Проф. Близнакова: „Педиатрията е точна наука, изискваща любов към най-малките пациенти“
Проф. Димитричка Близнакова, дм, завършва медицина през 1978 г. във Варненския медицински институт. През 1984 г. придобива специалност по педиатрия, а през 2009 г. – по детска нефрология. През 1991 г. защитава дисертация на тема „Ехографска диагностика на отделителната система в норма и патология“. Хабилитира се през 2013 г. като заглавието на хабилитационния й труд е „Диагностични алгоритми в детската нефрология с абдоминална ехография“.
Има над 130 участия и публикации в научни конгреси у нас и чужбина. Основните й научни разработки са в областта на детската нефрология и ултразвуковото изследване на отделителната система. Автор е на следните учебници и помагала: „Педиатрия за стоматолози“, „Ръководство по ултразвукова диагностика на отделителната системна в детска възраст“, „Наръчник на бъбречно болното дете“, „За детската нефрология – практично“. Член е на Българската педиатрична асоциация, Съюза на научните работници с клон Варна, БЛС, Българското дружество по нефрология, Българското генетично дружество.
Понастоящем е директор на Медицински колеж – Варна.
Проф. Близнакова, занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Лично на вас какво ви носи специалността „Детска нефрология“?
Организмът е единно цяло от отделни органи и системи. Те работят в синхрон и не може да се каже кои са по-малко или повече важни. Отделителната система в детския организъм има сложна функция и е отговорна за хомеостазата, метаболизма, екскрецията на токсични за организма вещества, регулацията на артериалното налягане и др. Познаването на анатомофизиологичните ѝ особености в детска възраст, заболяванията, както и възможностите им за лечение и профилактика са основните лостове за добра нефрологична практика. Работата ми в областта на детската нефрология ми носи удовлетвореност от постигнатите резултати.
В България се наблюдава ръст в заболеваемостта от бъбречни болести. Съдейки по вашата практика, кои са най-честите нефрологични заболявания в детска възраст и на какво се дължат те?
Най-честите заболявания в областта на детската нефрология са вродените аномалии на отделителната система и инфекциите на пикочните пътища. Причините за вродените аномалии на отделителната система са многообразни, но в повечето случаи в основата им лежи генетичен момент. Познаването на гените, отговорни за развитието на аномалиите, в перспектива ще даде възможност на детската нефрология за превенцията на тези заболявания и за намаляването им.
Инфекциите на пикочните пътища се причиняват от грам (-) бактерии по асцендентен път. Предразполагащи фактори и за тези заболявания са вродените аномалии на отделителната система.
Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в превенцията на детските нефрологични заболявания?
Общопрактикуващите лекари трябва да знаят основните симптоми, с които протичат детските нефрологични заболявания. За правилната диагноза от изключително значение е диалогът между общопрактикуващия лекар и родителите на бъбречноболното дете. Проявите на безапетитие и отпадналост, нежеланието за игра, наличието на отоци, главоболието, промените в цвета на урината са тревожни сигнали, които не бива да бъдат пренебрегвани както от родителите, така и от лекарите. При дете с вече установено бъбречно заболяване е желателно да бъде редовно проследявано с помощта на ултразвуково изследване с цел превенция на най-честите усложнения – инфекциите на пикочните пътища.
Когато при вас дойде болно дете, какво е първото нещо, което правите?
Добрият педиатър трябва да бъде добър психолог, да долови напрежението, неспокойствието и страха, да вземе мерки за преодоляването им. Ще попитате как – с усмивка, със спокоен тон, с ласкаво отношение.
Поставянето на правилна диагноза безспорно е нещо много важно. А при вас като че ли това е още по-тежка задача, защото работите с деца, които невинаги могат да кажат какво точно ги боли…
В клиничната си практика следвам примера на един от моите учители – доц. Емил Дянков. Неговите напътствия бяха – подробна анамнеза, търсене на дискретни симптоми, наблюдение на поведението на малките пациенти и родителите им. С изключителната си благост и доброта той разговаряше с родителите и децата, а след това поставяше правилната диагноза по най-магнетичния начин.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти? А вие, освен здраве, бихте ли искали да подарите и още нещо на децата и техните родители?
От малките си пациенти се научих на спокойствие, на толерантност и може би на „бързай бавно“… Считам, че най-големият подарък на всеки човек е здравето. Когато човек е здрав, той може да си подари всичко.
Кое е най-важното за вашата професия – знанията, опитът, интуицията, умението да се общува с децата…
Всички тези качества са изключително важни. Практиката е учител на всички дела. И всеки лекар трябва да знае и помни, че теорията е съкровище, ключът към което е добрата клинична практика.
Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Имало ли е случаи, когато си казвате „не мога вече, не издържам“ и какво ви дава сили да продължите?
Годините и професията ми ме научиха да бъда организирана и да разпределям времето така, че да ми стига за всичко. Никога не си казвам „не мога повече, не издържам“… Според мен психиката е изключително важна, за да могат да ни стигнат силите и възможностите да вършим онова, на което сме се посветили.
Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Обичам ранната утрин. Ставам много рано и от ранна пролет до късна есен се разхождам по морската алея, съзерцавайки морската шир и необятност – така релаксирам и се успокоявам… Аз съм от тези хора, които се усмихват често, особено в случаите, когато има защо. Пожелавам на всички, които отдадохме живота на най-хуманната професия – лекарската, да имаме повече поводи за усмивки и за добри дела.
Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?
Не мога да се оплача, тъй като работя в една от най-иновативните болници „Св. Марина“, където условията в клиниките са много добри и където са едни от най-добрите специалисти. Иначе, когато човек търси да се оплаче, винаги ще намери от какво. Понякога, например, пациентите са изключително недоволни, че трябва да почакат. Да, но те забравят, че в България всичко се прави веднага и на минутата, за разлика от много други страни, където се чака по 3 месеца за преглед.
Има ли интерес от младите специалисти към детската нефрология? Какви са предизвикателствата на тази специалност?
Да, младите специалисти имат интерес към детската нефрология. Основното предизвикателство при лечението на дете с бъбречно заболяване е да не позволим хронифициране на болестта и развитие на бъбречна недостатъчност.
Какво бихте казали на онези ваши млади колеги, които се насочват към педиатрията? За какво трябва да са подготвени?
Педиатрията е точна наука, изискваща любов към най-малките пациенти – децата. Колегите трябва да бъдат подготвени да общуват не само с деца, но и с родители, както и да бъдат подготвени за всички изненади и усложнения на заболяванията в детска възраст.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Моите мечти в ученическите години бяха в областта на българската филология. Любовта ми към книгите ме отведе по посока на едно от най-големите изкуства, което според думите на Хипократ е медицината. Овладявайки това изкуство, ако имам шанс да започна отново, изборът ми щеше да бъде същият.
Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”
„За да създадеш прерия, ти е нужна една пчела, една детелина и една мечта. Но ако мечтата ти е толкова голяма, не ти е нужна нито пчелата, нито детелината.“ Моето послание към младите колеги е – следвайте мечтите си с последователност, ентусиазъм, коректност към пациентите, натрупвайте знания, бъдете щастливи. Карайте колелото на живота, поддъжайте баланса и вървете напред!
