Какво е доверието във ваксините през 2016 г.? Проучване, проведено в 67 страни по света

Доверието във ваксините се превръща във все по-важен глобален проблем за общественото здраве. Причините за това са различни и са свързани с недоверие относно тяхната безопасност, с добре документирани случаи на епидемии от ваксинопредотвратими заболявания, с неуспеха до този момент в световен мащаб да бъдат изкоренени заболявания като детския паралич, със спорни политически решения както в страните с висок социално-икономически статус, така и в тези с нисък…

Стратегическата консултативна група на експертите по имунизация (SAGE) към Световната здравна организация (СЗО) още през 2014 г. призова към по-добър ваксинален мониторинг с оглед на това да бъдат набелязани основните пропуски, водещи до понижаване на доверието във ваксините, и съответно – да бъдат предприети необходимите мерки, за да бъдат избегнати негативните последици, което това би имало за общественото здраве.

Цели

Целите на този обзор са да даде информация относно това с какво доверие се ползват имунизациите в различните държави, да анализира промяната в нагласите по света, да проучи социално-икономическите фактори, определящи отношението към ваксините, и най-важното – да интерпретира събраните данни в контекста на глобалните имунизации и мониторингови системи. В основата на това проучване, реализирано в сътрудничество с WIN/Gallup International Associationi, са десет въпроса, предложени от SAGE, касаещи да получат повече информация относно значението на ваксинацията, безопасността и ефективността на ваксините, влиянието на религиозните убеждения. То обобщава данните, събрани от 65 819 човека в 67 страни.

Методи

Проучването е проведено в периода септември 2015 г. – декември 2015 г. Включилите се в допитването трябвало да отговорят на поставените въпроси по 5-степенната скала на Ликърт – „напълно съм съгласен“, „склонен съм да се съглася“, „не знам“, „по-скоро съм несъгласен“, „категорично съм несъгласен“. Анкетата включвала четири основни твърдения, отнасящи се до ваксините – „ваксините са важни за децата“, „като цяло мисля, че ваксините са безопасни“, „като цяло мисля, че ваксините са ефективни“ и „ваксините са съвместими с моите религиозни убеждения”. В допълнение към тези въпроси анкетираните са дали информация относно пол, възраст, ниво на доходи, религиозни убеждения, професионален, образователен и социален статус.

Резултати

На фиг. 1 могат да се видят вариациите във ваксиналните настроения по страни и региони, в зависимост от отговорите на четирите основни твърдения, отнасящи се до ваксините – „ваксините са важни за децата“, „като цяло мисля, че ваксините са безопасни“, „като цяло мисля, че ваксините са ефективни“ и „ваксините са съвместими с моите религиозни убеждения”. Прави впечатление, че (във всички страни от региона) осреднените отрицателни отговори в проценти относно значимостта на ваксините, тяхната безопасност и ефективността им е най-висок в Европа – съответно 8.0%, 17.0% и 11.3%, както и че седем от десетте най-негативно докладващи страни за безопасността на ваксините са също в този регион. Въпреки че данните от Европа не са обнадеждаващи по отношение на показателите „значимост на ваксините“ и „безопасност“, регионът дава сведения за сравнително слабо влияние на фактора „религиозна несъвместимост“. Видимо се забелязва и още една тенденция – повечето европейци показват по-положителна нагласа спрямо показателя „значимост на ваксините“ в сравнение с този за безопасността на ваксините. Това предполага, че хората са склонни да поемат риск в името на това да се защитят от ваксинопредотвратими болести. Като цяло, с изключение на Франция и Италия, които показват високи нива на скептицизъм относно безопасността на ваксините, западните и северните европейски страни изразяват по-малко загриженост за безопасността в сравнение с Източна и Южна Европа.

Мъжете оценяват ваксините като не толкова значими в сравнение с жените (съотношение на риск (OR) – 0.86, 95% доверителен интервал (CI) – 0.80 до 0.94). Не се забелязват обаче съществени различия между половете относно показателите безопасност, ефективност и религиозна съвместимост.

Хората на възраст 25-34 години по-малко вярват в безопасността на ваксините в сравнение с 18-24-годишните (OR 0.88, CI 0.77-1.00). По-възрастните хора (над 65 години) са по-склонни да вярват в ефективността на ваксините (OR 1.39, CI 1.11-1.76), както и да съобщават за религиозна несъвместимост (OR 1.27, CI 1.05-1.53). Независимо от образователната степен, която имат, като цяло по-образованите хора заявяват положителна нагласа по отношение на значимост, ефективност и религиозна съвместимост, но не и за безопасността на ваксините. Бакалавърите, магистрите, докторантите и т.н., които са в горната част на образователната пирамида, обаче не се асоциират с по-положителна нагласа относно значението и ефективността на ваксините, отколкото тези без образование.

Безработните проявяват по-голяма склонност към проява на негативни настроения, свързани с безопасността (OR 0.77, CI 0.67-0.90) и ефективността (OR 0.79, CI 0.67- 0.92) на ваксините.

Страните с по-високи нива на раждаемост, посещавани от квалифицирани здравни работници (OR 0.66, CI 0.49-0.88), се асоциират с по-малко положителни отговори относно значимостта на ваксините, докато страните с висок БВП на глава от населението ( OR 1.56, CI 1.25-1.95) са свързани с повече положителни отговори. Сведенията относно безопасността и ефективността на ваксините в тези страни са подобни.

Обсъждане

Настоящото проучване ясно показва, че на този етап по-голяма част от анкетираните отчитат значимостта на ваксините и като цяло мислят, че те са безопасни, което буди надежди за постигане на добър ваксинален обхват. Събраните данни обаче не могат да помогнат да се предвиди в каква посока биха могли да се променят схващанията за ваксините и доверието в тях. Именно това налага и необходимостта от допълнителни изследвания, които биха спомогнали за по-доброто разбиране на сложното взаимодействие между социално-икономически, политически и религиозни особености, влияещи върху ваксиналните настроения, целите на ваксинопрофилактиката и имунизационния обхват. Препоръчително е да се разработят системи за мониторинг на доверието във ваксините и посредством анализиране на събраните данни да се предприемат целенасочени мерки за успешно реализиране на имунизационните програми.

Съществува тясна взаимовръзка между ваксиналните нагласи, доверието в здравната и политическата системи, социално-икономическия статус на населението и влиянието на религиозните и философски убеждения. Това налага системно проучване на доверието във ваксините, защото именно то може да се окаже от съществено значение за здравето на населението.