Психосоматика и хомеопатия в процеса на адаптиране на деца към условията в детските заведения
Е. Христова,
МУ – Варна
Aдаптацията е сложно и многофакторно детерминирано явление. Процесът на адаптиране зависи до голяма степен от индивидуалните особености на личността: способности, темперамент, емоционалност [1]. Периодът на ранното детство е съпроводен от интензивно физическо и психическо развитие на детето и всяко изискване за промяна в неговото поведение води най-напред до нарушения в емоционалното му състояние и предизвиква емоционално напрежение, безпокойство, тревожност и страх. Два различни стимула предизвикват страх и тревожност у децата – наличието на опасност и/или отсъствието на фигурата на привързаност (майката или друг, полагащ грижи за детето човек). Тревогата е различна от страха, който се предизвиква от определени особености на средата, от враждебността и гнева, които се появяват, когато детето е отделено или отхвърлено от фигурата на привързаност [2].
Стресът засяга по различни начини и имунната система. Острият стрес, който се свързва с непосредствена опасност, предизвиква появата на смесени ефекти като в някои проучвания се установява увеличен брой на лимфоцитите, докато в други той е понижен. Наблюдава се и тенденции за понижаване на функционалния капацитет на имунните клетки. Продължителният хроничен стрес може да доведе до пролонгирана имуносупресия [3, 4, 5, 6, 7]. Друго проучване установява позитивна връзка между CRP и депресивното настроение [8]. Рискът от повишена инфекциозна заболеваемост е по-голям, ако детето постъпва в по-ранна възраст [9].
Специалистите формулират три основни форми на адаптация – лека, средна и тежка. Те се различават по срока, за който се нормализират емоционалното състояние на детето, храненето, сънят, взаимодействието му с връстниците, възрастните и родителите. Защитните сили на организма са понижени и при трите форми, но при леката не възникват остри заболявания. При средно тежката има признаци на активиране на симпатикоадреналната система и тенденция към остри респираторни инфекции. Тежката форма на адаптация продължава от 2 до 6 месеца и повече, като през този период децата проявяват тревожност, неуравновесеност, раздразнителност, пасивност, незадоволителни хранене и сън. Чести са и заболяванията, които са по-продължителни като време [10].
Проблемната адаптация към детското заведение може да стане причина и за развитието на Може да се придружава от физически симптоми като гадене, повръщане, болки в стомаха и др.
Хомеопатията предлага доста възможности за повлияване на психосоматичните симптоми и честите остри инфекциозни заболявания в периода на адаптация на детето към условията в детското заведение. Една от тях е използване на хомеопатични лекарства за различните конституционални типове, срещани при децата. Конституционалният хомеопатичен тип представлява цялостна характеристика на човешките особености, проявени на умствено, емоционално и физическо ниво. Той носи названието на хомеопатичната субстанция, с която влиза в отношения на подобие – например Lycopodium, Silicea, Pulsatilla, Sulphur, Natrium muriaticum и др. В хомеопатичната „Материя медика” картините на лекарствата включват психическа картина, общи физически модалности, основа на подобието физически симптоми и техните модалности [11]. За всяко дете може да се подбере най-подобното хомеопатично лекарство, което бързо и без странични ефекти да подпомогне излекуването му.
Друга възможност е хомеопатичните лекарства да се използват за повлияване на типични за съответното лекарство емоционални състояния като страх, тревожност, агресия и др. психосоматични проблеми, както и за лечение на честите в периода на адаптация остри вирусни инфекции.
Библиография:
- Грудева, М., Георгиева, А. Адаптация на децата в ранна възраст към условията на детската ясла. 2016, http://www.dipku-sz.net/izdanie/240.
- Ainswort, M.D.S, Bowlby, J. An ethological approach to personality development. American Psychologist, 1991.
- O’Leary, A. Stress, Emotion, and Human Immune Function, Psycological Bulletin, 1990.
- Vedhara, K., Fox, J..D., Wang, E.C.Y. The measurement of stress-related immune dysfunction in psychoneuroimmunology, Neuroscience and biobehavioral reviews, 1990.
- Kubo, C., Chida, Y. Psychoneuroimmunology of the mind and body. 2006, ICS 1287.
- Cuddapah, S., Barski, A., Zhao, K. Epigenomics of T cell activation, differentiation, and memory. Curr. Opin. Immunol. 22, 2010.
- Martino, D.J., Prescott, S.L. Silentmysteries: epigenetic paradigmscould hold the key to conquering the epidemic of allergy and immune disease. Allergy 65, 2010.
- Delany, F. M., Byrne, M. et al. Depression, immune function, and early adrenarche in children, Psychoneuroendocrinology, 2016.
- Aurrecoechea, B., Frances, M. et al. Infectious diseases and use ot health care resources in children less 2 years-old who attend kindergarten, Anales dePediatria, 2015.
- Грудева, М., Георгиева, А. Педагогическата подготовка на здравните специалисти. Варна, 2013.
- Михалкова, Ст. Разработване на модел за психологическа характеристика на конституционален хомеопатичен тип: Сборник доклади от Седми национален конгрес по психология, 2014.
N/A: Пета мултифасетна конференция върху детското развитие