Констипация в детската възраст

Интервю с д-р Елена Лазарова, детски гастроентеролог „Токуда Болница София“

Каква е тенденцията относно констипацията в детска възраст – наистина ли броят на страдащите от запек деца се е увеличил?

В световен мащаб честотата на случаите на запек в детска възраст остава непроменена. По последни данни тя е в много широки граници – между 1 и 30%. Съдейки по практиката си на детски гастроентеролог обаче, смятам, че през последните години с колегите все по-често се сблъскваме със заболяването. В амбулаторията на „Токуда“ на месец минават приблизително около 30 деца с обстипационни оплаквания. Причините за това състояние в голяма степен са свързани с начина на хранене и с двигателната активност на детето, както и с факта, че повечето деца се „отглеждат“ в детски заведения, където се създават предпоставки за задълбочаване на проблема (при постъпване в детско заведение хранителните навици на детето коренно се изменят, както и условията, в които то е свикнало да извършва физиологичния акт на дефекация). Смяната на обстановката в съответните възрастови периоди е основен отключващ фактор за появата на запек.

С оглед на статистиката какви са разликите между България и останалите европейски държави?

За съжаление, в България липсва регистър на много от заболяванията в детска възраст. Поради тази причина нямамаме категорични данни. С колегите гастроентеролози сме обсъждали, че в практиките ни все по-често ни се налага да се сблъскваме с това заболяване. В 95% от случаите запекът в детска възраст е функционален и не се дължи на сериозно заболяване, но при останалите 5% е свързан със сериозни заболявания на храносмилателната система – аномалии на дебелото черво или ануса, ендокринни заболявания…

Какви са съвременните критерии за поставяне на диагнозата констипация?

Критериите за диагнозата запек са публикувани от Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене през 2006 г. и са базирани на многобройни клинични проучвания, провеждани в световен мащаб. Те са ясно дефинирани, като последната им ревизия беше извършена през 2014 г. Според тях за хроничен запек може да се говори, когато оплакванията са с продължителност повече от 2 месеца и включват отклонения от нормата по отношение на честотата на изхождане – не трябва да има по-малко от две дефекации на седмица. Също така от значение са и характеристиката на самите изпражнения – твърди, сухи и обемисти, както и проявата на инконтиненция минимум един път седмично. При децата над 4-годишна възраст веднъж в седмицата може да се наблюдава обтуриране на изходната част на дебелото черво, което налага по-сериозно очистване, както и да са налице някои допълнителни симптоми, евентуално съпътстващи основните – коремни болки и безапетитие. Когато съотвените оплаквания се наблюдават в продължение на повече от два месеца и с оглед на резултатите от клиничния преглед на специалиста, може да бъде поставена диагнозата констипация.

И все пак, нерядко се наблюдават затруднения при диагностиката на заболяването…

Смятам, че до голяма степен това се дължи на непознаването на критеритериите на Европейската асоциация по детска гастроентерология и хранене, както и тяхното практическо приложение. Наскоро намерих интересна статия – голямо изследване, проведено в Италия, Бари, обхващащо 190 лекари, от които 1/3 са детски гастроентеролози, 1/3 са педиатри, а последната третина са общопрактикуващи лекари. Целта на проучването е да провери как специалистите поставят диагнозата запек. Оказва се, че само 63% са запознати с критериите на Европейската асоциация и че само 3% от тях ги използват при поставянето на диагноза. Ето защо е необходимо тези критерии да бъдат популяризирани, защото те обобщават опита на световните европейски експерти.

Кои са най-новите методи на лечение?

Лечението на запека е претърпяло минимални промени през последните години. Хубаво е, че на българския фармацевтичен пазар вече се предлагат и нови препарати, препоръчвани като първа стъпка от Европейската асоциация по детска гастроентерология. Също така има и специални кърмачески формули, обогатени с т. нар. пребиотични смеси GOS/FOS, които подпомагат промяната в консистенцията на изпражненията. За големите деца все още е валидно лечението чрез увеличен прием на фибри, които oмекотяват екскрементите. Следващата стъпка е медикаментозно лечение, което включва известните ни и до този момент групи лекарствени продукти – на първо място осмотичните лаксативи (лактулоза, магнезиево мляко и полиетилен гликол, който отскоро може да се намери вече и в България). Основният механизъм на тяхното действие е извличането на водата чрез осмоза в лумена на дебелото черво – по този начин се променя консистенцията на изпражненията. Лактулозата е първото лекарствено средство, избирано от гастроентеролозите при диагностициране на запек. Лечението с нея обаче не се препоръчва при деца под 1-годишна възраст.