Детето като пациент. Психосоматика в детска възраст, брой 2/2017

През 21-ви век съвременният подход към детето пациент изисква интердисциплинарна и координирана работа в екип от специалисти в различни области – педиатри, педагогози, психолози. Използвайки различни методи и подходи към детето – консервативно лечение, психоанализа, психотерапия, хомеопатия, специални и педагогически практики, всеки специалист се стреми да намери подходящия индивидуален подход към малкия пациент, да изгради и запази неговото доверие.

Семейната среда е определяща при всеки етап на растеж, развитие, образование и лечение на детето. Много често родителите наблюдават влошаващото се здраве на детето си, но не придават значение на психологическия аспект на болестта. През последните десетилетия множество изследвания в медицината, психологията и педагогиката доказват тясната връзка между пренаталното развитие и последващото развитие на болест. Най-новите изследвания в областта на психосоматичната медицина също показват, че предпоставките за психосоматични заболявания се развиват пренатално и в ранна детска възраст.

Терминът „психосоматика“ е въведен преди 200 години (1818 г.) от немския психиатър Йохан Кристиан Август Хайнрот (Johann Christian August Heinroth). Той пръв отбелязва влиянието на душевното състояние върху развитието и протичането на болестта. Терминът психосоматика е образуван от две думи – „психо“ (от старогръцки: ψυχη – душа) и „сома“ (от старогръцки: σϖμα – тяло), и много точно отразява същността на психосоматичната медицина. През 2010 г. Европейската мрежа по психосоматична медицина (ENPM) я определя като: цялостна, интердисциплинарна рамка за оценка на психологическите фактори, влияещи върху индивидуалната уязвимост, протичането и изхода на заболяването; биопсихосоциално разглеждане на грижите за пациентите в клиничната практика; специализирани интервенции за интегриране на психологически терапии в профилактиката, лечението и рехабилитацията на медицинското заболяване. Днес психосоматичната медицина е строго базирана на доказателства и има съществен принос за клиничната и превантивна медицина.

Психосоматичните разстройства и заболявания при децата и подрастващите са изключително важен проблем, обикновено оставащ в тъмното, за практическата медицина и здравеопазване. Неумението да се разпознае тази патология често води до късно и/или грешно диагностициране и лечение. Възникването и продължителното развитие на психосоматичните нарушения водят до превръщането им в патологични състояния, които взаимно се потенцират, допълват, усложняват и възпрепятстват адекватния диагностичен и терапевтичен процес.

Именно затова темата „Психосоматика в детска възраст“ е предизвикателство, вълнуващо екипа от специалисти-ентусиасти от различни области – педиатрия, хомеопатия, психология, педагогика, психотерапия и психоанализа. На 07.04.2017 г. – Световният ден на здравето, поставяме началото на поредица от научно-практически конференции на тема „Детето като пациент“. Конференцията е една от всички инициативи през учебната 2016/2017 г. за отбелязване на 55-годишния юбилей на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна. Организира се от филиал на МУ – В. Търново и катедра „Хигиена и епидемиология“, Факултет по обществено здравеопазване на МУ – Варна. Конференцията е насочена към широк кръг от специалисти – медици, психолози, педагози, студенти. Акцент във всички теми и лекции е съвременният интердисциплинарен подход към детето. Дванадесет лектори от различни висши училища – Медицински университет – Варна, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Европейската школа по клинична хомеопатия, East Kent Hospitals University NHS Foundation Trust – Великобритания и Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия ще представят различни гледни точки за психосоматиката в детска възраст, нейните клинични изяви, разпознаване, лечение и превенция.

Всички ние, организатори и лектори на конференцията, сме убедени, че с тези първи стъпки ще провокираме изследователски интерес към темата, заедно ще потърсим и намерим конкретни отговори за всекидневната ни практика. Вярваме във възможностите на интердисциплинарния подход и на екипната работа в грижите за здравето на детето.

От Инициативния комитет, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна:

доц. Диана Димитрова

доц. д-р Теодора Димитрова

доц. д-р Ружа Панчева – Димитрова

д-р Екатерина Вълчева

Психосоматика в детската възраст

Ек. Вълчева

Психосоматиката е направление в медицината и психологията, изучаващо влиянието на психологическите (предимно психогенни) фактори за възникването и последващата динамика на соматичните заболявания. В основата на психосоматичното заболяване е реакцията на емоционално преживяване, придружена от функционални и патологични изменения в органите в условия на неразривна връзка в системата човек – околна среда. При наличие на съответна предразположеност/наследственост може да се повлияе на даден засегнат орган или система и така психосоматичното разстройство да доведе до функционална и конституционална непълноценност и/или системни висцерални увреждания [1, 2].

С бързия технологичен прогрес през 21-ви век се увеличават възможностите на медицината и психологията за доказване и анализиране на психосоматиката като важна част от соматичната патология при децата. Основните рискови фактори за възникването на психосоматични разстройства при деца обикновено се свеждат до три основни групи:

Генетични – наследствени психични заболявания, предразположеност, тип характер и черти на личността на детето.

Церебрално-органични фактори – ранни органични поражения на ЦНС, патологична бременност, раждане и перинатален период, интоксикации, операции, травми.

Микросоциални – конфликт в семейството или детския колектив, дефекти във възпитанието, лоши битови условия, непълно семейство, смърт, алкохолизъм в семейството.

Най-често срещаните психосоматични разстройства при деца засягат:

• Храносмилателна система – нарушения на апетита и храненето, аерофагия, гадене, повръщане, коремна болка, метеоризъм, констипация;
• Кожа и лигавици – алергични обриви, пруритус, акне, косопад;
• Двигателни разстройства – тикове, хиперкинезия, псевдопарези, нарушения на походката;
• Ендокринна система – нарушение на менструалния цикъл, промяна на телесната маса;
• Дихателна система – задух, кашлица;
• Сърдечно-съдова система – нарушен сърдечен ритъм, промени в артериалното налягане, опресия/болка/;
• Нарушения на тазовите резервоари – енуреза, енкопреза;
• Нарушения на терморегулацията – субфебрилитет, хипо и хипертермия;
• Нарушения на речта – заекване, колебание, неясен или по детски наивен изказ;
• Болка – цефалгия, миалгия, артралгия и болкови оплаквания в други органи [3].

Най-голяма роля за възникването и развитието на психосоматика в детската възраст има семейството. Родителските страхове, комплекси и амбиции, агресията, изкривените отношения дете – родител и семейната дисхармония са базисни във формирането на психосоматичност пре- и постнатално и през всички периоди на растеж и развитие на детето. Най-популярните причини за възникване на психосоматични реакции са: рязка промяна в познатия социален кръг, непостоянен дневен режим, нарушаващ ритъма игра – обучение – почивка, имплицитно отхвърляне на детето, възпитание по модела хипо- или хиперопека, липса на игрова среда, симбиотична привързаност на детето към единия родител; неприемане на индивидуалността на детето в семейството/училището, изискване на прекалена отговорност от детето, голямо информационно натоварване. Най-опасните периоди за възникване на психосоматично разстройство и болест при децата са свързани с промяна на средата и стереотипа.

Профилактиката на детската психосоматика изисква: съзнателно и целенасочено общуване дете – родител, започващо още пренатално; кърмене; адекватно възпитание, включително и на емоционална интелигентност; подпомагане на детето да създаде собствена среда; пространство за общуване, особено с връстници. В практиката се използват общи принципи на корекции, психотерапия (индивидуална, групова, семейна) и психоанализа – всички с богат избор на техники в зависимост от възрастта на детето и специфичните емоционални нарушения [4]. Терапевтичният подход включва общо консервативно лечение, лечение на вегетативната дистония, имуностимулираща и модулираща терапия, хомеопатия, фитотерапия, суплементация с витамини и аминокиселини.

Психосоматичните разстройства са една от най-често разпространените форми на патология в детска възраст. Именно затова те са особено предизвикателство към уменията и професионализма на различните специалисти.

Библиография:

1. Малкина-Пых, И. Г. Психосоматика: Справочник практического психолога. М.: Эксмо, 2005.
2. Зотова, Р. А. Психосоматические расстройства у детей, М.: Высшая Школа Практической Психологии и Бизнеса, 2010.
3. Антропов, Ю. Ф., Шевченко, Ю. С. Психосоматические расстройства и патологически привычные действия у детей и подростков. М.: Институт психотерапии, 1999. Лечение детей с психосоматическими расстройствами, СП: Речь, 2002.
4. Fava, G. A., Sonino, N., Wise, T. N. The Psychosomatic Assessment: Strategies to Improve Clinical Practice, Karger, v. 32, 2012.