Стрес при хоспитализация
Ив. Александров
УМБАЛ “Св. Марина” – Варна
Аспектите, свързани с оказването но психологическа помощ, винаги са били и продължават да са приоритет сред много практици, психолози и изследователи. За този вид специфична и специализирана дейност съществуват различни научни и практически гледни точки и типове оценки. Анализирани са редица нейни страни, модели и особености. И въпреки че моделите и методите периодично се усъвършенстват, все още има неизследвани характеристики както по отношение на оценяваните параметри (на условията), така и от гледна точка на обхвата на тяхното действие.
Постъпването на детето в болнично заведение (независимо по каква причина) е свързано с комбинираното въздействие на множество фактори, често преживявани от малкия пациент като негативни. Такива фактори са изолацията, липсата на информация, болката, неяснотата и страховете. Подобни системни въздействия са способни да влошат сериозно функционалното състояние, да изменят психичния статус, а при продължително действие да доведат и до развитие на психосоматични заболявания (Попов, 1984; Темков и Попов, 1987; Величков, 1995). През последните десетилетия тези въздействия се обясняват с понятието „стрес”.
При изясняване на механизмите на психичния стрес основно понятие е оценката. Тя се разглежда като когнитивен медиатор на реакцията на стрес, опосредстваща изискванията на средата. Разграничават се два типа оценки – първична и вторична. Първичната се отнася до това дали дадена ситуация се оценява като свързана с индивида. Тя може да се възприеме като несвързана, като благоприятна или като носеща напрежение. Ако ситуацията се оцени като свързана психически или физически с индивида, се развива стрес. Вторичната оценка стартира след негативна първична оценка. Тя е свързана с оценяване на собствените ресурси за справяне със ситуацията.
В болнични условия всички ситуации се оценяват като свързани с малкия човек. Тази оценка е повече от логична, имайки предвид, че детето е постъпило на лечение. Особено внимание обаче трябва да се обърне на факта, че повечето деца, съвсем обективно, преценяват своите ресурси като недостатъчни за справяне със ситуацията. Именно поради този факт, вследствие на хоспитализацията, при голям процент от тях се развива стресова реакция. Всичко това се усилва до двоен ефект при неадекватно на ситуацията поведение на придружителя.
При постъпването на близък човек с детето в болничното заведение като придружител, е желателно той да бъде информиран за основните правила на функциониране на клиниката и да му бъде разяснена (накратко и достъпно) психичната проблематика, съпровождаща лечението. Впоследствие е желателно да се изяснят на придружителя основните моменти, свързани с процеса на възстановяване, както и психичните фактори, подпомагащи ефективността му. Такива фактори са мотивацията за излизане от болничното заведение, оптимизмът за изхода от лечението, засилването на нагласите при детето, че има ресурс да се справи със ситуациите в процеса на лечението си.
