Стандартите за ранно детско развитие и учене – ориентир за цялостното физическо и психическо благополучие на детето

Доц. М. Атанасова-Трифонова,

Институт за изследване на населението и човека, БАН

В периода 2008 – 2014 г. мултидисциплинарен екип от психолози, педагози и педиатри към Българската академия на науките (БАН) разработи стандарти за ранно детско развитие за деца до 3 години. Стандартите за ранно детско развитие и учене 0 – 36 месеца, съчетани със стратегии за реализацията им, са надеждна основа за подобряване на здравната грижа за децата, на родителските практики за тяхното отглеждане и възпитание, както и за усъвършенстване на педагогическия опит и разработването на нови възпитателно-образователни модели. Стандартите и показателите отразяват основните постижения в процеса на физическото, познавателното, социалното, емоционалното и езиково развитие на детето. Те се основават на холистичния подход, от който произтича разбирането, че процесите на развитие имат многостранни измерения във всички области, които са взаимосвързани в една цялостна интегрирана система.

Стандартите и показателите за ранно детско развитие са създадени и валидизирани както по отношение на тяхното съдържание, така и за възрастта, в която се очаква да бъдат постигнати. Съдържателната им валидност е постигната с количествена оценка от 24 експерти в областта на ранното детско развитие. Възрастовата валидизация е основана на мащабно емпирично изследване на 963 деца на възраст от раждането им до 36 месеца. В проучването е използван разнообразен инструментариум, а информацията е получена както посредством пряко наблюдение в експериментални ситуации, така и чрез въпросници към родителите. Децата са разпределени в осем възрастови групи – 4 от раждането до първата година на детето и още 4 до навършване на третата година. Стандартите не са диагностично средство за оценка на проблеми в развитието, а ориентират хората, полагащи грижа, към постиженията на децата, очаквани в края на всеки възрастов период, и към стратегиите, които следва да прилагат за успешното им постигане.

Хранене

Като се отчита ролята на храненето като фактор за растежа и физическото здраве на детето, в Стандартите се препоръчва:

• да се осигури изключително кърмене през първите шест месеца и да се продължи с кърменето по възможност до по-късна възраст;
• да се осъществи правилно захранване с добър избор на храни и на количеството им;
• да се формират умения за балансирано хранене.

Двигателни умения

В Стандартите се обръща внимание на важността на движенията за цялостното развитие на детето и в частност – на познавателните му способности, още в най-ранна възраст. Това обуславя необходимостта от по-системни и целенасочени грижи на родителите в осъществяване на гимнастика и масаж за укрепване на мускулатурата на тялото на детето, както и за осигуряване на достатъчно свободно пространство в дома за улесняване на неговото движение.

Интересът на кърмачето към света нараства с развитието на движенията му още в първите месеци и се развива динамично през първата година благодарение на овладения контрол върху тялото и възможностите му за придвижване чрез пълзене и усложняване на извършваните движения. Влияние върху изграждането на крос-модални връзки оказват зрението, слухът и усещането при допир, като чрез манипулативни действия с предметите детето по-лесно и комплексно опознава тяхната форма, размер, повърхност и други свойства. Достигането и успешното хващане на обекти, както и манипулацията им от детето е предпоставка за създаване на тримерен образ на обектите, за по-бързото опознаване на техните свойства и особености, за интергриране на информацията от различни модалности.

Като се има предвид, че ранното детство е критичен период за формиране на базисни представи за света и за овладяване на различни знания, родителите следва да насърчават проявата на интерес от страна на детето, да разнообразяват източниците на информация, да променят средата, да съдействат за активното опознаване на различните свойства на обектите.

Социо-емоционално развитие на детето

Важно място в разработените Стандарти заема социо-емоционалното развитие на детето. Подчертана е ролята на привързаността му с родителя/грижещия, която предизвиква неврална активност, която може да промени конфигурацията както на функционалната, така и на структурната свързаност в мозъка. Благополучието му и по-нататъшният ход на неговото личностно развитие са свързани с чувството, че е обичано и подкрепено от най-близките хора. Обичта към детето се проявява в цялостното многообразие от грижи на родителите, но детето има нужда от непосредствения емоционален израз на родителското отношение към него – от прегръдка и целувка, тъй като те достигат най-директно до него, недвусмислени са и му въздейства най-бързо и силно.

Тесният емоционален и телесен контакт „кожа до кожа“, както и времето за съвместни игри и общуване усилват привързаността между грижещия се и детето и създават поведение на сигурност и доверие. Децата, които са надеждно привързани, са по-непринудени при общуване с възрастни и други деца, по-отзивчиви са с майките си и с непознати възрастни, по-любознателни са, по-добре справящи се със стрес, способни са да изграждат близки приятелства.

Отношението на уважение към детската личност и индивидуалност е и в това неговите сигнали до майката (грижещия се) да не останат незабелязани и подминати, а да бъдат правилно разбрани и да водят до адекватни действия. Детето има очакване за съпреживяване, за отговор на неговите емоционални сигнали. Много изследвания потвърждават връзката между чувствителността и достъпността на майката и детската привързаност.

Емоционалната достъпност и отзивчивост на родителите е ключов фактор за емоционалното благополучие на бебето, а липсата й се преживява от него като изоставяне. За отсъствието й свидетелстват различни поведенчески прояви – майката не разпознава емоциите и намеренията на бебето, пропуска сигналите, които то й дава, не е кооперативна, не се включва във взаимодействие, като в повечето случаи то е предимно вербално, контролиращо и насочващо. От друга страна, при детето пък се наблюдава лоша регулация на емоциите – чест необясним плач, силноизразен гняв, сърдене, нарушено внимание, хронични и повтарящи се здравни проблеми, проблеми в храненето и др. Подобряването на взаимодействието на родителите и детето е защитен фактор за психичното и физическо здраве на детето.

Според изследователите периодът, в който диадните взаимодействия между майката и детето стават отличими на фона на другите, е между 4 – 6 месеца. В този възрастов интервал бебетата започват да овладяват прости закономерности в общуването, да формират очаквания за съответно поведение на другия човек и да реагират в случай на нарушението им. Детето се научава активно да преобразува своите действия, за да се доближи до зададената от майката посока на съвместна комуникация, като все по-често се наблюдават епизоди на споделено внимание с нея, а впоследствие – прояви на проследяване на погледа й, имитация на целенасочените ù действия и разбиране на намеренията и целите, с които се осъществяват.

Майката не само инициира съвместни действия и провокира активността на детето, но насърчава и неговите опити и търсения за опознаване на предметите и средата. Децата са активни „откриватели” на закономерностите в обективната реалност, установявайки взаимовръзки между обектите и явленията. Това активно изследване на физическия и социалния свят се осъществява най-ефективно, когато децата се чувстват сигурни, насърчавани и подпомогнати от своите родители. Осигуряването на възможност детето да слуша естествена реч, отправена към него, при това в непосредствения контакт с най-значимите за него фигури – майката и бащата, е изключително важно и за езиковото развитие.

Многобройните експериментални данни от някои съвременни изследвания показват, че времето, в което децата са ангажирани в съвместни действия със своите родители, както и степента на речевата активност на родителите са предиктор за ранно възникване на умения за невербална и вербална комуникация.

Очаква се към 8 – 9-месечна възраст детето да демонстрира координация на вниманието, като го насочва както върху възрастния, така и върху обекти. По този начин се осъществява комуникативен акт и съвместна познавателна дейност. В същия период в детското езиково развитие се наблюдава все по-често продукция на звукове и звукови последователности, включващи различни сричкови комбинации (лепет). Лепетът се появява спонтанно, но може да се наблюдава и в “отговор” на речта на грижещия се. В проведеното експерименално изследване за възрастовата валидизация на стандратите е установена статистически значима взаимовръзка между успешността на имитационното поведение на децата в групата от 7 – 9 месеца (свързано с възпроизвеждане на речеви стимули) и степента на развитие на игровите им взаимодействия с майката.

Играта е най-естественото действие, което допринася за развитието на детето, особено когато в нея се включват значимите за него хора – неговите родители. В играта се усложнява моториката, ангажира се вниманието на детето и се насочва към интересни обекти от средата, опознават се свойствата им. Заниманията по време на бодърстване, когато времето се запълва с игри, осигуряват възможност детето да се чувствува жизнерадостно и активно. Включването на играчки пък съдейства за развитието на координацията в движенията на очите и ръцете, съответно за познавателното и езиково развитие на детето. Важността на игровото общуване и съвместните действия с детето, особено на тези, които имат обектна насоченост, за овладяване референтната функция на езика, се подчертава в редица изследвания.

Втората година от живота на детето

През втората година динамиката на процесите на себепознание и себеосъзнаване у децата обуславя способността им да различават собствения си физически образ, да се разпознават в огледалото, върху снимки и видео материали, а от друга страна – спомага за превръщането им в по-активни субекти, утвърждаващи правото си на притежание, на самостоятелност в осъществяване на редица действия, включващи се по-адекватното и съобразено с възможностите си в съвместни дейности и занимания. Децата с по-висока степен на себепознание и осъзнатост като отделен субект проявяват по-голяма активност в емпатийното отношение към другите. В този период те формират все по-адекватни и обективни представи за себе си и за другите хора. Това е основание за по-автономно просоциално поведение, осъществено от детето с повече различни социални партньори и в различни ситуации извън познатата му среда и диадни отношения с родителя/те, в които то е подпомогнато и насочвано от тях.

Взаимосвързаността на процесите на себеосъзнаване и формиране на Аз-образа, от една страна, и проявите на просоциално поведение, от друга, правят втората година от живота на детето особено важна в цялостното му личностно и социално развитие.