Пет основни стъпки как да говорим с родители, които имат колебания относно ваксините

 Noni E MacDonald, Jane C Finlay,

Canadian Paediatric Society Infectious Diseases and Immunization Committee

Paediatr Child Health 2013

 

Въпреки че повечето родители в Канада уверяват, че децата им се имунизират редовно (ваксиналният обхват е над 80%), факт е, че медицинските специалисти продължават да се сблъскват и със семейства, колебаещи се относно ваксинациите. Те отказват да имунизират децата си или пък не одобряват някои от препоръчителните ваксини. Разбира се, основната причина за притеснението им е безопасността на ваксините.

 

Проучванията категорично показват, че съветите на лекарите оказват най-силно влияние върху решението на родителя дали да ваксинира, или да не ваксинира детето си. Анализът на резултатите от проучванията предлага на специалистите доказателствано обосновани насоки за правилните подходи при работа с колебливи родители и особено с онези, които имат притеснения относно безопасността на ваксините.

 

На първо място е необходимо лекарите да разберат причините поради които родителите имат съмнения спрямо ваксините. В голяма част от случаите те са породени от предоверяването на предполагаеми „експерти“, които отправят противоречиви послания към родителите, защото не са запознати в дълбочина с темата или пък самите те имат колебания относно ваксините. Също така родителите си препредават ужасяващи истории, чути от приятели, или от приятели на техни приятели или от медиите как ваксините причиняват аутизъм и други страшни болести. В същото време едва ли някога са виждали болно от морбили, коклюш или енцефалит дете.

 

Интернет, медиите и някои популярни личности също допринасят за отхвърлянето на ваксините. От 5 до 10 мин., прекарани в сайт, настроен антиваксинално, могат драстично да изменят начина, по който се възприемат имунизациите, както и толерантното отношение към тях. Въпреки че информацията в подобни сайтове е доста спорна, не се опира на научни факти и често е изопачена, въздействащите истории за деца, чието здраве е увредено от ваксини, се запечатват в подсъзнанието на родителите и впоследствие оказват силно влияние върху решенията им.

 

С оглед на казаното ви представяме пет успешни стратегии, които дават положителен резултат при обсъждане на ваксините и подпомагат разговорите с колебливите родители.

 

1. Разберете конкретното притеснение на родителя

Погрешно е да смятаме, че всички родители се притесняват от едно и също нещо. Използвайки неосъдителен тон, без конфронтация, разберете кои са най-силните тревоги на родителите. Проведете т. нар. мотивационно интервюиране – т.е. задавайте полудиректни въпроси, които имат за цел да изяснят и на вас, а и на самия родител, какво знае за ползите и рисковете от ваксинацията. Слушайте внимателно. Покажете, че приемате причините за избора на родителя. Не насаждайте нови притеснения, като си измисляте фалшиви твърдения за ваксините, защото те лесно могат да бъдат проверени, което ще доведе до загуба на доверието във вас.

 

Ако например родителят има колебание относно ваксината срещу морбили, паротит и рубеола и се притеснява, че тя крие риск от развитие на аутизъм, обяснете, че не съществуват доказателства за пряка връзка между имунизациите и заболяването. Ако родителят се притеснява, че „всички ваксини съдържат живак (тимерозал)“, съгласете се с него – да, живакът наистина може да бъде вреден, но в значително по-големи количества от тези, които се съдържат във ваксините.

 

Лекарите биха могли да показват ползите от имунизациите и посредством реални истории за деца, увредени или умрели от ваксинопредотвратими болести.

 

2. Използвайте достоверна информация за ползите, но и за рисковете от ваксините. Говорете на достъпен и ясен език

 

Родителите може би твърдо вярват, че детето им не е изложено на риск от заразяване с инфекциозни болести. Според тях доброто здраве, привилегиите на социоикономическия статус, колективният имунитет и дори това, че детето им е кърмено, следователно защитено, са все фактори, които са достатъчни да го предпазят от инфекциозни болести. Напротив – доказателствата категорично сочат, че по време на епидемия здравите неимунизирани деца са по-силно засегнати в сравнение с възрастните. Вероятната причина за това е, че детето активно общува извън най-близкото си обкръжение и контактът с вирусоносители не може да бъде избегнат. Пример за това е епидемията от морбили през 2011 г., която обхвана обширна територия от Европа и порази неваксинираните деца без затруднение.

 

На родителите трябва да се напомня за последствията от решението им да не имунизират детето си навреме и че съществува реална опасност тяхното здраво, но неимунизирано дете, не само да се зарази с инфекциозна болест, но и да я предаде на околните. Особено застрашени са някои рискови групи – бременни, новородени, възрастни. Например дете би могло да зарази с коклюш своята по-малка сестричка (бебе), с рубеола – бременната си майка, с грип – възрастната си баба. Целта на подобни примери е да покаже ползите от т. нар. „стратегия на пашкула“ – осигуряването на защита на най-застрашените чрез имунизиране на хората от обкръжението им.

 

Уместен подход при разговор с родители, които редовно са били имунизирани в детска възраст, е и задаването на „правилните“ въпроси от типа на: „Не искате ли детето ви да се възползва от същите здравни предимства, които сте имали и вие?”, или: „Няма ли да се почувствате ужасно, ако детето ви се разболее от болест, от която вие ще бъдете пощадени, защото сте имунизирани?”.

 

На родителите, които изтъкват като довод за отказа си т. нар. „стадна защита“ (колективен имунитет), трябва да бъде обяснено, че има заболявания, срещу които тя не е ефективна. Такъв е случаят с тетануса. Много от хората не знаят, че причинителят на болестта пребивава в почвата и никога не може да бъде напълно елиминиран. В този смисъл решението имунизацията срещу тетанус да се отложи, докато не се стигне до инцидент, може да има трагични последствия.

 

Родителите трябва да бъдат информирани и за още нещо. Първо, че срещу повечето опасни инфекциозни болести не може да се постигне стопроцентова защита само с една-единствена доза от съответната ваксина. И второ – че за постигането на защитни нива на антителата са необходими 2 или 3 седмици, тоест ваксините действат бавно и не може да се очаква от тях надеждна защита, ако са поставени по време на епидемия или малко преди избухването й.

 

Бъдете внимателни при подбора на изразни средства! Избягвайте употребата на академична терминология, тъй като рискувате да предизвикате объркване. Говорете ясно, разбираемо, на достъпен език. Не пропускайте да запознаете родителите с рисковете както от заболяването, така и от ваксините. Пояснявайте значението на думи и изрази като „често срещан”, „рядък” и „много рядък”, тъй като хората без медицинско образование надали могат да разберат правилно вероятността на единичния случай. Подчертайте, че заразяването с инфекциозни болести крие опасности за здравето и висок риск от съпътстващи усложнения. В случай на усложнение, дори отличните медицински грижи не могат да поправят нанесените щети върху здравето на индивида.

 

Стремете се да представяте информацията без да криете негативните страни, но като показвате ползите (положителните страни). Например – твърдението, че „ваксината е 99% безопасна” е значително по-ефективно, отколкото „съществува 1% вероятност от странични ефекти”. Или: „ако не се имунизирате срещу HPV, увеличавате шансовете си да се разболеете от рак на маточната шийка” въздейства много по-силно от „ако се ваксинирате срещу HPV, шансовете ви да се заразите с болестта намаляват”.

 

3. Информирайте родителите за начините за контрол на безопасността на ваксините

Темата за безопасността на ваксините е най-голямото притеснение за родителите. Малцина от тях обаче са запознати с начините за контрол на безопасността, които при ваксините са доста по-високи в сравнение с тези при лекарствата. Изискванията са базирани на епидемиологията на съответното заболяване и на доказателства за ефикасност и ефективност на самите ваксини, за които в Канада следят Националният комитет за наблюдение на имунизациите и Канадската педиатрична общност. Стандартите са независими спрямо производителите на ваксини. Освен това канадският имунизационен календар включва предимно ваксини, одобрени и ползвани и в други държави, което дава допълнителни данни за безопасност и ефективност – успокояваща информация за някои колебливи родители.

