Психологическа работа с деца с множество увреждания. Добри практики на обучението им в СУУНЗ „Проф. д-р Иван Шишманов” – Варна
А. Стефанова
MУ – Варна, СУУНЗ “Проф. д-р Иван Шишманов” – Варна
Психологът е един от значимите специалисти при работа с деца с множество увреждания. В този работен процес съществуват специфични методи и подходи. Правилното и своевременно им прилагане осигурява нужната за развитието и обучението на детето посока и води до постигане на по-добри резултати. Психологическата работа включва и тясното взаимодействие с други специалисти – педагози, психиатри, кинезитерапевти, арттерапевти, музикотерапевти, помощен персонал и др., а също и с родителите, тъй като подходът е холистичен.
Училищният психолог на деца с множество увреждания работи на базата на социалния модел, а не на медицинския. Залага се на възможностите, силните страни, ресурсът за постижения. Медицинската диагноза е от второстепенно значение за училищната работа с деца с множество увреждания, защото индивидуалните вариации са много, а личните ресурси – твърде различни. Освен това обикновено тези деца се диагностицират рано поради което с течение на времето клиничната картина, наличният ресурс и нивото на интелект се изменят, понякога дори драстично спрямо първоначално установените факти. Често деца с една и съща диагноза имат твърде различни индивидуални работни планове, както и обратно – деца с различни диагнози имат сходен ресурс, определящ съответните възможности за работа.
Психологът на деца с множество увреждания работи с децата, с колегите си, с родителите и с полагащите грижи за децата. Това е работа в няколко направления – оценяване, консултиране, обучение, терапия.
Психологът извършва:
- психологическа оценка на детето;
- консултиране и обучение на родители, близки, педагози и помощен персонал;
- изготвяне на индивидуален обучителен план;
- ежедневна обучителна и терапевтична работа с детето, свързана с поведение, емоции, развитие на социални, ежедневни и когнитивни умения.
Дефицитите при децата с множество увреждания са в сферите на когнициите (възприятия; мислене; памет – вербална, невербална, по механичен модел и др.; внимание – обем, концентрация, превключваемост; интелект; изграждане на понятия за обекти, време и пространство; въображение и др.) и емоциите (обем, адекватност, праг на фрустрация). Психологът оценява, обучава и терапевтира в тези сфери. Холистичният подход предполага пълноценно работно взаимодействие между всички специалисти и грижещи се за децата. Всеки трябва да е добре запознат, обучен да прилага и рутинно, и творчески в дейността си похватите, правилата и основните изисквания, специфични за работата с деца с множество увреждания. Например психологът се съобразява и изисква следване на правилата при придвижване в голямото пространство (да се следва парапет, ръцете на незрящите да са в защитна позиция, предпазваща главата, придвижването да е вдясно и т.н.) така, както работи и специалистът по ориентиране и мобилност. Всеки специалист трябва да позиционира детето по време на работа в съответствие с работата на кинезитерапевта. Уменията в обучителния процес, ежедневието и житейските ситуации, макар да имат отделни условно разграничени аспекти, са в неделима цялост.
