Проф. Боряна Слънчева: „Оборудването на неонатологично интензивно звено е скъпо начинание…“
Проф. д-р Боряна Слънчева, д.м., завършва висшето си образование по медицина в Медицински факултет на МУ – София през 1979 г. Придобива специалност по педиатрия през 1986 г., по неонатология – през 1997 г. и по здравен мениджмънт – през 2011 г. От 1980 г. до 1998 г. е последователно асистент, старши асистент и главен асистент в Клиниката по неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“. През 2005 г. придобива образователна и научна степен „доктор”. През 2007 г. получава научното звание „доцент“, а от 2013 г. е професор по неонатология към Катедра по АГ към МУ – София. От 1999 г. до момента е ръководител на Неонатологичната клиника към СБАЛАГ „Майчин дом”.
Научните й интереси са в областта на продължителната дихателна реанимация, използването на различни техники на апаратна вентилация, адаптацията на недоносени, родени с много ниско и екстремно ниско тегло, вродените бактериални инфекции и назокомиални инфекции в неонаталните интензивни отделения, антибиотичната политика… Водещ изследовател е в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.
Автор е на над 85 научни труда в специализирани медицински научни издания, участва като лектор в десетки национални и международни конгреси, конференции и симпозиуми.
Член е на Асоциацията по неонатология, на Европейската асоциация по неонатология, на Българското дружеството по педиатрия и на Българското дружество по акушерство и гинекология и т.н.
От 2010 г. работи като външен експерт към Фонда за лечение на деца и към Комисията на цени и реинбурсиране към МЗ. От 2013 г. до момента е национален консултант по неонатология. Два пъти е носител на почетната диплома „Лекар, на когото българите вярват”, съответно за 2012 г. и 2015 г.
Проф. Слънчева, завеждате най-голямата неонатологична клиника в страната. С оглед на опита, който имате и на всекидневната си практика, бихте ли обобщили каква е ситуацията – какъв е процентът на здравите новородени и на недоносените деца? Какви са причините за нарастващия с всяка година процент на недоносените?
През последните години процентът на недоносените деца у нас се движи в границата около 10-11%. По принцип е близък до средния за Европа (10%), но пък има държави като Полша, Холандия и повечето скандинавски страни, където делът на недоносените е 6%…
Причините да се раждат толкова много недоносени деца са от различно естество – социални (нисък социален статус, стрес), недостатъчна медицинска грижа за бременната жена (поради ликвидирането на системата на женската консултация), увеличената възраст на майката при раждане на първо дете (над 30-32 години), асистираната репродукция, раждане след многоплодна бременност.
Как стои въпросът с имунизациите на недоносените деца? Има доста противоречиви становища по този въпрос…
Проблемът за имунизационната политика при недоносени деца е значим за клиничната практика и изисква съобразяване със съвременната информация за имуногенност и безопасност на ваксините. Преобладаващите становища са единодушни, че гестационната възраст и теглото при раждане не са ограничаващ фактор за провеждане на имунизационната програма при условие, че е налице стабилност на клиничното състояние. Недоносените деца, които са в стабилно състояние и на двумесечна хронологична възраст, дори да са все още хоспитализирани, трябва да получат ваксините, съответни за хронологичната възраст по актуалния за страната имунизационен календар.
А какво се случва в действителност, каква е реалната ситуация в момента?
В действителност честа практика е втората апликация на ваксината против хепатит Б да се забавя с повече от 2-3 месеца под претекст, че детето е малко. Всъщност една немалка част от недоносените деца нямат пълен и коректен курс на ваксинация срещу хепатит Б, а това е много важно за тях, защото в хода на справянето с основните проблеми на недоносеното получават задължително биопродукти като плазма и еритроцитна маса. Второ, първите ваксини започват след 6 месеца коригирана възраст, независимо че в последната корекция е визиран срок от 2 месеца коригирана възраст. Трето, отлагане на ваксините, въпреки че няма контраиндикации, записани в наредбата. И не на последно място – забавяне на ваксините с повече от година, което налага децата да се имунизират по друга схема.
Кои са най-честите патологични състояния, възникващи в неонаталния период?
Най-честата патология е свързана с анатомичната и морфологична незрялост на всички органи и системи. Особено място заема незрелостта на дихателната система и най-вече на белите дробове, което води до хиалинно-мембранна болест, а в по-късен етап и до по-сериозни усложнения като например бронхо-пулмоналната дисплазия. На второ място идват проблемите, свързани с развитието на централната нервна система, мозъчните кръвовоизливи и перивентрикуларната левкомалация, които могат да доведат до хидроцефалия, детска церебрална парализа или смущения в интелектуалното развитие на детето в по-късна възраст. Важна е и патологията, свързана с очите – ретинопатията на недоносеното, което налага щателен скрининг на всяко недоносено дете от специалист по детски очни болести.
