Психосоматика и хранене в детската възраст

Р. Панчева

МУ – Варна

Съвременната концепция за здравословен начин на живот на детето включва както физическата активност и здравословната храна, така и идеята за „отзивчиво поведение“ на родителите при хранене. Отклоненията в този подход и наличието на повишен стрес или депресия се свързват с появата или влошаването на проблеми при храненето на децата. Търсят се биологични механизми, които да свържат двата процеса и да обяснят тяхното преплитане.

Децата срещат проблеми с растежа, които са в двете крайности – недохранване и нисък ръст или наднормено тегло и затлъстяване. СЗО и УНИЦЕФ определят, че един от важните елементи за преодоляването им е „отзивчивото хранене“. То е концептуално по-различно от свръхконтролирането и пренебрегването на поведението при хранене, които могат да подценят сигналите за глад и ситост на детето и често имат негативен ефект върху растежа. Оптималното хранене зависи не само от това с какво се храни детето, но и как, кога, къде и от кого се провежда то. Отзивчиво хранене означава:

• Бавно и търпеливо хранене, при което детето се окуражава да яде, без обаче да се принуждава.
• Предлагане на нови храни няколкократно (от 7 до 10 пъти), тъй като понякога първите няколко пъти децата отказват новите храни.
• Експериментиране с различни хранителни комбинации, вкусове, раздробеност, методи за окуражаване при отказ от храна.
• Намаляване на разсейването по време на хранене, ако детето лесно губи интерес.
• Хранене на малкото дете директно и с помощ от по-големи деца, докато те самите се хранят, с разбиране към сигналите за глад и ситост.
• Вземане под внимание на физиологичните норми за хранене за съответната възраст.

Пренатална психосоматика и хранене

Предполага се, че нездравословната майчината диета и психосоциалните проблеми по време на бременността оказват съществено влияние върху бъдещото развитие на нервната система на детето. Тези пренатални преживявания оказват своето влияние едно на друго, но често се изучават самостоятелно и независимо. Едва напоследък се открива връзката между неадекватния майчин прием на основни хранителни вещества по време на бременността (белтъчини, мазнини, желязо, цинк, холин) и стреса, както и техния припокриващ се ефект върху неврокогнитивното развитие на детето. И още – преплитане на биологичните механизми на стрес и хранене, които могат взаимно да се потенциират и отклоняват при майката и плода. Нещо повече, счита се, че депресивното състояние на майката по време на бременност се свързва както пряко с хранителни и здравни рискове за нея и детето, така и с отклонения в хранителното поведение и избор на детето след раждането.

Постанатална психосоматика и хранене

При 25-40% от кърмачетата и децата в ранна детска възраст се срещат проблеми при храненето. Най-редките, но и най-тежки нарушения са при децата с отклонение в нервно-психичното развитие. Освен многото други фактори, важен момент са и въздействието на потискащия емоционален микроклимат и нивото на стрес в семейството. Прилагат се въпросници (M.I.N.I., BPFAS и др.) за бърза оценка.

Психосоматични фактори въздействат и върху това дали кърменето ще бъде успешно, или не. Кърменето, бидейки част от комуникацията майка – дете, понижава нивото на стрес при майката посредством окситоцина, подпомага майчино-детското „свързване” (bonding) и формирането на родителско поведение, способства за по-добрия контрол на апетита на детето през кърмаческия период и по-нататък през живота.

Биологични механизми

Оказва се, че различни хранителни компоненти могат да модулират ключови моменти на възпаление, включително симпатиковата активност, оксидативния стрес, транскрипцията на ядрения фактор капа B (NF-kB) и про-възпалителната продукцията на цитокини. Поведенчески проучвания показват, че стресовите събития и депресията също могат да повлияят на възпалението чрез същите тези процеси. Освен това, стресът влияе на избора на храни и може да засили дезадаптивните метаболитни реакции на нездравословното хранене. Диетата пък може да повлияе на настроението, както и на проинфламаторните реакции към стресовите фактори. Нещо повече – тъй като вагусният нерв инервира тъкани, които участват в храносмилането, усвояването и метаболизма на хранителните вещества, той също може директно да повлияе на метаболитните реакции към храните, както и на възпалението. На свой ред, депресията и стресът имат добре документирани негативни ефекти върху вагусната активност, допринасяща за взаимодействието между мозъка и храносмилателния тракт.

В заключение е добре да се обърне внимание на това, че времето за хранене всъщност е период на учене и любов. Общуването с децата по време на хранене и запазването на контакта очи в очи имат значение за самия процес на хранене, оказват психологическа подкрепа на малкия човек, стимулират неговото невро-психично развитие и намаляват нивото на стрес в родителя и детето.

Библиография:

1. Agostoni, C., Decsi, T., Fewtrell, M., et al. Complementary feeding: a commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. Journal of pediatric gastroenterology and nutrition. 2008, Jan 1. 46(1):99-110.
2. Barker, E. D., Kirkham, N., Ng, J., Jensen, S. K. Prenatal maternal depression symptoms and nutrition, and child cognitive function. The British Journal of Psychiatry. 2013, Dec 1. 203(6):417-21.
3. Final facts for life – UNICEF, WHO, UNESCO 2010, www.factsforlifeglobal.org
4. Guiding principles for complementary feeding of the breastfed child – WHO, UNICEF, 2001.
5. Kiecolt-Glaser, J. K. Stress, food, and inflammation: psychoneuroimmunology and nutrition at the cutting edge. Psychosomatic Medicine. 2010, May. 72(4):365.
6. Monk, C., Georgieff, M. K., Osterholm, E. A. Research review: maternal prenatal distress and poor nutrition–mutually influencing risk factors affecting infant neurocognitive development. Journal of Child Psychology and Psychiatry. 2013, Feb 1. 54(2):115-30.
7. Øhre, B., Saltnes, H., von Tetzchner, S., Falkum, E. Psychometric properties of a sign language version of the Mini International Neuropsychiatric Interview (MINI). BMC psychiatry. 2014, May 22. 14(1):148.
8. Vilma Tyler. Supporting Families for Child Well-Being: The Role of Community Nurses and Home Visitors in Strengthening Infant and Young Child Nutrition UNICEF conference.Ankara, May. 14-17, 2012.