Как да говорим с антиваксърите в публичното пространство

СЗО разработи научно ръководство, което представя алгоритъм за провеждане на дискусия с представители на антиваксиналните движения

 

Philipp Schmid, Center for Empirical Research in Economics and Behavioral Sciences, University of Erfurt, Germany

Noni E. MacDonald, Department of Paediatrics, Dalhousie University, Canadian Centre for Vaccinology, IWK Health Centre, Halifax, Canada

Katrine Habersaat, Robb Butler – World Health Organization, Regional Office for Europe, Copenhagen, Denmark

 

Въпреки значимостта на ваксините и безспорната им роля в борбата с най-масовите и най-опасните инфекциозни болести, вярата в тяхната ефикасност не може да се приеме за даденост. За съжаление, все още отказът от ваксинация е факт. Отричането на необходимостта от имунизация представлява сериозна опасност, защото крие риск от спадане на колективния имунитет срещу ваксинопредотвратимите болести [1].

Настоящата статия има за цел да ви запознае с Ръководството, създадено от Световната здравна организация (СЗО) относно това как информирано и с доказателства да се отговори на антиваксиналните нападки в ситуация на обществено обсъждане.

Разпространението на невярна и изкривена информация за ваксините в публичното пространство от страна на антиваксърите не само действа дезинформиращо, но и разклаща доверието в тях [2]. „Шумните“ антиваксъри са най-крайните в групата на антиваксинално настроените [3] и са изключително активни в защитата на своята позиция. В основата на техните убеждения са залегнали техники от т. нар. дениализъм (ирационално отричане и отказ да се приемат твърдо установени научни факти) – „чрез риторични аргументи придават легитимност на дебат, какъвто всъщност няма“ [4, 5]. Те отхвърлят всякакви проваксинални аргументи, просто ей така, по принцип, и категорично се обявяват срещу ваксините.

Потенциалните щети, които шумните антиваксъри могат да предизвикат посредством силата на масмедиите, са огромни, защото средствата за масова информация действат като „усилвател“ на всичките тези митове. Освен това изявите им в обществени форуми биха могли да разколебаят (и дори да  откажат) проваксинално настроените [6]. Когато се наложи дискусия с антиваксъри, е необходимо да се заложи на научните доказателства и да се приложат мерки за намаляване на отрицателното противоваксинално влияние върху публиката посредством поднасянето на разбираема и достъпна за обикновените хора информация. Това е истинско предизвикателство, тъй като антиваксърите си служат с псевдонаучни доказателства и с т. нар. „игра на емоции“, които се харесват на публиката и я ангажират емоционално [7, 8].

Въпреки че владеенето на тези умения за осъществяване на обществен дебат и за интервю са полезни, те са прекалено общи и не предоставят необходимата стратегия за това как най-адекватно и ефикасно може да се отговори на „шумните“ антиваксъри, на тяхното специфично поведение и техники, които използват. Ето защо, имайки предвид все по-честите запитвания на държавите членки в СЗО относно това как комуникацията с антиваксиналните движения да бъде по-ефикасна, Регионалният офис на СЗО за Европа обобщи най-добрите практики и издаде специално научно ръководство. Документът включва алгоритъм за разработване на стратегия как да се справим с антиваксиналните изказвания, като преодоставя правото на представителите на здравните институции да решат дали да се включат или не в конкретната обществена дискусия с антиваксъри.

Документът се основава на официални данни за общественото здраве и литературни източници в областта на здравето, психологията, комуникацията и ваксинологията, като обобщава мнението на експертите. Ръководството бe прегледано и обсъдено по време на годишната среща на Европейската техническа консултативна експертна група по имунизации (ETAGE) (2015 г., Копенхаген, Дания) и от участниците в Европейската регионална среща на СЗО относно Националните имунизационни програми (2015 г., Антверпен, Белгия). Документът е оценен и тестван и от експертни представители на Албания, Босна, Херцеговина, България, Хърватия, Черна гора, Сърбия и Македония по време на проведената през 2016 г. в Белград, Сърбия, консултативна среща за справяне с антиваксиналните настроения.

 

Водещи принципи в алгоритъма за справяне с антиваксиналните настроения:

• целева аудитория е широката общественост, а не „шумните“ антиваксъри“;
• основни цели – коригирането на невярното и дезинформиращо съдържание относно ваксините и публично разобличаване на техниките, използвани от антиваксърите.

В публично обсъждане „шумните“ антиваксъри няма как да бъдат убедени с доказателства, въпреки качеството и количеството им. Напротив – те ще поставят под въпрос необходимостта от съществуването на имунизацията като цяло. Въпреки това доказателствата са необходими – въпреки че няма да променят нагласите на антиваксърите, те ще въздействат позитивно върху широката общественост. Застъпникът на ваксиналната кауза трябва да следва първия водещ принцип на алгоритъма – да насочи убедителна и подкрепена с доказателства информация към онази част от обществото, която има колебания или съмнения относно ползите от ваксинация, и да избягва да влиза в позиция на директно убеждаване на опонента.

Познавайки техниките на дениализма [5] и темите и въпросите, които антиваксърите обикновено засягат, той трябва да даде отговори, които да коригират невярната информация, поднесена от опонента, и да разкрият използваните от него техники (фиг. 1).

Въз основа на литературните източници, основните твърдения, на които се опират антиваксърите, могат да бъдат сведени до пет:

• опасност от заболяване;
• алтернативи на ваксините;
• ефективност на ваксините,
• доверие в органите на здравеопазването;
• безопасност на ваксините.

По отношение на използваните от антиваксърите техники [5] най-често използваните са:

• конспирации;
• фалшиви експерти;
• селективност на информацията;
• невъзможни очаквания;
• изопачаване/фалшива логика.

Например:

Казвайки “Аз не съм против ваксините, но няма да ги препоръчам на никого, докато не съм убеден, че са напълно безопасни“, антиваксърите активират темата за безопасността и използват техниката на невъзможните очаквания.

Казвайки „В природата съществуват алтернативи на ваксините, които са естествени и следователно – безопасни за човешкия организъм. Трябва да съсредоточим усилията си върху тези подходи, вместо върху изкуствените химически решения, каквито са ваксините“, антиваксърите активират темата за алтернативите и използват техниката на фалшивата логика.

След като застъпникът на ваксините идентифицира използваните от антиваксъра тема и техника, съобразявайки се със специфичния културен контекст, трябва да ги разобличи и да коригира погрешно представената информация.

Документът предлага готови ключови послания за всяка тема и техника, които могат да се използват и доразвият в практиката. Например, по отношение на примера с невъзможното очакване, Ръководството препоръчва отговор от типа  на следния: „В медицината няма такова понятие като 100% безопасност. Независимо дали се касае за медикамент или за интервенция, за аспирин или за сърдечна операция, никога не може да се каже, че те са 100% безопасни. Това обаче, което със сигурност можем да кажем, е, че рискът от ваксинопредотвратимите заболявания далеч надхвърля този от ваксините. И че не бива да забравяме, че тези заболявания са били и все още могат да бъдат наистина смъртоносни…“

Възможният отговор на примера с техниката на фалшивата логика е: „Вие използвате фалшива логика, твърдейки, че нещо не е добро просто защото не е естествен продукт. Да, понякога естествените неща са добри – например имунната система, която ни защитава. Понякога обаче естествените неща мога да бъдат лоши, пример за което са ваксинопредотвратимите инфекциозни заболявания. Произходът на един медицински продукт – естествен или изкуствен, не е критерий за неговата ефикасност или безопасност. Винаги ще повтарям това, което са доказали времето и науката – за превенцията на ваксинопредотвратимите инфекциозни заболявания няма по-безопасна и по-ефективна алтернатива от ваксините.“

 

В заключение

Както вече стана ясно, Ръководството предлага основни информативно-доказателствени упътвания относно това как да говорим с антиваксърите в публичното пространство. СЗО обаче не крият притеснението си, че стойността на този теоретичен документ ще бъде ограничена, ако не бъде подкрепена с възможност за практическо обучение. Ето защо в момента Регионалният офис на СЗО за Европа разработва идеята за уъркшопове, които да помогнат теоретичното „знам защо“ да се превърне в практичното „знам как“.

„Проектирането“ на отговори на доводите на антиваксърите е еволюционен процес и голямо предизвикателство, което се нуждае от специфично разработени, съобразно контекста подходи, а също така и от обратна връзка за ефективността им. Научната общност се нуждае от допълнително обсъждане и прецизиране на възможните подходи, посочени в документа. Разработеният алгоритъм се основава на теоретичните принципи на дениализма [5,9] и становищата на експертите, голямото предизвикателство оттук нататък е той да бъде валидиран и вкаран в употреба.

И още нещо – предложеният алгоритъм за оборване на антиваксиналните твърдения, включващ конкретни правила и техники, вероятно би бил приложим и по отношение на комуникацията с други антимедицински движения, в основата на които е залегнал дениализма – като например активистите, които се обявяват против флуорида във водата, привържениците на консумацията на непастьоризирано краве мляко, поддръжниците на лечението на рака с естествени средства.

 

 

Библиография:

1. World Health Organization (WHO). Global immunization data. Available online.

<http://www.who.int/immunization/monitoring_surveillance/global_

immunization_data.pdf?ua=1> [last access: 23.12.15].

2. Dubé E, Laberge C, Guay M, Bramadat P, Roy R, Bettinger JA. Vaccine hesitancy:

an overview. Human Vacc. Immunotherapeut 2013;9(8):1763–73.

3. MacDonald NE. Vaccine hesitancy: definition, scope and determinants. Vaccine

2015;33(34):4161–4.

4. Hoofnagle M, Hoofnagle C. What is denialism. Available online:

<http://scienceblogs.com/denialism/about/> [last access: 22.12.15].

5. Diethelm P, McKee M. Denialism: what is it and how should scientists respond?

Eur J Public Health 2009;19(1):2–4.

6. Gesser-Edelsburg A, Walter N, Shir-Raz Y, Green MS. Voluntary or mandatory?

The valence framing effect of attitudes regarding HPV vaccination. J Health

Commun 2015;20(11):1287–93.

7. Kata A. Anti-vaccine activists, Web 2.0, and the postmodern paradigm – an

overview of tactics and tropes used online by the anti-vaccination movement.

Vaccine 2012;30:3778–89. doi: http://dx.doi.org/10.1016/

j.vaccine.2011.11.112.

8. Kata A. A postmodern Pandora’s box: anti-vaccination misinformation on the

Internet. Vaccine 2010;28(7):1709–16.

9. McKee M, Diethelm P. How the growth of denialism undermines public health.

BMJ 2010; 341.