А кои са най-често срещаните вродени бактериални инфекции при новородените?
Вродените бактериални инфекции заемат важно място в неонаталната патология, защото те най-често са причина за преждевременни раждания.
За нашата страна водещо място заемат коли инфекциите, следвани от ентерококите и стрептококите от група В.
Що се отнася до вътреболничните инфекции (ВБИ) в неонаталните интензивни отделения, какви мерки се прилагат за ограничаването им?
Рискът от ВБИ е най-голям при недоносените, родени под 30-та гестационна седмица, при които е необходим продължителен болничен престой и се налага използването на повече антибиотици. Най-честите причинители са клебсиела, псевдомонас или кандида.
Гарант срещу сериозните ВБИ е стриктното спазване на правилата за асептика и антисептика. Те включват използването на еднократни консумативи, работа с ръкавици, измиване на ръцете с бактерициден течен сапун и дезинфектант, обработване на повърхностите с дезинфектант и разбира се, текущ епидемиологичен контрол както на децета, така и на персонала и на цялата среда на неонатологичното отделение.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на недоносенността, в грижите за недоносените новородени и изобщо в отглеждането на здрави бебета?
За съжаление, нямаме по-тесни контакти с педиатрите и общопрактикуващите лекари. Контактът ни с тях, така да се каже, е индиректен. От 2015 г. започна проследяване на недоносените деца по индивидуални медико-социални планове, които трябва да се контролират от личните лекари. Надявам се, че това ще е повод за по-тесни контакти с колегите. Това ще е от полза за децата и ще е в помощ на родителите.
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение? Кои са трудностите, с които се сблъсквате вие?
Добрите специалисти се създават. За съжаление в този си вид, Наредбата за специализациите не дава такава възможност. Оборудването на неонатологично интензивно звено е скъпо начинание и много от болниците нямат този финансов ресурс. Не мога обаче да отрека, че в момента по линия на „Българската Коледа“ и други благотворителни инициативи все пак средното ниво на техническо обезпечаване в неонатологията е сравнително добро. Разбира се, има още какво да се желае.
Един от най-големите и сериозни проблеми в момента е транспортът на новородените от една болница в друга – всеки го извършва, както може. Надявам се, че в близко бъдеще и този проблем ще намери решение…
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Въпросът е много сложен и многопластов, но най-общо проблемите са свързани с обучението на кадри, доброто заплащане на всички „по веригата“ (лекари, сестри, акушерки), създаване на общи правила и алгоритми за работа на различните звена, регистри на недоносените, регистри на определени заболявания, епидемиологични проучвания на заболеваемостта и на усложненията, придружени от анализ на събраната информация, и разбира се, от мерки за преодоляването им.
Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
Работещите неонатолози са добре подготвени, но непрекъснато има новости, с които трябва да се запознаваме и да ги въвеждаме в практиката, а това в момента е много трудно. Причините са липса на финансов ресурс на болниците, недостатъчно съвременна апаратура и намаляващ медицински персонал. Въпросът с кадрите, за който алармираме през последните години, е изключително сериозен, но на този етап не е намерено адекватно решение.
Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично за вас какво е педиатрията/неонатологията?
Това е моят избор още като студентка по медицина. Професията ми носи истинско удолетворение, защото мога да видя резултата от безсънните нощи, от напрежението, от усилията – усмихнати родители и щастливо дете. Колко хора могат да се похвалят с това?!
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?
Различно. Стандартно ставане в 6.30 ч., начало на работния ден в 8.00 ч, административна дейност до 9 ч. След това започва истинската ми работа като лекар – визитация, прием на нови деца, работа за НЗОК (документация), разговори с родители, сведения за състоянието на децата, отново администрация. Около 15.30 ч. работният ми ден в болницата свършва, но не окончателно. За вкъщи остават още много неща – да се информирам за новостите в неонатологията, да пиша статии… Все пак аз и моите колеги работим в университетска болница и имаме ангажимента да споделяме нашия опит с колегите от страната…
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Вярно е, че ежедневието ми е натоварено, но е доста удовлетворяващо като краен резултат. Освен работата, разбира се, имам и други занимания – чудните ми внучета с техните усмивки, цветната ми градина, обиколки на различни прекрасни места в страната…
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия и защо?
Бих избрала отново медицината и отново бих станала неонатолог. Това е нещо като съдба.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…“
…тя ме прави щастлива, защото мога да помогна на много семейства да бъдат щастливи.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието