраст са кърмени, посещават ли детски заведения (и ако да, от каква възраст), имат ли редовни контакти с други деца извън яслата и градината… Тези въпроси засягат вероятния източник на инфекцията и моделите за предаване на болестта в рамките на съответната възрастова група или между различните възрастови групи. Отговорите на тези въпроси биха дали по-задълбочени знания по темата, което ги прави интересен предмет за бъдещи проучвания.