Психосоматика и хомеопатия в процеса на адаптиране на деца към условията в детските заведения

Е. Христова,

МУ – Варна

Aдаптацията е сложно и многофакторно детерминирано явление. Процесът на адаптиране зависи до голяма степен от индивидуалните особености на личността: способности, темперамент, емоционалност [1]. Периодът на ранното детство е съпроводен от интензивно физическо и психическо развитие на детето и всяко изискване за промяна в неговото поведение води най-напред до нарушения в емоционалното му състояние и предизвиква емоционално напрежение, безпокойство, тревожност и страх. Два различни стимула предизвикват страх и тревожност у децата – наличието на опасност и/или отсъствието на фигурата на привързаност (майката или друг, полагащ грижи за детето човек). Тревогата е различна от страха, който се предизвиква от определени особености на средата, от враждебността и гнева, които се появяват, когато детето е отделено или отхвърлено от фигурата на привързаност [2].

Стресът засяга по различни начини и имунната система. Острият стрес, който се свързва с непосредствена опасност, предизвиква появата на смесени ефекти като в някои проучвания се установява увеличен брой на лимфоцитите, докато в други той е понижен. Наблюдава се и тенденции за понижаване на функционалния капацитет на имунните клетки. Продължителният хроничен стрес може да доведе до пролонгирана имуносупресия [3, 4, 5, 6, 7]. Друго проучване установява позитивна връзка между CRP и депресивното настроение [8]. Рискът от повишена инфекциозна заболеваемост е по-голям, ако детето постъпва в по-ранна възраст [9].

Специалистите формулират три основни форми на адаптация – лека, средна и тежка. Те се различават по срока, за който се нормализират емоционалното състояние на детето, храненето, сънят, взаимодействието му с връстниците, възрастните и родителите. Защитните сили на организма са понижени и при трите форми, но при леката не възникват остри заболявания. При средно тежката има признаци на активиране на симпатикоадреналната система и тенденция към остри респираторни инфекции. Тежката форма на адаптация продължава от 2 до 6 месеца и повече, като през този период децата проявяват тревожност, неуравновесеност, раздразнителност, пасивност, незадоволителни хранене и сън. Чести са и заболяванията, които са по-продължителни като време [10].

Проблемната адаптация към детското заведение може да стане причина и за развитието на Може да се придружава от физически симптоми като гадене, повръщане, болки в стомаха и др.

Хомеопатията предлага доста възможности за повлияване на психосоматичните симптоми и честите остри инфекциозни заболявания в периода на адаптация на детето към условията в детското заведение. Една от тях е използване на хомеопатични лекарства за различните конституционални типове, срещани при децата. Конституционалният хомеопатичен тип представлява цялостна характеристика на човешките особености, проявени на умствено, емоционално и физическо ниво. Той носи названието на хомеопатичната субстанция, с която влиза в отношения на подобие – например Lycopodium, Silicea, Pulsatilla, Sulphur, Natrium muriaticum и др. В хомеопатичната „Материя медика” картините на лекарствата включват психическа картина, общи физически модалности, основа на подобието физически симптоми и техните модалности [11]. За всяко дете може да се подбере най-подобното хомеопатично лекарство, което бързо и без странични ефекти да подпомогне излекуването му.

Друга възможност е хомеопатичните лекарства да се използват за повлияване на типични за съответното лекарство емоционални състояния като страх, тревожност, агресия и др. психосоматични проблеми, както и за лечение на честите в периода на адаптация остри вирусни инфекции.

Библиография:

1. Грудева, М., Георгиева, А. Адаптация на децата в ранна възраст към условията на детската ясла. 2016, http://www.dipku-sz.net/izdanie/240.
2. Ainswort, M.D.S, Bowlby, J. An ethological approach to personality development. American Psychologist, 1991.
3. O’Leary, A. Stress, Emotion, and Human Immune Function, Psycological Bulletin, 1990.
4. Vedhara, K., Fox, J..D., Wang, E.C.Y. The measurement of stress-related immune dysfunction in psychoneuroimmunology, Neuroscience and biobehavioral reviews, 1990.
5. Kubo, C., Chida, Y. Psychoneuroimmunology of the mind and body. 2006, ICS 1287.
6. Cuddapah, S., Barski, A., Zhao, K. Epigenomics of T cell activation, differentiation, and memory. Curr. Opin. Immunol. 22, 2010.
7. Martino, D.J., Prescott, S.L. Silentmysteries: epigenetic paradigmscould hold the key to conquering the epidemic of allergy and immune disease. Allergy 65, 2010.
8. Delany, F. M., Byrne, M. et al. Depression, immune function, and early adrenarche in children, Psychoneuroendocrinology, 2016.
9. Aurrecoechea, B., Frances, M. et al. Infectious diseases and use ot health care resources in children less 2 years-old who attend kindergarten, Anales dePediatria, 2015.
10. Грудева, М., Георгиева, А. Педагогическата подготовка на здравните специалисти. Варна, 2013.
11. Михалкова, Ст. Разработване на модел за психологическа характеристика на конституционален хомеопатичен тип: Сборник доклади от Седми национален конгрес по психология, 2014.