 

4. Отхвърлете проблема с болката при имунизация

За много родители мисълта за болката, която детето им ще изпита при имунизация, е източник на притеснение. На свой ред лекарите често пренебрегват този родителски страх. Ценен опит в тази сфера предоставя канадската клинична практика, която от 2010 г. работи в насока намаляване на болката при детските ваксинации.

 

5. Не се отказвайте от пациент заради нежеланието на родителите му да го имунизират

Сблъсъкът със семейства, които директно отказват да имунизират детето си, може да бъде обезсърчаващ за педиатъра. Факт е обаче, че малка част от антиваксинално настроените родители (приблизително 3% в САЩ) са категорични в решението си. Повечето са склонни да приемат ваксините, стига медицинският специалист да изслуша техните тревоги и да успее да разсее притесненията им. Въпреки че процесът е свързан с многократно обсъждане, което отнема време и енергия и за двете страни, резултатът – имунизирано дете, си заслужава усилията! Всяка среща по повод здравето на малките пациенти би следвало да се използва като потенциална възможност да се обсъди отново въпросът за ваксинирането на детето. Родителите имат нужда от подкрепата на експерт – компетентен по въпроса и мотивиран да разговаря с тях.

 

В заключение

Комуникацията с колебливи по отношение на ваксинопрофилактиката родители изисква знания и умения. Медицинските специалисти трябва да разбират конкретните родителски притеснения, да бъдат търпеливи, за да спечелят доверието, да представят доказателствата по разбираем начин и да демонстрират разбиране към малкия пациент и неговото семейство. Имунизацията е една от най-важните превантивни здравни мерки, благодарение на която са спасени буквално милиони животи, а отхвърлянето на притесненията на колебливите родители трябва да бъде приоритет на лекарите.

 

 

Авторите на статията препоръчват няколко източника, където ще откриете полезна информация относно най-честите родителски въпроси и притеснения, свързани с ваксините – книгата „Your Child’s Best Shot. A parent’s guide to vaccination ”, ръководството „Immunization Communication Tool“, както и следните интернет адресите:

http://www.cdc.gov/vaccines/vacgen/default.htm

http://www.cdc.gov/vaccines/hcp/patient-ed/conversations/index.html;

http://www.caringforkids.cps.ca,

http://www.cdc.gov/cdctv/diseaseandconditions/influenza/why-flu-vaccinationsmatter.html

www.immunize.org/reports/.

 

 

Библиография:

1. World Health Organisation. Canada: WHO and UNICEF estimates

of immunization coverage: 2011 revision (data as of July

6, 2012). http://www.who.int/immunization_monitoring/data/

can.pdf (Accessed March 13, 2013).

2. Gust DA, Darling N, Kennedy A, Schwartz B. Parents with

doubts about vaccines: Which vaccines and reasons why. Pediatrics

2008;122(4):718-25.

3. Salmon DA, Moulton LH, Omer SB, DeHart MP, Stokley S,

Halsey NA. Factors associated with refusal of childhood vaccines

among parents of school-aged children: A case-control

study. Arch Pediatr Adolesc Med 2005;159(5):470-6.

4. Committee on the Assessment of Studies of Health Outcomes

Related to the Recommended Childhood Immunization Schedule;

Board on Population Health and Public Health Practice;

Institute of Medicine. The Childhood Immunization Schedule

and Safety: Stakeholder Concerns, Scientific Evidence, and Future

Studies 2013. http://www.nap.edu/catalog.php?

record_id=13563 (Accessed March 13, 2013).

5. Swennen B, Van Damme P, Vellinga A, Coppieters Y, Depoorter
6. Analysis of factors influencing vaccine uptake:

Perspectives from Belgium. Vaccine 2002;20(Suppl 1):S5-7.

