Ранното детско развитие – неделима част от грижите за здравето и благополучието на всяко дете, брой 6/2016

УНИЦЕФ

Детският фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) е водеща хуманитарна организация, която повече от 70 години работи за реализиране правата на всяко дете – от правото на живот и развитие, пълноценно хранене, най-висок стандарт на здравословно състояние, здравна грижа и образование, до правото на защита от всякакви форми на насилие, злоупотреба и неглижиране. Днес УНИЦЕФ реализира програми и дейности в 190 държави и територии по света, като във всички свои усилия поставя приоритет върху гарантирането правата на децата, които се намират в най-неравностойно и уязвимо положение.

В България УНИЦЕФ осъществява програми от 2005 г. Областите, в които са насочени усилията, са закрила на детето и подкрепа за реформа на системата за закрила на децата и процеса на деинституционализация; ранно детско развитие, образование и достъп до правосъдие. Една от най-важните сфери на работа на УНИЦЕФ по света и в България е насочена към подкрепа на ранното детско развитие.

Ранното детско развитие – глобален приоритет

Ранното детство – от раждането до тръгването на детето на училище, е вълнуващ и изпълнен с динамични промени период, който оставя траен отпечатък върху детската личност, здраве и поведение и повлиява възможностите за пълноценна реализация на по-късен етап от живота. През тези първи години малкото дете бързо овладява и усъвършенства ключови двигателни, интелектуални, социални и емоционални умения. Постепенно се превръща от зависим от възрастните за своите основни потребности индивид в активна, търсеща и можеща личност. За да може да получи най-добро начало на своя живот и да реализира своите възможности, малкото дете се нуждае от пълноценно хранене, достъп до качествени здравни грижи, сигурна, подкрепяща и стимулираща семейна среда, силна емоционална връзка със значим възрастен и разнообразни възможности за учене още от раждането.

Като глобална агенция на ООН за защита правата на децата по света УНИЦЕФ насърчава ранното детско развитие и го смята за едно от основните права на всяко дете. Малките деца са носители на всички права по Конвенцията на ООН за правата на детето още от самото си раждане. Те трябва да бъдат възприемани и зачитани като самостоятелни личности и активни членове на своите семейства, общности и общества. Ключови за благополучието на децата в ранна възраст са:

• Правото на оцеляване и развитие. Държавите-страни по Конвенцията се задължават да гарантират не само физическото оцеляване и здраве на децата в ранна възраст, но и възможността те да достигнат своя пълен потенциал, като за целта им бъдат осигурени най-благоприятните условия за интелектуално, социално и емоционално развитие.
• Всяко действие или решение, което касае малките деца, трябва да е в техен интерес. Малките деца трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани да участват в решенията, които са свързани с тях.
• Подкрепата за семействата и родителите. Семейството и родителите носят първостепенна отговорност за реализиране правата на децата. Те са първата и най-важна общност, с която малките деца имат досег, и която пряко въздейства върху тяхното благосъстояние – както чрез осигуряване на основните жизнени потребности на детето, сигурност и подкрепа, така и чрез ежедневното си взаимодействие с тях. Бебетата и малките деца се развиват чрез взаимоотношенията си и общуването с най-близките за тях хора. Съгласно Конвенцията за правата на детето държавите имат задължението да оказват необходимата подкрепа на родителите, за да могат те да осигурят най-добра грижа за своите деца.

През април 2016 г. Антъни Лейк, изпълнителният директор на УНИЦЕФ, и Джим Йон Ким, президентът на Световната банка, призоваха всички правителства по света да увеличат инвестициите си в ранното детско развитие, защото тези инвестиции имат най-голяма възвращаемост за отделната личност и за цялото общество. УНИЦЕФ и Световната банка обявиха създаването на нов алианс, чиято цел е да превърне ранното детско развитие в глобална политика и приоритет при планирането и изразходването на публичните средства. Това би създало условия за осигуряване на достъп до качествени услуги за децата в ранна възраст и би подобрило тяхното здраве, хранене, способност за учене и емоционално благосъстояние.

Налице са много научни доказателства в подкрепа на значимостта на ранното детство. Напредъкът в областта на неврологията през последните години показа, че преживяванията и ранните условия на живот оказват дълбоко въздействие върху развитието на мозъка с последващо влияние върху  способността за учене, поведението, психичното и физическото здраве на детето и възрастния човек. Днес се знае, че генетичните предпоставки и средата в своето динамично и непрекъснато взаимодействие влияят върху развитието на детето. Установено е, че липсата на пълноценно хранене, на сигурна и безопасна среда, на здрава емоционална връзка със значим възрастен могат да окажат трайно въздействие върху архитектурата на развиващия се мозък. Децата, които са били изложени на такива неблагоприятни фактори през ранните си години, е по-вероятно да срещат трудности в училище и да имат по-ниска икономическа активност като възрастни. Въздействието на тези фактори се засилва в ситуации, пораждащи токсичен стрес при децата като хронични лишения и бедност, домашно насилие и злоупотреба, конфликти, съпроводени с насилие и други бедствия.

Днес 200 милиона деца до 5-годишна възраст в света не могат да постигнат своя потенциал на развитие. Повечето от тях растат в екстремно бедни семейства, в отдалечени селски общности или бедни градски квартали. Това са още деца, които живеят в условия на кризи и хронични конфликти, както и деца от малцинствените групи и деца с увреждания.

„Това, което вече знаем за факторите, оказващи влияние върху развитието на детския мозък – дали физическите потребности на детето са задоволени, дали детето е достатъчно стимулирано, дали е защитено от насилие и т.н., промени начина, по който доскоро възприемахме периода на ранното детство. Сега трябва да променим и начина, по който действаме за неговото развитие. Новите научни доказателства показват, че продължителното излагане на децата на трудности – например бедност, военни конфликти или домашно насилие, може да причини токсичен стрес. Това е състояние, което възпрепятства оптималното развитие на мозъка в ранното детство, което има отрицателни последствия както за отделния индивид, така и за цялото общество.

Ранното детско развитие е не само изконно право на всяко дете, но и инвестиция в икономическия растеж. Доказателства сочат, че всеки долар, вложен в програми за ранно детско развитие, има възвращаемост в размер на 6-17 долара, когато детето се превърне в пълноценен възрастен човек – образован, здрав, умеещ и активен гражданин на страната си и на света.

С оглед на всичко това международната общност за първи път призна важността на ранното детско развитие и го заложи като една от глобалните цели за устойчиво развитие – ООН насърчава обществата по света да увеличат процента на децата до 5-годишна възраст с пълноценно развитие, добър здравен статус и образование и психологическо благосъстояние“, изказване на Антъни Лейк, изпълнителен директор на УНИЦЕФ.

УНИЦЕФ България

Водени от разбирането за значението на ранното детство усилията на УНИЦЕФ в България са насочени към подкрепа за най-добър старт на живота на всяко дете. Приоритетно организацията работи за осигуряване на всяко дете на качествени здравни грижи, пълноценно хранене и стимулиране още от раждането; сигурна, стимулираща и подкрепяща детето семейна среда; качествено образование и грижи.  Особено внимание се отделя на достъпа до здравни грижи по време на бременността и раждането, както и на подкрепата на родителите и семействата.

Настоящият брой на списание „Практическа педиатрия“ съдържа цикъл от статии, които разглеждат различни теми с отношение към здравето и развитието на  децата в ранна възраст. Те са подготвени от специалисти – психолози, педагози и лекари с дългогодишен опит в съответната област, и имат за цел да насочат вниманието на педиатричната общност към необходимостта от възприемане на едно по-широко разбиране за детското здраве, което обхваща и детското развитие.

Здравната система има най-голям потенциал да достигне до всички деца и семейства и да осигури целенасочена подкрепа за насърчаване на ранното детско развитие. Медицинските специалисти – педиатри и общопрактикуващи лекари, се ползват с доверие и авторитет, което им позволява да предадат ценни послания за ранното детско развитие на родителите и обществото. Програмата „Детско здравеопазване“ на Националната здравна каса дава възможност за регулярен контакт с децата и семействата, по време на който да се предоставят насоки и подкрепа на родителите за осигуряване на пълноценна и откликващата на детските потребности грижа. Въпросите как да общуваме с малкото дете, как да стимулираме развитието му чрез четене, пеене и игра, как да го храним пълноценно и да го възпитаваме могат да станат част от профилактичните грижи за децата в ранна възраст. Контактът между специалистите и семействата позволява както ранно идентифициране на деца, които са в риск поради различни негативни фактори в средата, така и осигуряване на ранна интервенция при децата с увреждания, децата в риск от забавяне в развитието си или с други специални потребности.

Изказаните становища и мнения в материалите са отговорност единствено на авторите и не отразяват непременно политиките и позицията на УНИЦЕФ.