Детска невроза. Възможности на хомеопатията в комплексния подход при деца с тикове и заекване
З. Угринова,
Европейска школа по клинична хомеопатия
Неврозата е обратимо разстройство на нервната система. Понятието е въведено в медицината от шотландския лекар Уилям Кълън през 1769 г. От една страна, високата честота на детската невроза се свързва с фетална хипоксия и може да бъде отнесена към патология на бременността. От друга, към етиологичните фактори спадат продължителното излагане на стрес, натоварената учебна програма, свръхизискванията в училище (и от родителите), агресията, малтретирането в семейството и др. В повишен риск са и децата в неравностойно положение.
Невротичното разстройство възниква вследствие на непоносимо за детето нервно-психическо напрежение и вътрешен неразрешим конфликт. Неврозите, протичащи с еднообразна клинична картина или дори само един симптом, се наричат моно-неврози. Към моносимптомните неврози се включват невротичното безапетитие, невротичното повръщане, енурезата, мутизъмът, заекването, тиковете и нощните страхове.
Тикове
Представляват внезапни, бързи, репетитивни, неволеви движения или вокализации. Характеристиката на тиковете включва честота (според броя им за единица време), интензитет и амплитуда на движенията или сила на извикванията и комплексност, степен, в която тиковете наподобяват волеви действия.
Според продължителността си тиковите разстройства биват преходни (с продължителност по-малко от една година), хронични, персиситиращи (повече от една година) и синдром на Турет (особена форма с променливи, флуктуиращи тикове и произнасяне на ругатни).
Данните сочат, че около 4-5 деца на 600 имат тикове, с преобладаване на мъжкия пол. Най-често проявите започват между 7-та и 11-тата година на детето. Роля има и наследствеността. Диференциалната диагноза включва други абнормни хореични, атетозни, дистонични движения, както и други стереотипни движения.
Тиковете се провокират или зачестяват под въздействието на вълнения и емоции (гняв, радост, страх, притеснение, тревожност, ревност и др.) и изчезват по време на сън. Те зачестяват и през зимните месеци, което се обяснява с недостига на серотонин и с повишеното съдържание на допамин в организма.
Заекване
Представлява нарушение в ритмиката, плавността и мелодиката на говора. Счита се, че 1% от децата заекват, като пикът е към 5-годишна възраст, преобладава мъжкият пол. Основните причини за появата на заекване се разделят на две групи – функционални и органични. Функционалните включват психотравма, астенизация на ЦНС и подражание. Органичните причини включват мозъчни заболявания (дължащи се на вътреутробни процеси по време на раждането или в послеродовия период) и мозъчни увреждания след тригодишна възраст.
Заекването и тиковете се наблюдават често при интелигентни, умни и чувствителни деца. Често състоянието се влошава в ситуации на страх, потиснатост, чувство за вина, безпомощност, притеснение, както и при критика от страна на родителите или присмех от страна на другите деца. Възможно е заекването или тиковото разстройство да се съчетаят с прояви на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Терапия
В терапията на деца с тикове и заекване задължително се включват специалисти от мултидисциплинарен екип – лекар, психолог, педагог, логопед. Хомеопатията също има своето място при лечението на тези деца.
Agaricus muscarius 15СН е лекарство с растителен произход, което системно се използва при лечението на тикове. Подходящо е при деца с тикове, тремор и повтарящи се движения. Възможно е тези деца да са по-несръчни във фините си движения.
Causticum 15СН е основно хомеопатично лекарство, което се използва при говорни проблеми на детето. То е особено подходящо при лека пареза на гласните връзки. Много често децата с такъв проблем са крайно чувствителни, впечатлителни и се страхуват от тъмнината.
И при деца с тикове, и при деца със заекване често се предписват две хомеопатични лекарства. Lycopodium 30СН е подходящ при по-нервни и авторитарни деца. При тях тиковете често се комбинират със заекване и нощно напикаване. Това са интелигентни, умни, амбициозни, организирани и самодисциплинирани деца. Stramonium 30СН се прилага при различни нервно-психични оплаквания в детската възраст. То е подходящо за лечение на тикове или заекване при хиперактивни, буйни деца, които страдат от многобройни страхове. Допълнително основание за прилагането му е наличието на данни, че тиковете или заекването са провокирани от преживян ужас или силен страх.
В заключение
Хомеопатичното лечение е част от мултидисциплинарния терапевтичен подход при деца с тикове и заекване.
Хомеопатичните лекарства не водят до нежелани странични ефекти и не крият риск от предозиране.
С помощта на хомеопатията се възстановява равновесието в детския организъм.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието