Псориазис в детската възраст
И. Попова, Л. Митева
Катедра по дерматология и венерология, Медицински факултет, МУ – София
Псориазисът е еритемо-папуло-сквамозна дерматоза с хроничен ход и чести рецидиви, което затруднява диагностиката в ранна детска възраст и налага терапевтичен контрол през целия живот. Основни патологични черти на заболяването са епидермална пролиферация и възпаление. В детска възраст тази дерматоза е по-честа сред болните с фамилен псориазис. Наличието на HLA-Cw6 води до ранна поява на заболяването – тип 1 псориазис, при който унаследяването е автозомно доминантно. Установен е и ген за псориазис, разположен върху 17q хромозома.
Псориазисът в ранна детска възраст е често ексудативен и диференциацията от Napkin dermatitis, атопичен дерматит и кандидоза е затруднена. Стрептококовите инфекции влошават или индуцират заболяването у деца, при които е установена и повишена активност на лимфоцитите спрямо специфичен стрептококов антиген. В детска възраст еруптивният псориазис, характеризиращ се с дисеминирани еритемо-папулозни лезии с розово-червен цвят, в 15% от случаите е първа проява на заболяването. Еруптивният псориазис е и най-честата клинична форма на псориазис в детска възраст, наблюдаващ се в 34% от случаите. Обикновено се развива след стрептококова инфекция (фарингит, тонзилит и др.), като ерупцията се развива 2-3 седмици след началото на инфекцията. Деца с епизоди от еруптивен псориазис обикновено развиват заболяването за период от 5 години. Засягането на окосмената част на главата с еритемни плаки, които се сливат и обхващат дифузни области, се среща при 82% от децата. При децата, за разлика от възрастните, при голям процент от случаите се засяга и лицето (фиг. 1) Перианалната област, ингвиналните гънки и външните полови органи са засегнати при 44% от децата с псориазис (фиг. 2). Нокътни промени – точковидни депресии, онихолиза, дистална хиперкератоза и деструкции се срещат при 15% от децата с псориазис, но тяхната липса не изключва наличието на заболяването. В някои случаи Psoriasis unguium може да бъде единствената изява на заболяването.
Фиг. 1. Псориазис в обастта на лицето при дете.
Фиг. 2. Псориазис в аногениталната област при дете.
В детска възраст рядко се наблюдават псориатична еритродермия, артропатия, пустулозни ленеарни форми, както и локализация по дланите и стъпалата. По-голямата част от болните с вроден псориазис са носители на HLA B17 антиген и в по-напреднала възраст развиват класически псориазис вулгарис, който може да се усложни с пустулоза, еритродермия и ранно развитие на артропатия. Описани са случаи на erythrodermia psoriatica при раждането, която протича тежко и засяга общото състояние на новороденото.
Псориатичният артрит се открива при 8-12% от случаите на артрит при деца. Пикът на заболяемост е от 9- до 12-годишна възраст. В 50% от случаите се наблюдава асиметричен олигоартрит, като най-често е засегната колянната става.
Диференциалната диагноза на псориазис при деца е много широка, като в някои случаи поставянето на точна диагноза е затруднено (табл. 1).
Лечението на детския псориазис не се различава съществено от това при възрастни, но трябва да се съблюдават анатомо-физиологичните особености на детската кожа, несъвършените й регулаторни механизми, както и токсичността на прилаганите медикаменти. Локалната терапия се провежда с класически антипсориатични средства – салицилова киселина, катрани, дитранол и др., в съответните концентрации и лекарствени форми.
През последните години се демонстрира антипсориатичният ефект на калципотриола, който представлява основната активна форма на витамин D3. Поради по-високата перкутанна резорбция при деца се прилага локално два пъти дневно в продължение на 6-8 седмици.
Редица медикаменти и методи за лечение, прилагани при възрастните пациенти и с добри клинични резултати (например ароматни ретиноиди, циклоспорин А, метотрексат и ПУВА терапия), се ограничават до минимум при лечението на псориазис в детска възраст поради техните сериозни странични ефекти.
През последните години се наложиха и биологичните средства при лечението на псориазис и псориатичен артрит. Регистрирани за употреба при деца са Adalimumab и Etanercept, които се използват основно при лечението на деца над 4-годишна възраст с умерен и тежък псориазис, неповлияващ се от локалната терапия и другите конвенционални средства. Поради все още малкия брой клинични проучвания на безопасността на биологичните средства в дългосрочен план, приложението им при деца е ограничено. Българската дерматологична школа счита, че класическата терапия на псориазиса, съчетана с морелечение, е най-добрата алтернатива в детската възраст.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието