Децата и болничният престой
Д. Димитрова
Филиал на МУ – Варна във Велико Търново
Болничният престой се отразява на децата по различни начини в зависимост от възрастта, причината за тяхната хоспитализация, семейния модел на боледуване и темперамента. От особено значение при по-малките пациенти е родителският модел. Той отразява вярванията на членовете на семейството, свързани с болестта, медицината и начините за справяне в кризисна ситуация. Доверието в медицинския екип се обосновава от миналия опит, нивото на образованост, религиозните и философски пристрастия, семейните традиции и вярвания.
Медицинските специалисти трябва да познават възрастовите особености на всеки етап от развитието на детето и да се съобразяват с тях. Най-общо това, което разстройва детето в болницата, може да се резюмира като:
- страх от неизвестното;
- страх от болка;
- нова, непозната храна;
- нова, непозната, често неприятна миризма;
- странни звуци;
- много нови, чужди хора, които изведнъж се появяват в живота на детето.
Всичко това рефлектира както върху психичните, така и върху соматичните аспекти на болестния и оздравителния процес.
Най-честите поведенчески проблеми на децата в болнична среда и начините за справяне са описани в табл. 1.
Табл. 1. Поведенчески проблеми на децата в болнична среда
| Поведенчески проблем | Поведение |
| Ексцесивен, продължителен плач | Детето трябва да бъде гушнато и успокоено. Кажете му, че го разбирате и никога няма да го изоставите. Останете с него, колкото е необходимо. |
| Кошмарни сънища/безсъние
|
Болезнените манипулации преди сън трябва да се избягват. Детето може да пожелае да спи на приглушена светлина и с любима играчка. Събуждането му трябва да става внимателно, без стрес. Непознатата обстановка, странните непознати шумове и физическото страдание са най-честите причини за безсъние. |
| Отказ от храна | Не насилвайте малкия пациент. Нека той сам да избере какво му се яде. Липсата на апетит най-често е израз на дистрес, тревожност и страх. |
| Гневни избухвания | Тези прояви трябва да се разглеждат като начин за справяне на детето с новата стресираща обстановка, в която се намира. Нежеланието да се приеме болестта и свързаните с нея ограничения се проявява в протестни действия, гневни избухвания и неподчинение. |
| Затваряне в себе си, отдръпване от възрастните, отказ от комуникация | Интровертните деца обикновено реагират с отдръпване от външния свят. Проявете разбиране и не настоявайте. Това е начин да се понесе по-лесно физическото и емоционално страдание. |
| Регресия – връщане към по-ранни етапи от развитието: смучене на палец, нощно напикаване | Среща се сред по-малките пациенти и представлява често срещан защитен психичен механизъм за редуциране на напрежението. Обикновено реакциите отшумяват след оздравяването. |
Основни препоръки
- Отделянето на детето от родителите, особено от майката, трябва да бъде минимизирано.
- По време на хоспитализация трябва да се даде възможност на детето да играе – това е основната формираща дейност в детството.
- Реакциите и поведението на детето в болницата трябва да бъдат разглеждани през призмата на стреса, страха и физическото страданието. Повишеният тон, гневните избухвания и обвиненията в непослушание са абсолютно недопустими.
- Престоят в болницата трябва да бъде предварително коментиран (ако това е възможно) с родителите. Трябва да им бъде оказана професионална помощ в подготовката на детето за болничното лечение. Добре е да се изготвят кратки писмени ръководства за родители в съответствие със спецификата на болничното отделение/клиника.
- Срещата на родителите с клиничен психолог трябва да се насърчава винаги, когато медицинският екип изпитва дефицит на време, умения и знания в подкрепа на детето и неговото семейство. Организирането на колегиуми и колоквиуми, посветени на клинични казуси е добра медицинска практика.
- Обзавеждането на детските отделения трябва да е близко до домашното, с режим, който отговаря на детските потребности.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието