Ролята на бащата за психосоматичните оплаквания на детето
Д. Митрева
“Диа Терапи” – център за психологическо консултиране и групови тренинги
Галя: Защо си тук?
Псориазис: Защото имаш нужда от мен… Много повече, отколкото си мислиш.
Галя: Нямам нужда от теб, никога не съм имала нужда.
Псориазис: Винаги си имала нужда от мен и точно заради това съм тук.
Галя: Не е така. От малка само страдам заради теб, объркваш ми живота.
Псориазис: Аз ти помагам.
Галя: Глупости, само ми пречиш. Пречиш ми да ходя по срещи, пречиш ми да имам връзки, пречиш ми да нося бански, поли, рокли. Объркваш ми живота! Караш ме да се срамувам от себе си и от тялото си.
Псориазис: Аз ти помагам.
Галя: Носиш ми само яд и страдание. Искам да съм като другите момичета. Мразя те! Мразя те!
Псориазис: Не разбираш ли, аз те предпазвам.
Галя, разплаква се: От какво?
Псориазис: Предпазвам те от момчетата, да не се разголваш, да не прибързаш с тях, да не направиш някоя глупост, да не правиш секс твърде рано…
Галя: Махай се вече, не си ми нужен. Сама решавам какво да правя, вече съм голяма. Тръгвай си.
Псориазис: Правя за теб това, което баща ти не направи. С теб съм, пазя те от момчетата. Ако имаше баща, нямаше да имаш нужда от мен. Петя я пазеше баща й. Преди купон я спираше на вратата, за да се преоблича, гледаше лошо гаджетата ѝ и те се страхуваха от него.Трябва да си ми благодарна. Аз правя същото за теб.
Галя, плачейки: Вече нямам нужда. Моля те, върви си!
Галя е момиче на 21 години, с много обострен псориазис, който се е отключил на 12-годишна възраст. През годините се влошава и тя започва да носи предимно дрехи, които покриват цялото ѝ тяло. След неуспешно лечение с кортикостероиди проведохме шестмесечна психотерапия. С помощта на техниката хипномонодрама* тя осъзна, че псориазисът й изпълнява ролята на липсващия баща (бащата напуска майката веднага щом разбира, че тя е бременна). Симптомът символизира репресиращия психологичен конфликт с бащата. Той се е появил през пубертета и подобно на един загрижен баща я е предпазвал, ограничавал, структурирал в годините на нейното израстване като жена. Това е т. нар. „полза от болестта”**. Веднага след този катарзисен разговор проявите на псориазиса започнаха да отшумяват. Младото момиче започна да се радва на своята женственост. До месец имаше само едно огнище по коремната област.
Този случай, както и още няколко подобни, свързани с други кожни заболявания, голяма част от които при кърмачета, са потвърждение на концепцията, че детската кожа е областта, която е най-тясно свързана с проявата на амбивалентни чувства на детето не само спрямо своята майка, но и по отношение на бащата. Детето очаква близост, но бива фрустриращо отблъснато. Тази психосоматична динамика може да се активира при всякакви ситуации на отсъстващ баща (развод, чести командировки, любовен живот извън семейството).
Много случаи от единайсетгодишната ми практика на психотерапевт демонстрират изумителния начин, по който душата и тялото се сливат в детското несъзнавано, за да може тялото през своите думи (симптомите) да ни каже на един древен и често неразбираем език, наречен психосоматика, какво се случва в детската душа.
Когато третираме въпроси, свързани с психосоматиката, често можем да срещнем термина „психосоматична майка”, но незнайно защо бащата и неговата роля в тази връзка по-скоро остават някак в страни. Като психотерапевт наблюдавам как ролята на бащата в психичното пространство на детето остава отпечатък върху неефективното му социално функциониране и оттук – върху предразположението за психосоматично разстройство. Така например, при някои случаи на деца, болни от бронхиална астма или язвена болест, се наблюдава структура на агресивен (вербално и физически), груб, ограничаващ и дистанциран емоционално баща. Така например, повечето случаи на бронхиалната астма при момичета, проявена след 5-6-годишна възраст, се наблюдават при непреработен едипов*** конфликт и много силна либидна енергия от страна на детето към бащата, който обикновено демонстрира апатия и липса на интерес към своята дъщеря. Децата с язвен колит имат бащи с подобни проблеми, защото те потискат, изтласкват, репресират своите емоции, съответно трудно ги проявяват и така децата им израстват жадни за внимание и любов от съответния родител. Аналогично потискат емоциите си (копирайки модел на поведение), което засилва секрецията на киселини в стомаха и може да провокира язвен колит.
През 20-и век бащинството няма големи традиции – бащата е човек, който воюва и не присъства физически, а когато го има, е толкова травматизиран от тези битки, че не знае как да покаже любовта към децата си. През 21-ви век има безброй бащи, които не умеят да проявят своето бащинство, защото и техните бащи не са знаели как, защото им е внушавано, че тяхната роля в това отношение не е важна, защото нямат представа, че имат безценна роля в развитието на своите деца още от мига на тяхното раждане…
* Хипномонодрама е метод за психотерапия, разработен от Д. Митрева през 2012 г., който комбинира в едно две техники за психотерапия – хипноза и психодрама. Мощно средство за работа с дълбините на несъзнаваното – чрез хипнозата човек има възможност психодраматично да провежда разговори със значими хора, симптоми, части от себе си и т.н. Като краен резултат се стига до осъзнаване, емоционално освобождаване, преработване на травматичните преживявания.
** Полза от болестта е несъзнателен процес, в който човек остава с усещане, че черпи ползи от болестта, което му помага и го кара да подържа симптома (З. Фройд).
*** Едипов комплекс е стадий от детското психосексуално развитие. Изразява се в несъзнателни чувства на силна любов (и дори влюбване) и желание на детето да притежава и контролира родителя от противоположния пол, както и да елиминира родителя от същия пол (З. Фройд).
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието