Травми на зъбите при деца

М. Топчиян

„Дентална клиника Петър Дучев“

 

Зъбният травматизъм при децата и подрастващите винаги е бил и ще бъде истинско предизвикателство за нас, стоматолозите. При лечението на зъбния травматизъм обикновено участват голям брой специалисти стоматолози – детски стоматолози, ортопеди, ортодонти, пародонтолози, хирурзи. Тяхната намеса се определя от степента на засягане на твърдите зъбни тъкани и процента на засегнатите меки околозъбни тъкани. Бъдещото здраве на детските зъби и тяхната естетиката зависят основно от колаборацията между лекуващия екип, от опита и професионалната подготовка на специалистите и техническите средства, с които разполагат.

Статистиката показва, че млечните зъби най-често се травмират във възрастта между 2 и 4 год., че при смесеното или постоянно съзъбие най-рискови са децата между 8- и 12-годишна възраст, че в 90% от случаите са засегнати горните централни и странични резци и че 65% от децата с травми на зъбите са момчета.

Независимо дали се касае за временни или постоянни зъби, травмите могат да бъдат:

• Contusio dentis – натъртване на зъба;
• Luxatio dentis – изместване на зъба:
• сублуксация – разклащане без разместване;
• интрузивна луксация – набиване на зъба в алвеолата;
• екструзивна луксация – излизане на зъба от алвеолата;
• латерална луксация.
• Expulsio dentis – избиване на зъба (авулсия);
• Fractura coronae dentis – фрактура на коронката:
• без засягане на пулпата;
• със засягане на пулпата.
• Fractura coronae et radices dentis – фрактура на короната и корена;
• Fractura radices dentis – фрактура на корена на зъба.

 

Видове травми

Сътресение, контузия

Нараняване вследствие на удар. Няма подвижност или изместване на зъба, липсва кървене от венците, но има болка. Няма нарушения в целостта на съдово-нервния сноп и щети върху зародиша на подлежащия постоянен зъб.

Гингивата в областта на травмата се тушира с антисептични средства. Няма специфично лечение, препоръчва се наблюдение, мека храна за 5-7 дни, добра орална хигиена, ползване на четка с мек косъм. Родителите трябва да бъдат информирани за възможните усложнения, които могат да възникнат – подуване, тъмно оцветяване на венеца или зъба, поява на фистула. Контролен преглед на първата седмица, а след това – на 6-8 седмици в рамките на 6 месеца.

 

Сублуксация

Нараняване на околозъбните тъкани с повишена мобилност и болка, но без изместване и промяна в позицията на зъба. Кървене от венеца след инцидента. Може да има частично разкъсване на периодонталните лигаменти (това са т.нар. амортисьори в пространството между костта и корена на зъба), както и реакция от студено. Рентгенологично няма видими изменения. Лечението е според тежестта на поражението. Препоръчват се мека храна, избягване на много топлите и студени храни и напитки, добра хигиена. Травмираният зъб може да се изведе от оклузия, като се изпили контакта с антагониста – това ще облекчи дискомфорта. При по-тежки случаи се прави шиниране на пострадалия зъб към двата съседни за около 2 седмици.

 

Интрузия (набиване)

Преместване на зъба във вътрешността на алвеолата, което може да доведе до фрактура на някои от стените на алвеолата (снимка 1). Зъбът изглежда по-къс от съседните, защото е вбит навътре. Среща се при зъби на горна челюст. Причината за тази травма обикновено е удар отдолу нагоре по дължината на зъба. Ако коренът на зъба се вбива в подлежащия зародиш на постоянния зъб, е наложителна екстракция.

 

Снимка 1.

Екструзия

Частично излизане на зъба от неговата алвеола (снимка 2). Има частично или пълно разкъсване на периодонталното сухожилие, резултатът е промяна в позицията на зъба. При аксиално преместване, зъбите обикновено са протрудирани (изпъкнали напред) или ретрудирани (прибрани назад). Обективно се установяват чувствителност при почукване, болка и подвижност. На рентгенографията се наблюдава разширено периодонтално пространство (снимка 1). Лечението се определя от клиничната находка, степента на резорбция на корена на млечния зъб, състоянието на зародиша на постоянния. При незначителна екструзия (по-малко от 3 мм) и незапочнала резорбция на корена се прави репозиция на зъба. При по-тежка екструзия се предприема екстракция на засегнатия зъб. Родителите отново трябва да бъдат информирани за възможните усложнения, които могат да възникнат – подуване, тъмно оцветяване на венеца или зъба, поява на оток. Контролен преглед на първата седмица, след което на 6-8 седмици в рамките на 6 месеца.

Снимка 2.

Експулсия

Избиване на зъба от неговата алвеола (снимка 3). Рядко се среща при временни зъби. Ако след избиването костта е здрава и се реагира бързо, в някои случаи зъбът може да се реимплантира. Най-добре е зъбът да се съхранява във физиологичен разтвор или прясно мляко, докато се стигне до стоматологичната клиника. Прави се рентгенография за уточняване на евентуален скорошен пробив на постоянния зъб (снимка 4). Ако предстои пробив – не се предприема нищо. Ако не предстои пробив и няма възможност за реимплантация, трябва да се изработи местопазител.

 

Снимка 3.

Снимка 4.