6. Smith PJ, Kennedy AM, Wooten K, Gust DA, Pickering LK.

Association between health care providers’ influence on parents

who have concerns about vaccine safety and vaccination coverage.

Pediatrics 2006;118(5):e1287-92.

7. MacDonald NE, Smith J, Appleton M. Risk perception, risk

management and safety assessment: What can governments do

to increase public confidence in their vaccine system? Biologicals

2012;40(5):384-8.

8. Galdi S, Arcuri L, Gawronski B. Automatic mental associations

predict future choices of undecided decision-makers. Science

2008;321(5892):1100-2.

9. Scullard P, Peacock C, Davies P. Googling children’s health: Reliability

of medical advice on the internet. Arch Dis Child

2010;95(8):580-2.

10. Freed GL, Clark SJ, Butchart AT, Singer DC, Davis MM.

Sources and perceived credibility of vaccine-safety information

for parents.Pediatrics 2011;127(Suppl 1):S107-12.

11. Betsch C, Renkewitz F, Betsch T, Ulshöfer C. The influence of

vaccine-critical websites on perceiving vaccination risks. J

Health Psychol 2010;15(3):446-55.

12. Jacobson RM, Targonski PV, Poland GA. A taxonomy of reasoning

flaws in the anti-vaccine movement.Vaccine

2007;25(16):3146-52.

13. Healey CM, Pickering L. How to communicate with vaccinehesitant

parents. Pediatrics 2011;127(Suppl 1):S127-33.

14. MacDonald NE, Pickering L; Canadian Paediatric Society, Infectious

Diseases and Immunization Committee. Autistic spectrum

disorder: No causal relationship with vaccines. PaediatrChild Health 2007;12(5):393-5. With addendum available at

http://www.cps.ca/en/documents/position/autistic-spectrumdisorder-

no-causal-relationship-with-vaccines#addendum (Accessed

March 13, 2013).

15. Gemmil I. National Advisory Committee on Immunization

(NACI). Statement on thimerosal. Can Commun Dis Rep

2003;29:1-10.

16. Centers for Disease Control and Prevention (CDC). Increased

transmission and outbreaks of measles – European Region,

2011. MMWR Morb Mortal Wkly Rep 2011;60(47):1605-10.
2012. Wiley KE, Zuo Y, Macartney KK, McIntyre PB. Sources of pertussis

infection in young infants: A review of key evidence informing

targeting of the cocoon strategy.Vaccine 2013;31(4):

618-25.

18. Grunau BE, Olson J. An interesting presentation of pediatric

tetanus. CJEM 2010;12(1):69-72.

19. Kahneman D, Tversky A. The psychology of preferences. Sci

Am 1982;246(1):160-73.

20. Gerend MA, Shepher JE. Using message framing to promote

acceptance of the human papillomavirus vaccine. Health Psychol

2007;26(6):745-52.

21. MacDonald NE, Picard A. A plea for clear language on vaccine

safety. CMAJ 2009:180(7):E2-3, 697-8.

22. Gold R. Your Child’s Best Shot. A parent’s guide to vaccination,

3rd edition. Ottawa: Canadian Paediatric Society, 2006.

23. Derban A, Jarvos L, Klein M, Morgana T, Pringle J. Immunization

Communication Tool. 2008. Immunize BC. Accessed

March 13, 2013.

24. MacDonald NE, Pickering L; Canadian Paediatric Society, Infectious

Diseases and Immunization Committee. Canada’s

eight-step vaccine safety program: Vaccine literacy. Paediatr

Child Health 2009;14(9):605-11. http://www.cps.ca/en/documentsdocuments/

position/vaccine-safety-program (Accessed March 13,

2013).

25. Taddio A, Appleton M, Bortolussi R, et al. Reducing the pain

of childhood vaccination: An evidence-based clinical practice

guideline (summary). CMAJ 2010;182(18):1989-95.

26. Halperin B, Melnychuk R, Downie J, Macdonald N. When is it

permissible to dismiss a family who refuses vaccines? Legal, ethical

and public health perspectives. Paediatr Child Health

2007;12(10):843-5.