Феноменът „често боледуващо дете” и възможностите на хомеопатията за профилактика и лечение

Сл. Филчев, З. Угринова

 

Една от най-честите причини за консултация с педиатъра са повтарящите се инфекции, най-вече тези на дихателната система. В ежедневната практика широко се използва терминът „често боледуващо дете“ (ЧБД). В специализираната медицинска литература обаче липсват нозологична определеност на това състояние и научно обусловена доктрина за поведение при тази толкова честа патология.

Проблемът ЧБД има огромно здравно, социално и финансово значение в обществото. Статистиката показва, че често боледуващите деца са виновни за финансовото натоварване на семейния бюджет, за отсъствията на родителите от работа… Освен това тези деца консумират и приблизително 80% от пероралните антибиотици, използвани в детската възраст. В този смисъл, изграждането на терапевтично-профилактична стратегия, която да профилактира тази рецидивираща патология, характерна за първите години от живота, е истинско предизвикателство.

За да прецизираме терапевтичното поведение, е необходимо да си отговорим на множество въпроси. Например, ЧБД диагноза ли е или е вариант на нормата, какви са нозологичните дименсии на проблема – симптомокомплекс ли е, синдром ли е или отделна нозологична единица, кои деца боледуват, в коя възраст, от какво и колко често…

В исторически аспект като предпоставки за честото боледуване са смятани т. нар. лимфатична диатеза или вродената склонност към хипертрофия на лимфната тъкан, от една страна, и катаралните лигавични възпаления, от друга. Тимусната хиперплазия, наблюдавана при тези деца, е сочена ката причина за честото боледуване и в началото на миналия век е описвана като  „патологична“ тимусна хипертрофия (status thymolymphaticus). Това състояние е лекувано с рентгенотерапия, а също така е било практикувано и оперативно премахване на тимуса. „Лимфатичните” деца били рискови по отношение на развитието на всякакви дихателни инфекции, в това число твърде често и на туберкулозна инфекция.

Според De Baets и сътр. 57% от често боледуващите деца имат дефицит на поне един субклас на имуноглобулин (IgG), а 17% от тях имат IgA дефицит [5]. IgG субклас дефицитите са чести при малките деца, но редки при по-големите, което говори за преходен имунен проблем. Представители на българската педиатрична школа също свързват честото боледуване с незрялата имунна защита и с попадането в детски колективи [1, 2]. Повечето автори обаче са единодушни, че при около 80% от често боледуващите деца не може да се намери обяснима причина за това състояние, въпреки използването на чувствителни лабораторни методи [8].

Смята се, че здравото дете боледува 6-7 пъти годишно от инфекции на ГДП, а ако посещава детско заведение или има брат или сестра, които посещават такова, броят се увеличава на 10 и повече инфекции. Тези инфекции са предимно вирусни, преминават бързо и в случаите на бактериална етиология се повлияват добре от антибиотично лечение. Средната продължителност на една остра инфекция е около 8 дни, с обхват от 3 до 15 дни [4]. Лесно можем да се изчисли, че при максимален брой инфекции с максимална продължителност едно ЧБД е болно около 150 дни в годината!

Липсата на конкретни норми се илюстрира от публикацията на Finocchi и сътр. [7], като честотата на острите респираторни заболявания по възраст е както следва:

• до 1 година – 4 или повече заболявания годишно;
• от 1 до 3 години – 6 или повече заболявания годишно;
• от 3 до 5 години – 5 или повече заболявания годишно;
• над 5-годишна възраст – 4 или повече заболявания годишно.

Детето може да боледува не само често, но и продължително (повече от 10-14 дни при едно остро респираторно заболяване). Децата, които боледуват продължително, също се отнасят към категорията на често боледуващите.

Установено е, че 30-40% от често боледуващите деца имат атопични прояви. Понякога симптомите на алергичния ринит са приписвани на рецидивиращи инфекции на ГДП. Често след прекарани вирусни инфекции атопичните деца имат обструктивен кашличен синдром, който може да се обърка с обикновен бронхит или пневмония. Това състояние не отговаря добре на антибактериално лечение [4]. Д-р Илиян Илиев, проследявайки 1150 ЧБД, стига до заключението, че водеща роля имат атопичните заболявания и че между тях и инфекциозните страдания има взаимовръзка [3]. Те протичат асоциирано, като си влияят взаимно, променят ефекта от лечението и прогностичния изход.

При ЧБД диагностичното поведение често изисква изключване на имунен дефицит. Тези изследвания не са първа стъпка, но са показани при упорити, чести и неотговарящи на терапията инфекции. Първичен имунен дефицит може да се подозира при: повече от 4 ушни инфекции годишно, повече от 2 сериозни синуита годишно, два или повече месеца с антибиотично лечение с незадоволителен ефект, две или повече пневмонии годишно, лошо виреене и наддаване на тегло, рецидивиращи дълбоки кожни или органни абсцеси, персистираща лигавична монилиаза или гъбични кожни инфекции, нужда от парентерално антибиотично лечение за ликвидиране на инфекциите, фамилна анамнеза за първичен имунен дефицит.

Фактори, които предразполагат към повишена честота на боледуванията:

• посещаване на детско заведение – „два дни на градина, две седмици вкъщи“;
• братя и сестри, посещаващи детско заведение;
• атопия, лична или фамилна;
• фамилност, често по бащина линия;
• изкуствено хранене;
• лоши условия на живот и непълноценно хранене;
• пасивно тютюнопушене.

 

Категории често боледуващи деца

„Нормалното“ дете. Това са около 50% от всички ЧБД. При тях липсва обяснима причина за честото боледуване. В анамнезата преобладават вирусните респираторни инфекции, но между епизодите децата са безсимптомни. Обикновено при тези деца са налице нормални параклинични, влкючително имунологични показатели.

Атопичното дете. По статистически данни това са 35% от всички ЧБД. Налице са атопични стигми. Преобладават УНГ-инфекции, вирусно индуцирани бронхообструктивни епизоди (често диагностицирани като „астма“, „пневмонии“), симптоми на алергичен ринит. При тези деца често се наблюдава лош отговор на антибиотици, добро повлияване от бронходилататори и кортикостероиди и затегнато протичане на симптоматиката.

Хронично болното дете. В тази категория влизат 10% от всички често боледуващи деца. Установяват се хронични белодробни, сърдечни, неврологични и други страдания. Могат да са налице стигми на ретардация на растежа и развитието на детето.

Детето с имунен дефицит. Най-рядко срещаната категория – под 5% от всички често боледуващи деца.

 

Симптоматика при ЧБД

Симптоматиката е разнообразна, но е фокусирана почти изключително в дихателната система. Нозологичната картина може да бъде пъстра или напротив – монотонна, изразяваща се в рецидивираща или персистираща кашлица, рецидивиращи и протрахирани ринити, тонзилофарингити, синдром на горна фарингеална обструкция, ларингити, „спастични“ бронхити, бронхиолити, рецидивиращи гнойни или мукозни отити.

 

Лечение и профилактика

Стандартно терапевтично поведение при ЧБД не съществува. Нозологичната концепция (лекуване по диагнози или „на парче“) също не е резултатна понеже тези деца обикновено се нуждаят от един по-холистичен подход. Често се влиза в порочен диагностично-терапевтичен кръг. Започва се емпирично лечение с: антибиотици, антихистамини, локални назални средства, инхалаторни кортикостероиди, различни имуностимулатори, хранителни добавки. Тъй като липсва ефект от терапията, следват многобройни консултации с алерголог, УНГ, детски пулмолог и т.н. След множество консултации и продължителни терапевтични усилия, лекарят и родителите вече са готови да опитат някакъв алтернативен метод.

 

Възможностите на хомеопатията. Понятие за туберкулинизъм.

Известният швейцарски хомеопат и създател на хипотезата за туберкулинизма Antoine Nebel (1870 – 1954) охарактеризира често боледуващите деца като отличаващи се с фамилност на патологиите, слаба енергийност и чувствителност към студ и влага. Те боледуват от неравномерно редуващи се във времето УНГ-възпаления, пневмонии, бронхити, астматични бронхити.  Децата са с преобладаващ катаболен метаболизъм, неспокойни са и често се презентират с един синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието. “Това са деца, които винаги са хремави, с чести  дихателни инфекции. Въпреки многобройните изследвания при тях по принцип не се открива нищо. Тях ги лекуват с различни специалитети, карат ги да поглъщат бацилни фрагменти с цел да се стимулира техния имунитет. В действителност клиничните резултати и резултатите от всички изследвания показват липсата на ефикасност на тези имуностимулатори“, пише Антоан Ньобел, давайки това определение на ЧБД, което и в наши дни продължава да бъде толкова точно и актуално.

 

Хомеопатична профилактика

Индивидуален и холистичен подход към пациента – това са два основни принципа на клиничната хомеопатия, като особено място се отделя на профилактиката [6]. Друго основно изискване е да бъде създадени близък достъп и контакт с лекаря хомеопат и атмосфера на взаимно доверие в триадата лекар-пациент-родители.

Лекарите хомеопати предписват медикаменти, съответстващи на симптомите, етиологията и т.нар. терен на пациента (неговите уникални индивидуални характеристики, особеностите в протичането на болестта, хроничната му реактивност и неговия чувствителен тип). В хомеопатичната анамнеза е важно да се изясни дали детето боледува по еднотипен начин (напр. повтарящи се ринофарингити, ангини, отити) или напротив – наблюдават се последователност и редуване между различни УНГ-патологии. При деца, които боледуват по един и същ начин, в профилактичната схема може да се включи хомеопатичен медикамент за съответния повтарящ се симптом. Например:

• При чести, повтарящи се еднотипни ринити:

Allium cepa 9 CH (при воднист, обилен, парещ секрет), Ammonium muriaticum 9 CH, (при прозрачен, слузест секрет от носа, често със „задно стичане“), Hydrastis canadensis 9 CH (при жълтеникави гъсти лепкави секрети със „задно стичане“).

Избраният медикамент се предписва по 5 гранули дневно.

• При чести тонзилити:

Ailanthus glandulosa 9 CH или Belladonna 9 CH се предписват по 5 гранули дневно при деца, които при всяко разболяване реагират със зачервено гърло, болка при преглъщане и увеличение на региналните лимфни възли.

В изготвянето на индивидуална профилактична хомеопатична схема се включва и предписване на т.нар. етиологичен медикамент. Например медикаменти за атмосферни влияния – Dulcamara 9 СН (за чувствителност на пациента към влажен студ), Aconitum napelus 9CH (за влошаване от сух студ), Natrum muriaticum 9 СН (за влошаване от морски климат), Nux vomica 9 СН (при влошаване от хладен въздух и течение) и др.

Хомеопатията разполага и с медикаменти за директна микробиологична етиология: Oscillococcinum (за респираторни вируси), Influenzinum 15 СН (за грип и респираторни вируси), Streptococcinum 15 СН (за стрептококи), Staphylococcinum 15СН (за стафилококи), Pertussinum 15 СН (при Bordetella pertussis и parapertussis), Vaccinotoxinum 15СН (при херпес вируси и варицела).

Съществува възможност и за т.нар. хомеопатичната „десинсибилизация“ с медикамени с комбинирано етиологично и патогенетично действие: Dulcamara 9 СН  (за плесени, носителство на Staphylococcus аureus), Blatta orientalis 9 СН (при Dermatophagoides pteronissinus et farinae алергии, както и към водни бълхи (дафнии), Pollens 15 СН (към полени), Apis mellifica 30 СН (ухапвания от насекоми), Poumon histamine 30 СН (при атопия) и др.

 

Теренно хомеопатично лечение

Профилактиката на ЧБД от гледна точка на хомеопатията всъщност представлява лечение на терена.

 

Как да познаем кога се касае за туберкулинизъм:

• фамилност на патологията;
• слаба енергийност на пациента;
• често боледуващи с УНГ-патология, бронхити, астма;
• неправилно редуване и алтерниране на патологиите;
• катаболен метаболизъм;
• хиперактивност.

 

Как да познаем сикотичния хроничен реактивен тип:

• налице са гнойни лигавични инфекции;
• изолирани са различни микробни причинители;
• повтаряща се и прогресивна еволюция;
• чести антибиотични и други лечения;
• лимфоидна хипертрофия и кожно-лигавични разраствания;
• анамнестично евентуална вътреутробна инфекция;
• влошаване и/или чувствителност към/от влага.

 

Важни аспекти при снемане на анамнезата:

• темпоралност на боледуванията, въпрос: „кога детето Ви боледува за последен път“:

–        преди 2 месеца (Psorinum 15/30 CH);

–        преди 1 седмица (Tuberculinum 15/30 CH);

–        непрекъснато е болно (Thuya occidentalis 15/30 CH).

• как да подберем теренния медикамент, когато се касае за сикоза:

–        при аденоидни вегетации (Thuya occidentalis 9/15/30 CH);

–        при продължително алопатично лечениe (Natrum sulfuricum 15/30 CH);

–        променлива микробиологична находка, перинатална инфекция (Medorrhinum 15/30 CH);

–        енуреза, влошаване от влага (Causticum 9/15 CH).

 

Най-често използвани теренни хомеопатични медикаменти:

• Silicea 15 СН: подходящ за деца с нарушен имунитет, склонност към чести инфекции и лош отговор на ваксини и имунопрофилактика.
• Tuberculinum 15 СН: при деца, често боледуващи от УНГ-възпаления, алергии и бронхити, които се редуват в неправилен ритъм, предимно в зимния сезон.
• Calcarea carbonica 15 СН: подходящ за обезни корпулентни деца с рецидивиращи бронхити и бронхиолити, храносмилателни и кожни алергии.
• Calcarea phosphorica 15 СН: предписва при астенични деца, склонни към дихателни инфекции, лимфоидна хипертрофия и болести на бързото израстване.

При данни за хронифициране и хипермедикация се налага да се предпише сикотичен медикамент – Thuya occidentalis, Natrum sulfuricum или Medorrhinum, в подходящо разреждане 9/15 СН, по 10 гранули седмично.

 

Хомеопатични медикаменти за лечение на нозологични единици:

Има и хомеопатични медикаменти, предпочитани за лечение на определени нозологични единици:

Aviaire 9 СН (при рецидивиращи отити и бронхиолити), Tuberculinum 15 СН (за инфекции на ГДП), Silicea 15/30 СН (при рецидивиращи гнойни инфекции), Phosphorus 9/15 СН (за пневмонии), Arsenicum album 9 СН (при алергична астма), Calcarea carbonica 9/15 СН (при рецидивиращи бронхиолити и атопични дерматити).

Pulsatilla 15 СН е ефикасна при хронични гнойни хреми и бронхити, Medorrhinum 9 СН – при бронхо-пулмонална дисплазия, наследствена астма, Baryta carbonica 9 СН – при тонзиларна хипертрофия, Phytolacca decandra 9 СН – при хроничен фарингит и ангини, Natrum sulfuricum 9 СН – при хронична инфекциозна астма и др.

Практиката показва, че най-добри резултати се получават при деца, които приемат профилактичните си хомеопатични схеми ежегодно в периода мсептември-март.

 

Клиничен опит от практиката на лекаря хомеопат

От резултатите от собствен опит върху 1211 хомеопатично лекувани деца (2008-2014 г.) прави впечатление превалирането на децата от ранна детска и предучилищна възраст (фиг. 1).

 

2-5 год.          6-10 год.         11-14 год.         >14 год.

Фиг. 1. Брой деца и разпределение по възраст.

 

В групата на често боледуващите преобладават децата с атопична диатеза (фиг. 2).

Фиг. 2. Съотношение между атопици и неатопици.

 

Статистиката показва, че хомеопатичното лечение е било ефикасно по отношение на намаляване честотата на боледуване, на антибиотичните курсове, приложението на бронходилататори и антихистамини (фиг. 3 и фиг. 4).

 

 

              █ преди лечение    █ след лечение

 

Фиг. 3. Показатели за ефикасност на хомеопатичното лечение.

 

Фиг. 4. Ефект от хомеопатичното лечение на 6-тия месец от започването му.

 

Предимства на хомеопатичната профилактика и лечение:

• индивидуален подход към всяко често боледуващо дете с неговите особености;
• ефикасност;
• безопасност;
• комплексност (повлияване на коморбидните страдания);
• липса на нежелани странични ефекти;
• показани за кърмачета и малки деца;
• показани при пациенти с алергии;
• достъпна цена.

В заключение

От изложението и представените резултати можем да направим следните изводи. Първо, ЧБД представляват сериозен медицински и социален проблем, на който съвременната медицинска наука не предлага достатъчно ефикасен начин на поведение и лечение. И второ – клиничната хомеопатия е комплексен и ефективен метод за профилактика и лечение при ЧБД без риск от странични ефекти.

 

Библиография:

1. Михов, М. Върху заболеваемостта и причините за хоспитализация при деца от детските градини. Педиатрия. С. XXVIII, 1989, 4, 77.
2. Мумджиев, М. Често боледуващото дете. С. Мед. и Физк. 1994, 8, 11.
3. Илиев, И. Съвременните предизвикателства на асоциираните заболявания в детска възраст. Медицина. 2006.
4. Bush, A. Recurrent respiratory infections. Pediatr Clin North Am. 2009. 56:67.
5. De Baets, F. et al. IgG subclass deficiency in children with recurrent bronchitis. Eur J Pediatr. 2007. 151:274.
6. Demarque, D. Semiologie homeopatique. eds. Boiron. 2000.
7. Finocchi, A. Evaluation of the relevance of humoral immunodeficiencies in a pediatric population affected by recurrent infections. Pediatr Allergy Immunol. 2002, Dec. 13(6):443.
8. Stiehm, E.R. et al. Approach to the child with recurrent infections, 5th ed, Stiehm ER, Ochs HD, Winkelstein JA (Eds), Saunders/Elsevier. 2009.

 

 

 

Адрес за кореспонденция:

Слави Филчев, тел. 0887300074, filtchev_s@abv.bg