Фрактури на коронката без засягане на пулпата

При засягане само на емайла и отсъствието на болка, се прави заглаждане на острите ръбове и не се предприема възстановяване на зъба. При засягане на емайла и дентина се наблюдава чувствителност на зъба от термични дразнители (снимка 5). Лечението представлява възстановяване на целостта на зъба с композитни материали. Зъбът задължително се проследява за усложнения на първата седмица и след това на 6-8 седмици в рамките на месец.

 

Снимка 5.

Фрактури на коронката със засягане на пулпата

Детето изпитва болка от зъба при хранене и термични дразнители. Има кървене. Лечение – при малко откриване на пулпата, когато детето е дошло своевременно и коренът не е в резорбция, се предприема директно покритие или витална ампутация (пулпотомия). Работи се след обезболяване, при асептични условия, използват се Ca(OH)2 пасти за покритие. Оздравителният процес настъпва при образуване на т. нар. „дентинов мост“. При голямо откритие на пулпата, късно идване и започнала коренова резорбция се налага мортална пулпотомия.

 

Коренова фрактура

Когато коронковият фрагмент е изместен, се пристъпва към екстракция. Ако липсва изместване на фрагмента, зъбът се оставя и се следи за евентуална некроза. При липса на усложнения не се налага отстраняване на апикалния фрагмент – той се резорбира по естествен път. При всички видове травми родителите трябва да бъдат предупредени за евентуални последствия за съответния временен зъб, както и за постоянните зъби. Ако има увреждане на пулпата на травмирания зъб, той може да се оцвети в розово или сиво. При травмата има възможност от засягане на зародиша на подлежащия постоянен зъб. Може да се развие хипоплазия, да се появят нарушения в структурата и формата на зъба, както и в оцветяването му. Други възможни усложнения са забавен пробив на постоянния зъб и липса на кореново развитие.

 

Изследване на пациент с дентална травма

Рационалното изследване е от съществено значение за осъществяването на пълна и точна диагноза за всички травми на меките и твърдите тъкани. Лицето и устната кухина се почистват с вода или физиологичен разтвор. Ако има рани на меките тъкани, също се налага почистване със слаб почистващ препарат – това ще помогне на пациента да се почувства по-добре и ще улесни екстраоралното и интраоралното изследване.

Пациентът (родителите) се разпитват за медицинска и дентална история. Целта на медицинската история е да разкрие евентуални алергии, кръвни заболявания и да бъде събрана всякаква друга информация, която може да повлияе на лечението. Денталната история има за цел да информира за предишна дентална травма например.

 

Въпроси за травмата

Къде се случи травмата? Тази информация може да даде ориентир за възможно замърсяване на раната.

Как се случи травмата? Целта на въпроса е да бъде събрана информация относно зоните на удара – например удар в областта на брадичката често се свързва с фрактура на короните на малките и големите кътници на долна чеслюст.

Имало ли е период на безсъзнание, гадене и повръщане? Ако е имало, колко време са продължили. Това са признаци за увреждане на мозъка и изискват лекарска помощ.

Има ли промени в захапката? Положителен отговор може да индицира луксационна травма с изместване на челюстта, фрактура на алвеоларния израстък или на челюстта.

Има ли реакция на зъбите към студено/топло? Положителен отговор ни насочва към открит дентин и/или открита пулпа.

 

Клиничен преглед

Лицето, устните и оралните мускули се изследват за наличие на мекотъканни травми и рани. Лицевият скелет се палпира за установяване на евентуална фрактура. Преглежда се мястото на денталната травма за налична фрактура, нетипична позиция на зъб/и, подвижност на зъб/и и променена реакция на зъба при почукване върху него. Клиничният преглед приключва с тестване на пулпата.

 

Рентгенографско изследване

След пълното клинично изследване и идентифициране на мястото на травмата, зоната около нея трябва да бъде изследвана със съответните рентгенографски техники. Могат да бъдат необходими няколко рентгенови снимки, за да бъде установено изместването на зъба от алвеолата му или неговата фрактура. При наличието на проникващ тип травма на устната например е необходимо и рентгеново изследване на тази област за установяване на евентуално попаднали чужди тела в меките тъкани.

След събиране на цялостната информация от клиничния и рентгенографския преглед се поставя диагноза, дава се прогноза и се съставя план за лечение.

 

Библиография:

1. Flores MT, Malmgren B, Andersson L, Andreasen JO, Bakland LK, Barnett F, Bourguignon C, DiAngelis A, Hicks L, Sigurdsson,A, Trope M, Tsukiboshi M, von Arx T. Guidelines for the management of traumatic dental injuries. III. Primary teeth. Dent Traumatol 2007.
2.  Andreasen FM, AndreasenDiagnosis of luxation injuries: the importance of standardized clinical, radiographic and photographic techniques in clinical investigations.
   Endod Dent Traumatol, 1985. 5:160-169.
3. Bakland LK, AndreasenExamination of the dentally traumatized patient.
   Calif Dent Ass J, 1996. 24:35-44.
4.  Andreasen FM, Andreasen JO, Tsukiboshi Examination and Diagnosis of Dental Injuries. In: Andreasen JO, Andreasen FM, Andersson L, Textbook and Color Atlas of Traumatic Injuries to the Teeth (4th ed.). Oxford, Blackwell, 2007. pp. 255-279.