Д-р Цветелина Дучева: „В България титлата детски стоматолог се неглижира и подценява“

Д-р Цветелина Дучева завършва дентална медицина през 2002 г. във факултета по дентална медицина към Медицински университет – София. През 2010 г. завършва двегодишна програма по Интегрирани маркетингови комуникации и мениджмънт в M3 Collеge под ръководството на Максим Бехар.

Основни акценти в професионалната й кариера са ендодонтското (канално) лечение и детската дентална медицина. Има множество специализации по микроскопска микроинвазивна ендодонтия и лечение на деца под обща анестезия. Лектор е в училищата за бременни и бъдещи родители, както и в различни форуми за детско здраве. Автор е на статии, свързани с кариеса на ранното детство и лечението на деца под наркоза. Член е на Европейската академия по детска дентална медицина. Практикува като главен лекар на детския прием в „Дентална клиника Петър Дучев“.

Д-р Дучева, занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Бихте ли споделили какво ви дават стоматологията и грижата за детските зъби в личен и в професионален план?

Да работиш с деца е най-голямото предизвикателство, всеки от вашите читатели ще го потвърди. Нужни са търпение и креативност всеки ден, по цял ден. От 14 години 80% от работата ми е посветена на децата и техните зъби. Много от малките ми пациенти се срещат с мен дори още преди да са се родили – имам предвид лекциите, които изнасям в училището за бременни и бъдещи родители. Идеята за обучението на бъдещите майки и татковци ми хрумна, докато бях бременна. Оказа се, че информацията по отношение на хигиената и денталното лечение на бременната жена и първите грижи за детските зъби е толкова недостатъчна и повърхносттна,че незнанието може сериозно да увреди денталното здраве и на майката, и на детето.

Кои са най-големите затруднения, пред които се изправя съвременната детска стоматология в България?

Най-големият проблем е липсата на адекватна хигиена и на профилактика, не само при децата и подрастващите, но и при техните родители. Страхът от зъболекаря е част от т. нар. социалистическа стоматология – много от нас още помним как като малки отивахме в зъболекарския кабинет под строй, как ни болеше, колко ужасно миришеше, как дори понякога ни шамаросваха… И всичко това, за да ти сложат метална пломба в устата… Днес тези вече пораснали деца търсят помощ и лечение едва когато болката стане нетърпима. За жалост, подобни пациенти несъзнателно предават собствения си страх и на своите деца, те не ходят на преглед и профилактика, защото очакват, че там боли и е страшно. Четката за зъби също не е приятел, а досада, измислена от възрастните, за да ги тормози преди или след сън. Затова и статистиката е стряскаща – всеки четвърти 18-годишен е с един изваден постоянен зъб.

Приоритет ли е денталната медицина при най-малките пациенти за здравната политика в страната?

Децата и тяхното здраве са приоритет на държавата – надявам се, че това е така и винаги ще бъде така, защото без нашите деца няма бъдеще… Мисля обаче, че има какво да се желае по отношение на здравната ни политика – би било хубаво, ако отговорните органи, свързани със здравната система, вложат повече усилия в превенция и профилактика, вместо в наливането на средства за лечение, което е можело да бъде избегнато.

България разполага ли с достатъчно добре подготвени специалисти по детска дентална медицина?

За съжаление, у нас титлата детски стоматолог се неглижира и подценява. Много от общопрактикуващите стоматолози не работят с деца, защото детският прием затормозява графика – трудно може да се планира колко дълго детето няма да си отвори устата, например, или колко дълго ще издържат нервите на родителите му. За българските ми колеги ще кажа, че много от тях са отлични лечители и комуникатори. Но те са добри специалисти не защото ги е подготвил факултетът или следдипломното обучение, а защото са инвестирали в знания и умения, придобити извън пределите на България.

Кои са най-често срещаните стоматологични проблеми при децата в ранна възраст?

Най-честите дентални проблеми при децата са свързани с прекалено дългото ползване на биберона залъгалка и с други вредни навици, които се отразяват върху съотношението на челюстите, захапката и екстраоралния изглед на лицето. Продължителният нощен прием на адаптирано мляко, консумацията на много сладки храни и напитки още от ранна детска възраст, липсата на адекватна орална хигиена също водят до деминерализация и множествен кариес на голяма група зъби.

Наистина ли възрастовата граница за поява на кариес се снижава? Какво показват статистиките през последните години и каква е разликата спрямо картината в други европейски държави?

За съжаление, статистиката по отношение на детското орално здраве е много стряскаща. Над 80% от 6-годишните у нас са засегнати от кариес, децата на 12 години имат средно между 4 и 7 кариозни зъби, а всеки четвърти 18-годишен е с един изваден постоянен зъб.

Българските деца все по-рано започват да страдат от кариес. Ако през 70-е и 80-е години на миналия век първите кариозни зъби са се наблюдавали след 4-годишна възраст, днес всяко 15-о дете след първата година има начална деминерализация и кариес.

Миналата година бях делегат на Интернационалната академия по детска стоматология в Глазгоу, Шотландия, където колеги от цял свят споделиха, че подобна тенденция се наблюдава и в техните страни. Може би единственото изключение са скандинавските страни, където от много години се води стриктна профилактика на подрастващите. Всичко това налага извода, че има необходимост от адекватна програма, която да информира населението за рисковете от появата на кариес в ранното детство и за отражението му върху оралното здраве на децата в следващите години на растеж и развитие.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията и грижата за детските зъби още в ранна възраст?

Педиатрите и общопрактикуващите лекари са първите специалисти, които се срещат с детето и неговите родители. Техните съвети и грижи са изключително важни… За съжаление обаче, понякога именно лекарите не съумяват да дадат добри насоки – „изчакайте да пробият всички зъби и тогава го водете на зъболекар“, „още му е рано за стоматолог, нека почнат да се сменят зъбите“, „млечните зъби няма смисъл да се лекуват, защото, така или иначе, ще паднат“, „наркозата на деца е неоправдан риск, „натиснете“ го малко и му направете зъбите, ще реве, ще реве и ще спре“… Тези съвети са не просто неадекватни, но и опасни за психическото и физическо здраве на детето, насаждат вредни навици, страхове, неврози. За да се избегне всичко това, е необходимо да се създадат по-тесни връзки между отделните специалисти, отговорни за детското здраве. Ние работим с доста колеги медици и в Дните на отворени врати за колеги в нашата клиника акцентираме именно върху това – повече информираност, по-тесни връзки, необходимост от индивидуален диагностично-лечебен план за всяко дете…

Бихте ли разказали как протича работният ви ден?

Мое задължение като главен лекар на Детската клиника е да направя първия преглед на всеки малък пациент, да съставя план за лечение и да мотивирам и детето, и родителите. 90% от ежедневната ми работа представлява лечение на деца под наркоза.Това са физически и психически здрави деца на възраст от 2 до 5 години, които имат множествен кариес, болка, абсцеси от зъбен произход и всички съпътстващи проблеми. Тяхното лечение е трудоемко и сложно, защото за 2 до 4 часа под венозна наркоза трябва да се оправи всеки развален зъб. При децата с аутизъм и детска церебрална парализа отговорността е още по-голяма. Ако трябва да обобщя, работният ми ден има начало, но краят зависи от броя на консултациите, от продължителността на процедурите и от това дали съм попълнила всички картони за деня.

Допълнителна трудност в работата ви са нежеланието и страхът на най-малките пациенти. Как ги предразполагате и какви съвети бихте дали на колегите си в това отношение?

В повечето случаи се водя от интуицията си и от преценката за това какви са родителите, а оттам и детето, но от голяма полза са ми и курсовете и семинарите, през които съм минала. Убедила съм се, че най-лесно можеш да стигнеш до едно дете, ако разбереш какво обича да прави и какви игри са му любими. Играта на земята, рисуването, пеенето на песнички или дори елементарен куклен театър с подръчни средства вършат чудеса. Последната седмица например с един малчуган си играхме в мивката на един от кабинетите – напълнихме я с вода, пускахме патета и пробвахме коя играчка ще потъне и коя не. Резултатът – 5 минути игра, после 2 направени пломби и спокоен пациент, който те гледа с доверие и респект, защото си познал коя точно играчка ще потъне и коя ще плува.

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Децата са ме научили на много неща. Основното и най-ценното качество на детството са честността и неподправената откровеност.

Ако имахте възможността да започнете отново професионалния си път, бихте ли избрали същата професия?

Да! Още от малка съм искала да стана зъболекар. Когато съм била на 4 години предните ми горни резеца са започнали да се развалят и майка ме е завела в поликлиниката, където по онова време лечението на подобни кариозни лезии е ставало посредством сребърен нитрат. В резултат на процедурите до 7-годишна възраст зъбите ми бяха черни като въгленчета заради което често ставах обект на подигравки. Именно тогава реших да стана зъболекар.

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…

…прави чудеса! През последните години иновациите в стоматологията са толкова много, че наистина те карат да вярваш, че всичко е възможно…