Вредните орални навици като фактор за зъбно-челюстни деформации

Н. Куюмджиева

стипендиант на Alexander Foundation, частна практика в областта на ортодонтията

 

Зъбно-челюстните деформации са нарушение в растежа и развитието на кранио-фациалния комплекс, което засяга челюстите, зъбите и лицевата мускулатура. Характерно за тях е, че възникват в резултат на взаимодействието на генетични и външни фактори. Тъй като генетичните фактори не подлежат на повлияване, основните усилия за профилактика на малоклузиите са насочени към отстраняване на външните фактори, най-често срещани от които са вредните оралните навици. Идентифицирането им и оценката трябва да станат в колкото се може по-ранна възраст. И тук е голямата роля на общопрактикуващите лекари и педиатрите – най-често те са първите, които могат да диагностицират вредните орални навици и при нужда да успокоят, посъветват и насочат родителите.

Орални навици

Навикът е често повтарящо се действие, което първоначално се осъществява съзнателно, а след това несъзнателно, автоматично. Оралният навик е всяко повтарящо се поведенческо действие, което използва устната кухина. От тази гледна точка, много от навиците са полезни – правилната позиция на езика, дишането през носа, правилното преглъщане, нормалните движения на устните при говор. За вредни навици говорим, когато те водят до нежелани изменения в зъбите и поддържащите ги структури. Към тях се отнасят различните видове нехранително сучене – смучене на пръст, устна или биберон, неправилно гълтане, дишане през устата и др. Според различни изследвания честотата на вредните орални навици сред децата в предучилищна възраст е от 1.1% до 67.9%. От тях най-често проявяващия се в предучилищна възраст е смученето на пръст, а в юношеска – дишането през устата.

Класификация на вредните навици

Компулсивни (дълбоко вкоренени са, детето страда при опит да се отстранят);

Некомпулсивни (лесно отпадат с порастването и съзряването на детето);

Вторични.

Продължителността на въздействие на силата има по-голямо значение от нейната големина. Като правило, навиците, продължаващи след 3-годишна възраст, имат потенциал да доведат до изменения в конфигурацията на зъбите и поддържащата кост.

 

Нехранително сучене

Това е нормален рефлекс, който се проявява още към 29-ата гестационна седмица. Наблюдава се при близо 100% от бебетата и може да се изразява в смученето на палец, пръсти, биберон залъгалка, устни, играчка, одеялце или друго. Нехранителното смучене е едно от първите средства за саморегулация на емоциите на детето, позволява му да се отпусне или да фокусира вниманието си, осигурява му спокойствие и сигурност. Обикновено между 2- и 4-годишна възраст децата сами се отказват от този навик. Ако нехранителното сучене продължи по-дълго, може да допринесе до малоклузии във временното и смесеното съзъбие и до повишен риск от травма на горните предни зъби.

 

Смучене на пръст

Това е най-разпространеният вреден орален навик. Честотата му намалява с напредването на възрастта и в повечето случаи се прекратява спонтанно до 4-годишна възраст. Най-предпочитаният пръст за смучене е палецът, но може да включва и други пръсти.

Изследванията показват, че за изместване на зъбите е достатъчна много лека сила, стига тя да има достатъчно продължително действие. Смята се, че прагът на въздействие е 6 часа. В този смисъл пасивното смучене на пръст през нощта може да доведе до много по-тежки зъбни промени, а активното сучене, извършвано спорадично, да няма последствия.

Белезите, които могат да подскажат наличието на този вреден навик, са:

• пръстът или пръстите, които се поставят в устата, са зачервени, с мацерирала, набръчкана кожа или мазол;
• лице – долната челюст е разположена дистално, а горната устна е хипотонична;
• интраорално – предна отворена захапка, увеличен оувърджет, лингвален наклон на долните резци и лабиален наклон на горните резци, странична кръстосана захапка, компенсаторно неправилно гълтане, дълбоко небце, говорни дефекти.

 

Смучене на биберон залъгалка

Използването на биберон залъгалка е широко разпространено – статистиката показва, че в развитите страни се използва от 75-95% от децата през първите две години от живота. Ако този навик се овладее до навършването на 2-годишна възраст, не би довел до вреден ефект върху съзъбието. Смята се също така, че децата, използващи биберон залъгалка, по-рядко смучат пръст и че това намалява риска от sudden death syndrome.

Най-важните препоръки за използването на залъгалка са:

• да не се покрива със сладък разтвор, защото това е предпоставка за развитието на кариес в ранна детска възраст;
• редовно да се почиства и подменя с нова, за да се избегнат възможни инфекции;
• да се въведе след първия месец, когато кърменето се е стабилизирало;
• максимално да се редуцира ползването й;
• след 2 годишна възраст употребата й да се преустанови.

Няколко изследвания показват, че използването на биберон залъгалка след 3-годишна възраст оказва неблагоприятен ефект върху развиващото се съзъбие. Най-често срещаните изменения са предна отворена захапка, плитко небце, странична кръстосана захапка, тясна междуканинова ширина в горната челюст, otitis media. Ако биберонът се използва след 5-ата година, ефектът става още по-изразен.

 

Смучене на устни

Най-често засяга долната устна. Непрекъснатата травма на тъканите на устните води до сухота и абразия, често извън границите на вермилиона. Непрекъснатото омокряне на тъканите със слюнка води до възпаление, изразяващо се в зачервяване и напукване. Навикът може да доведе до лабиален наклон на горните резци и колапс лингвално на долните резци, като честно долната устна остава като в капан в пространството между горните и долните предни зъби. Това допълнително поддържа или задълбочава наклона на резците.

 

Инфантилно гълтане

Гълтателният акт при новороденото се характеризира с отстояние между двете челюсти и интерпониране на езика между тях, устните не се допират. Мандибулата се балансира от лицевите мускули. След 18-ия месец преглъщането започва да се променя – върхът на езика започва да се опира по палатиналната повърхност на зъбно-алвеоларния гребен, съкращаването на периоралната мускулатура е минимално, зъбите са в контакт за момент. Ако тази промяна не настъпи в гълтателния акт, ще настъпят промени в орофациалния комплекс.

Белезите на този вреден навик са:

• контракция на периоралната мускулатура – хиперактивност на mentalis и orbicularis oris, хиперактивност на buccinators;
• говорни дефекти;
• увеличен долен лицев етаж;
• предна отворена захапка, странична отворена захапка, проклинирани горни резци, кръстосана захапка при страничните зъби.

 

Устно дишане

Устното дишане е парафункция, при която въздухът преминава частично или изцяло през устата вместо през носа, макар да няма обструкция в носната кухина. Клиничните белези на този вреден навик може да са:

• типичен аденоиден фациес – дълго, тясно лице, тесни ноздри, къса горна устна, нисък тонус на оралната мускулатура;
• интраорално – тясна горна челюст, предна отворена захапка. Езикът пада на пода на устната кухина и позволява преминаване на въздуха през устата. Измененията включват тясна горна челюст, странична кръстосана захапка, предна отворена захапка с вестибуларен наклон на резците.

 

В заключение

С повишаване на общата здравна култура зъбно-челюстните деформации привличат все по-голям обществен интерес. Лечението може да включва техники за модифициране на поведението, миофункционална терапия, ортодонтско лечение и насочване на пациента към ортодонт, психолог, УНГ или логопед. Комплексната терапия осигурява ефективен резултат и предотвратява възвръщането им.