Употреба на мелатонин в детска възраст

Г. Тачева, М. Божидарова, Д. Стаматов, И. Литвиненко

СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, Клиника по детска неврология

Мелатонинът е неврохормон, чиято основна функция е регулацията на цикъла бодърстване – сън. Секретира се от пинеалната жлеза, но също така от ретината и стомашно-чревния тракт. Невромедиаторът, който регулира повишаването на производството му през нощта, е норадреналин. Броят на бета-рецепторите върху мембраната на пинеалоцитите се увеличава през нощта, което вероятно позволява максимално действие на норадреналина, като резултатът е стимулиране на отделянето на мелатонин.

Освен това мелатонинът оказва влияние върху функцията на ретината, контролира растежа на туморни образования, има важна роля за защита на костите, регулира имунната система, повишеното кръвно налягане и киселинността в стомашно-чревния тракт.

Мелатонинът в организма се синтезира от аминокиселината триптофан, която се декарбоксилира до серотонин, който се превръща в предшественик на мелатонина. Веднъж синтезиран, той не се складира, а преминава в капилярите и гръбначно-мозъчната течност (ГМТ), като концентрацията му в ГМТ е около 30-40 пъти по-висока от тази в плазмата и значително намалява с отдалечаването от епифизата.

Нарушенията в продукцията или секрецията на мелатонин водят до хронично нарушение на времето за настъпване на съня и на продължителността му. При тези пациенти екзогенно внесеният мелатонин е полезен за регулиране на циркадния ритъм на съня. Той осигурява същия ефект и се метаболизира по същия начин, както и ендогенният неврохормон. Оралната бионаличност на екзогенния мелатонин е добра – пикът на концентрацията му е 60 минути след приема му. Елиминира се по два начина – около 90% от черния дроб, а малка, непреработена част се отделя с урината [2, 3, 5].

Употреба на мелатонин при деца

През 1991 г. Palm и сътрудници за първи път описват приложението на мелатонин при деца. Оттогава са описани много проучвания за употребата му при деца с нарушение на съня [9].

През 1994 г. Jan и сътрудници в British Columbia’s Children’s Hospital публикуват двойно сляпо рандомизирано проучване при 15 деца, на възраст между 6 месеца и 14 години, получавали мелатонин във връзка с нарушения на съня. Пациентите са получавали мелатонин в доза от 2.5 мг до 5 мг или плацебо за период от 7 до 10 дни. Децата, отговорили на лечението, са проследени за период от 3 до 6 месеца. Девет от тях са били с умствено изоставане, а две – със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Тринадесет от петнадесетте пациенти са били с благоприятен отговор – с подобрение в продължителността на съня. Ефективната доза е варирала между 2.5 мг и 10 мг, като по-високи дози или приложението на втора доза през нощта не са показали допълнителна полза. Десет от пациентите са продължили приема на мелатонин и след края на проучването за период около 1 година. Не са докладвани странични ефекти, свързани с приема на мелатонин [4].

През 2001 г. Smits и сътрудници публикуват в Journal of Child Neurology доклад за рандомизирано, плацебо-контролирано проучване при 40 деца с хронично безсъние (на възраст между 6 и 12 години), приемали мелатонин. Пациентите са приемали 5 мг мелатонин или плацебо за период от 4 седмици. В групата, приемала мелатонин, е отчетено значително подобрение при настъпването и продължителността на съня, като същият ефект липсва при плацебо групата. Две деца са били с главоболие през първите два дни от началото на терапията с мелатонин. При едно дете лечението е преустановено поради липса на ефект. При проследяване за период от 18 месеца, 13 от 38-те деца са без възвръщане на безсънието при преустановена терапия [11].

През 2002 г. Ross и сътрудници публикуват наблюдение на 49 деца с неврологични заболявания, приемали мелатонин. Пациентите са били на възраст между 1 и 13 години, повечето с епилепсия. Децата на възраст под 5 години са получавали мелатони в доза 2.5 мг, а тези на възраст над 5 год. – доза от 5 мг. Дозата е повишавана с 2.5 мг през интервал от три дни до постигане на ефект. Максималната доза, която са получавали децата на възраст под 2 години, е била 7.5 мг, а при по-големите до 10 мг. При 34 от децата е отчетено подобрение след започване на терапията с мелатонин. При 28 се установяват скъсяване на времето на заспиване, намаляване на броя на събужданията и увеличаване на продължителността на съня [10].

През 2015 г. Bruni Olivero и сътрудници публикуват в Journal of the European Paediatric Neurology Society клинични препоръки за употребата на мелатонин при деца с неврологични заболявания. Разглеждат няколко групи деца с неврологични  и невропсихиатрични заболявания – пациенти с разстройства от аутистичния спектър, с епилепсия и с главоболие. Според тяхната препоръка употребата на мелатонин при нарушения на съня дава добри резултати при описаните групи пациенти, а освен това оказва невропротективен ефект [1].

Странични реакции

В повечето клинични проучвания и описани в литературата случаи не са регистрирани странични ефекти от употребата на мелатонин. Главоболие, повишена сънливост и преходна депресия са описани при приема му в доза над 8 мг дневно. След прием на мелатонин са описани изолирани случаи на обрив, психотични епизоди, гинекомастия и автоимунен хепатит, като при нито един от тях обаче не е доказана пряка връзка с употребата му. Тъй като мелатонинът участва в регулацията на имунната система, не се препоръчва употребата му при пациенти с автоимунни заболявания [2, 3, 5].

Нашите наблюдения

В продължение на един месец наблюдавахме 10 деца на възраст от 1 до 16 год. (5 момичета и 5 момчета) с нарушение на съня, които приемаха Мелатонин ликуид на Хербамедика в доза 0.3 мл (около 1.17 мг), вечер, 30 минути преди лягане за нощен сън. Приема се по възможност под езика, където се задържа, колкото е възможно по-дълго. Препаратът има няколко предимства за употреба в детска възраст – течната му форма, по-бърза абсорбция и възможност за прецизно индивидуално дозиране.

Три от децата бяха с епилепсия, едно момче с парасомния, едно момиче с детска церебрална парализа. Оплакванията бяха трудно заспиване и чести събуждания. Останалите 5 деца на възраст между 1 и 4 години бяха с нарушения на съня – трудно заспиване, като най-сериозни бяха оплакванията при момче на 1 год. с безсъние от ранна кърмаческа възраст.

При всички пациенти беше отчетен много добър ефект по отношение на скъсяването на времето за заспиване, а при 5 от тях и по отношение на продължителността на съня. При три от децата се установи подобряване на ритъма сън – бодърстване. Едно от децата с диагноза епилепсия беше с пристъпи, които настъпваха няколко минути след събуждане през нощта. След започване на терапията с мелатонин се установи намаляване на времето за заспиване и липса на прекъсване на съня. Не се наблюдаваха и епилептични пристъпи, без да може да се докаже категорична връзка между мелатонина и основното заболяване на детето. При проследяваните от нас пациенти не се наблюдаваха странични ефекти.

Препоръки

Въз основа на нашите наблюдения, както и на описаните в литературата проучвания ние препоръчваме употребата на мелатонин при деца с нарушения на съня от различен характер. Употребата му при деца трябва да бъде под лекарско наблюдение.

Библиография:

1. Bruni, O., Alonso-Alconada, D., Besag, F., Biran, V., Braam, W., Cortese, S., Moavero, R., Parisi, P., Smits, M., Van der Heijden, K^., Curatolo, P. Current role of melatonin in pediatric neurology: clinical recommendations. Eur J Paediatr Neurol. 2015, Mar.19 (2):122-1
2. DerMarderosian, A., ed. Melatonin. In: The Review of Natural Products. St. Louis: Facts and Comparisons, Inc., 1996.
3. Ivanenko, A., Crabtree, V.M., Tauman, R., et al. Melatonin in children and adolescents with insomnia: a retrospective study. Clin Pediatr, 2003. 42:51-8.
4. Jan, J. E., Espezel, H., Appleton, R. E. The treatment of sleep disorders with melatonin. Dev Med Child Neurol, 1994. 36:97-107.
5. Jan, J. E., Freeman, R. D., Fast, D. K. Melatonin treatment of sleep-wake cycle disorders in children and adolescents. Dev Med Child Neurol, 1999. 41:491-500.
6. Jan, J. E., Tai, J., Hahn, G., et al. Melatonin replacement therapy in a child with a pineal tumor. J Child Neurol, 2001. 16:139-40.
7. McArthur, A. J., Budden, S. S. Sleep dysfunction in Rett syndrome: a trial of exogenous melatonin treatment. Dev Med Child Neurol, 1998. 40:186-92.
8. O’Callaghan, F. J. K., Clarke, A. A., Hancock, E. et al. Use of melatonin to treat sleep disorders in tuberous sclerosis. Dev Med Child Neurol, 1999. 41:123-6.
9. Palm, L., Blennow, G., Wetterberg, L. Long-term melatonin treatment in blind children and young adults with circadian sleep-wake disturbances. Dev Med Child Neurol, 1997. 39:319-25.
10. Ross, C., Davies, P., Whitehouse, W. Melatonin treatment for sleep disorders in children with neurodevelopmental disorders: an observational study. Dev Med Child Neurol, 2002. 44:339-44.
11. Smits, M. G., Nategaal, E. E., Van der Heijden, J, et al. Melatonin for chronic sleep onset insomnia in children: a randomized placebo-controlled trial. J Child Neurol, 2001. 16:86-92.