Д-р Хасърджиев: ,„Ако хората не са сигурни в смисъла на ваксините, това е така, защото ние като експерти не сме си свършили работата“
Д–р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация
Д-р Хасърджиев, в началото на годината, съвместно с БПА и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и под патронажа на МЗ, Националната пациентска организация стартира кампанията „Ваксинко“, която цели да насърчи спазването на Националния имунизационен календар и да покаже ползите за обществото от задължителните и препоръчителните имунизации. Какво постигнахте за това време?
За една година успяхме да реализираме доста неща, но не и достатъчно… Първо, има интернет сайт, на който хората могат да прочетат всичко, свързано с ваксинационния календар, да открият интересни исторически данни за заболяванията и ваксините, както и форма за задаване на въпроси. Изключително добре върви и фейсбук кампанията ни! Оказа се, че страницата ни е много популярна и че голяма част от потребителите са млади жени на 25 – 35 години, което е и целевата група на кампанията.
Предвид опита, който се натрупа през тази близо една година, отчитате ли вече кои са силните и кои са слабите страни на кампанията? И в каква посока предстои да се развива тя занапред?
Не бих ги нарекъл силни и слаби страни. Бих казал, че това са етапи от развитието на кампанията, от един постоянен процес на информиране и обучение на пациентите и на обществото ни като цяло. Няма как да променим битуващите нагласи за една година, това изисква време и усилията на цялото ни общество, на медиите, на държавата. Ако хората продължават да не бъдат сигурни в смисъла на ваксините, това е така, защото ние като експерти, медии, общество и държава не сме си свършили работата и не сме им подали достатъчно разбираема информация.
Една от най-силните страни на „Ваксинко“ е, че успяваме да говорим на езика на хората, без високомерие. Костваше ни доста услия да стигнем до това решение, но все пак успяхме… Второто важно нещо е, че имаме пряка връзка с тези хора, че им даваме възможност да задават въпроси, че при всяко едно съмнение или притеснение могат да се допитат до специалист, че ако забележат някаква странична нежелана реакция, могат веднага да докладват към Агенцията по лекарства и съответно тя е длъжна по каналния ред да даде сигнал и към европейските институции…
Разбира се, има още много какво да се направи. Предвид досегашния опит осъзнахме и още нещо – че е необходима по-задълбочена работа с лекарите и медицинските специалисти…
Да, проучванията показват, че общопрактикуващите лекари и педиатрите наистина имат ключова роля за провеждането на имунизациите…
Така е, и не само лекарите. Опитът в други държави показва, че медицинските сестри и акушерките също имат ключова роля, защото могат да отделят повече време на родителите и да им обяснят нещата на много по-достъпен език. Самото медицинско съсловие също трябва да положи огромни усилия. Лекарите и медицинският персонал трябва да бъдат изключително добре информирани и обучени за това как да работят с пациенти, разколебани за поставянето на ваксините, какви подходим могат да използват, за да ги убедят. Освен знанията, които има, добрият лекар трябва да има и добър подход към пациента. Съгласен съм, че много лекари са претрупани с работа и няма как да обърнат необходимото внимание на пациента, но също така мисля, че липсват и някои основни звена в нашето обучение…
За съжаление, чуваме и за случаи, в които самите лекари съветват родителите да не ваксинират децата си, както и за още по-тежки нарушения – за лекари, които предоставят фалшиви документи за поставяне на ваксини. Това е недопустимо в държава, в която ваксинацията е задължителна, и би следвало да се санкционира с всички мерки на закона не само от държавата, но и от медицинското съсловие. Общността трябва да се погрижи черните овци в нея, ако мога така да се изразя, да не петнят името на цялото съсловие.
С оглед на всичко това, със Сдружението на общопрактикуващите лекари планираме поредица от инициативи, които да са в помощ на самите лекари и медицински специлисти – специални сесии за ваксините и ваксинопрофилактиката, обучения за медицински сестри и акушерки, създаване на кратко ръководство в помощ на медицинския специалист в случаите, когато работи с пациенти, които не са убедени в смисъла на ваксините.
В сайта на „Ваксинко“ има форма за задаване на въпроси, свързани с ваксините. Може ли да се каже, че родителите са активни?
Фактът е, че „Ваксинко“ събра толкова много последователи за толкова кратък период показва, че по-голямата част от българите добре разбират защо държавата ни всяка година харчи милиони, за да предпази нашите деца и нашето общество. При старта на кампанията проведохме анкета относно нагласите на хората. Слава Богу, оказа се, че процентът на хората, които не се доверяват на лекарите относно ваксинопрофилактиката, е много малък. Формите за обратна връзка в сайта ни също показват, че хората имат доверие и в медицината, и във ваксините. Проблемът е, че дори и тези хора, които вярват, когато непрестанно чуват и четат скандални неща по медиите, няма как да не бъдат притеснени.
Кои са най-големите притеснения на родителите, свързани с ваксините?
Най-големите притеснения на родителите са от нежеланите странични ефекти и те са породени от огромните обвинения, че ваксините са виновни за аутизма, за автоимунните заболявания и т.н. И въпреки че статистиките са категорични, че няма разлика в проявите на заболяванията в групите на ваксинираните и неваксинираните и че става дума за съвпадения на събития, хората трудно могат да разберат тези неща или пък може би самите ние не ги обясняваме ясно… Ваксините са може би най-серозно контролираният продукт в световен мащаб. И при най-малкото съмнение, се спират от производство, изтеглят се партиди и т.н. Да не говорим за научните разработки и изследвания, които се правят в продължение на години, преди да излязат на пазара. Тези факти са добре известни сред медицинската общност, но някакси не сме ги комуникирали с хората.
През юли се проведе разширено заседание на работната група „Лекарствена политика и медицински изделия“ към Консултативния съвет „Партньорство за здраве“. Участниците застанаха категорично зад позицията за продължаване на националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка и изказаха своята тревога от факта, че в първите години програмата е достигала до 25% имунизационен обхват, а през 2015 г. той е спаднал до 6-7%…
Този факт е много тревожен и силно показателен. Резкият спад в имунизационния обхват се случи буквално за една година след прословутия случай на момичето, починало във Ватикана. Въпреки че впоследствие експертите заключиха, че няма връзка между ваксинацията срещу HPV и заболяването на девойката, този случай показа как подобни твърдения са способни да разколебаят хората и да ги откажат от ваксинация…
Смятам, че колкото и да е ниско покритието на този етап, в никакъв случай не бива да се отказваме от програмата. Това, че някакви течения и антиваксинални движения са отказали някои родители да ваксинират децата си срещу човешкия папилома вирус, не означава, че трябва да нарушим правото на други родители да полагат грижи за децата си. Напротив – програмата трябва да продължи с нова, още по-мощна сила, а държавата трябва да застане зад нея.
На заседанието бе отправена и препоръка за осъвременяване на имунизационния календар, както и от необходимостта от приемане на програми срещу ротавирусните инфекции, грипа и хепатит А. Какви са реалните шансове това да се случи…
Колкото и някои пациенти да твърдят, че имунизационният ни календар е натоварен, това не е така, той може и трябва да бъде развиван и осъвременяван съгласно последните постижения на медицината. Това бе причината да обсъдим необходимостта от програми срещу ротавирусните инфекции, грипа и хепатит А. Ще дам един пример – не знам дали е известно на медицинската общественост, но 60% от всички случаи на хепатит А в Европа идват от България, Румъния и Полша. А както казва проф. Захари Кръстев, „там, където има хепатит А, не е виновен лекарят, а кметът и държавата, че не са се погрижили за това“. Ако направим една сметка колко пари харчи държавата за овладяване на периодично избухващите епидемии от хепатит А и за лечението на болните, това са може би парите, които държавата би похарчила за 20-годишен период за осигуряване на ваксини поне на рисковите групи деца…
През последните години имаше проблеми с дефицита на определени ваксини. Тази година като че ли бе сравнително по-лека в това отношение. Може ли да се каже, че проблемът с липсващите ваксини най-накрая е преодолян?
Категорично не. Проблемът с липсващите ваксини е глобален, защото производствените мощности не позволяват да бъдат задоволени потребностите от ваксини. Това е и причината да има световен недостиг. Ситуацията в България допълнително се утежнява от административните процедури, свързани с нашето законодателство. Ако искаме да имаме регулярно снабдяване с ваксини, трябва да има планиране за няколко години напред, а не както е в нашата държава – да се правят търгове година за година… Нещо, което на този етап нашето законодателство не позволява.
Ние сме малка държава, бихме могли да бъдем малко по-гъвкави, когато става въпрос за здравето на децата ни…
N/A: Пета мултифасетна конференция върху детското развитие