Проф. Переновска: “За Българския имунизационен календар се осигуряват възможно най-съвременните ваксини”

Интервю с проф. Пенка Переновска

Проф. Переновска, какви са наблюденията ви за най-често срещаните заблуди по отношение на ваксините?

Както у нас, така и по света постигането на достатъчно висок имунизационен обхват, който да осигури защита на цялото население, все още е предизвикателство. Това се дължи както на липса на достатъчно информираност относно ваксините, така и на заблудата, че болестите, от които те ни предпазват, вече са изчезнали. Съвсем пресен пример са епидемиите от морбили в Европа и САЩ. През февруари 2015 г. неимунизирано момченце на 18 месеца почина от морбили в болница в Берлин. Това беше причина Световната здравна организация да призове: „Имайки предвид, че в последните две десетилетия случаите на морбили в Европа са намалели с 96% и че сме на крачка от елиминирането на болестта, настоящата ситуация е обезпокоителна и трябва заедно, без да се бавим, да действаме за повишаване на обхвата.” Да не забравяме и епидемията от морбили в България съвсем неотдавна, която обхвана 24 000 болни и беше причината за 24 смъртни случая през 2010 г. В столичната Инфекциозна болница имаше случай на 7-месечно бебе с остър гноен менингит. Важно е да напомним, че това е ваксинопредотвратимо заболяване.

А безопасни ли са ваксините?

Най-честите нежелани реакции при една имунизация са зачервяване на мястото на убождане, повишаване на температурата, обрив. Съвременните ваксини, с които се изпълнява и Българският имунизационен календар, са високотехнологично пречистени и  са обект на изключително високи стандарти  за безопасност. Производството на ваксини е най-строго регулираният процес – със стотици проверки на качеството и безопасността, които са близо 70% от производството на една ваксина.

Често като аргумент против задължителния характер на имунизационния календар у нас се използва сравнението с други страни в Европа и света. Какви са имунизационните практики по света?

Трябва да се отбележат два основни принципа. Първо, „пълната сихронизация на имунизационните календари в Европа е нереалистична“ поради различията в локалната епидемиология, географски, структурни и културни нужди – това гласи заключението на научна публикация по темата в едно от най-престижните медицински издания „Лансет”. В този смисъл, не е коректно да сравняваме имунизационните календари на различни държави. В България епидемиологичният контекст, наличието на голям процент труднодостъпни общности и етнически групи, както и цялостната здравна профилактика в обществото определят нуждите и целите на нашия Имунизационен календар.

Второ, важно е да се отбележи, че въпреки, че не съществува оптимален общоевропейски имунизационен календар, има общи тенденции и всички европейски и световни препоръки са в посока да се положат усилия за постигане на максимален имунизационен обхват. Според резолюцията от 65-та сесия на Световната здравна асамблея от 26 май 2012 г. имунизациите трябва да бъдат признати за основен елемент от човешкото право на здраве, а „ръководителят на СЗО следва да гарантира, че подкрепата на Глобалния план за действие за ваксини на местно ниво акцентира върху укрепването на рутинните имунизации”. Световната тенденция е към въвеждане на все по-строги мерки, които да гарантират изпълнение на имунизационните календари. Пресен пример е Австралия, където министър-председателят обяви, че се обмисля предложение семействата на деца с непълен имунизационен статус да бъдат лишени от детски надбавки.

В този смисъл, смятате ли, че Българският имунизационен календар е оптимален за локалните ни нужди?

Всяка ваксина от задължителния имунизационен календар на България предпазва от болести, които все още представляват опасност за нас, още повече днес, в контекста на имигрантските вълни от държави, в които са докладвани множество случаи на „забравени” болести. Ще дам само един много красноречив пример за резултатите от масовата имунизация у нас. България е една от първите държави в Европа, въвела задължителна имунизация срещу хепатит В през 1992 г. От тогава се наблюдава намаляване на общата заболяемост от остър вирусен хепатит В.

В допълнение към задължителния имунизационен календар има и препоръчителни ваксини, които се поставят по желание, а някои от тях дори се заплащат от държавата, например имунизацията срещу рак на маточната шийка за 12- и 13-годишните момичета. Моделът на предоставяне на безплатни препоръчителни имунизации трябва да се развива и в България. Има възможност и се обсъжда да бъдат въведени безплатни препоръчителни имунизации срещу ротавирусни инфекции и грип.

През изминалите години имаше затруднения в осигуряването на някои от задължителните детски ваксини. Доведе ли това до пропуски в имунизациите на децата?

Министерство на здравеопазването направи всичко възможно да осигури необходимите количества ваксини и въпреки затрудненията, не бяха допуснати съществени пропуски в имунизацията на децата. Вярвам, че световният недостиг на тези ваксини – проблем, за който международните здравни организации търсят решение, ще бъде преодолян в най-скоро време. За Българския имунизационен календар се осигуряват възможно най-съвременните ваксини, които се използват в целия западен свят, така че страната ни е сред привилегированите и приоритетните в това отношение.