Алергичните заболявания – епидемията на нашия век, брой 5/2017

П. Костова

МУ – София, УМБАЛ „Александровска”, Клиника по клинична алергология

В далечната 1906 г. младият австрийски педиатър Clemens von Pirquet изказва идеята, че антитела, които ни предпазват от различни заболявания, могат също така да бъдат отговорни и за възникването на болест. Той въвежда термина „алергия”, за да опише промените в реактивността на организма. При първия си контакт с антигена имунната система се променя, а при втория и следващите контакти тази промяна може да индуцира спектър от реакции – от защитна (имунна) до реакции на свръхчувствителност. Първоначално това схващане не се възприема от научната общност, тъй като подкопава основната дефиниция за защитния характер на имунния отговор.

В началото на 20-ти век алергията се разглежда като рядко заболяване, но в последните няколко десетилетия сме свидетели на драматично увеличаване на честотата й. Днес повече от 150 милиона европейци страдат от хронични алергични заболявания и текущата прогнозата е, че до 2025 г. половината от цялото население на Европейския съюз ще бъде засегнато. Повече от 100 милиона европейци (в света 600 милиона) страдат от алергичен ринит, а 70 милиона (в света 350 милиона) от астма – това са двете най-често срещани незаразни болести при децата, които са основна причина за търсене на спешна помощ и повод за хоспитализации. Повече от 17 милиона европейци страдат от хранителни алергии или тежки алергии, предразполагащи към остри пристъпи или анафилаксия, която има животозастрашаващ потенциал.

Алергиите са подценявана причина за нездравословно стареене и имат силно въздействие върху образователната подготовка, социалните умения и професионалната реализация, особено при децата.

Потенциални причини за увеличаването на алергиите са урбанизацията и съвременния начин на живот. Научно обяснение предоставя епигенетиката, която изследва влиянието на факторите на околната среда върху функционалността на гените. Към тези фактори се отнасят микробната експозиция, диетичният режим и замърсителите, като действието им започва още по време на вътреутробното развитие на индивида.

Алергените и микробите влияят върху Th1/Th2-лимфоцитния баланс в организма (фиг. 1). Алергенната експозиция на наивната Т-клетка я диференцира в Th2 клетка, а последващото отделяне на цитокини и производството на медиаторни клетки – до разгръщане на алергична реакция. Пасивното тютюнопушене и индустриалното замърсяване способстват за увеличаване на алергиите. Постоянната експозиция на микроби пък води до диференциране на наивната Т-клетка в предимно Тh1-тип, произвеждащ IFN-g и даващ сигнал на В-клетката за продукция на протективни IgG антитела. Установено е, че грам (-) бактерии (проучвания за Acinetobacter iwofii при мишки) и постнаталната микробна експозиция имат протективно действие. Според данните от проспективно проучване, проведено в Швеция и обхванало общо 330 деца от раждането им до навършване на 2-годишна възраст, алергенната сенсибилизация при тези деца зависи от начина на живот на семействата им. Децата от семействата с антропософски начин на живот били с подчертано намален риск от сенсибилизация през първите 2 години в сравнение с децата от семейства, водещи конвенционален начин на живот. Антропософският начин на живот включвал кърмене, хранителен режим на майката, богат на риба, зехтин и масло, използване на повече природни лечебни средства и по-малко антибиотици, чест контакт на децата с домашен добитък, по-рядко къпане на децата, по-малък допълнителен прием на витамини А и Д.

Фиг. 1. Th1/Th2-лимфоцитен баланс в организма.

Най-новите доклади от Австралия и САЩ показват, че витамин Д може да има роля в увеличаващите се все повече напоследък хранителни алергии. Резултатите при косвените маркери за хранителна алергия показват, че колкото по-далеч от екватора живеят пациентите (най-ниска околна UV-радиация), толкова по-вероятно e те да страдат от хранителни алергии. Съществуващите данни обаче са противоречиви. Според някои проучвания недостигът на витамин Д се свързва с по-високи нива на IgE сенсибилизация при деца и юноши. По-скорошни изследвания обаче показват, че високите нива на витамин Д по време на бременност и при раждане могат да допринесат за по-висок риск от развитие на хранителна алергия – нещо, което противоречи на възприетото мнение, че допълнителният прием на витамин Д протектира появата на алергия.

По отношение на лечението на алергичните заболявания, през последните няколко години се наблюдават интересни нови схващания за пероралнaта, подкожната и епикутанната десенсибилизация, за приложението на анти-IgE антитела (Omalizumab), билкова терапия, химерно алерген-IgG, Fcε блокиране, инжектиране на екстракти от лимфни възли и patch терапия. Някои от тях вече са във втора фаза на клинични проучвания, други едва сега започват. Въпреки че са интересни и обещаващи, действителното валидиране на тяхната ефикасност при хора все още предстои да бъде доказано.

В сферата на хранителната алергия е докладван интересен напредък по отношение на ускоряването на толеранса към белтъка на кравето мляко и яйчения белтък при деца – чрез увеличаване в храната на съответния термично обработен алерген. Резултатите от тези контролирани проучвания показват, че простите мерки са по-добри, отколкото пълното избягване на алергена. По отношение на времето и избора на въвеждане на определени храни, много проучвания показват, че продължителното избягване на твърди храни или специфични алергени не е препоръчително и дори може да бъде рисков фактор за атопия или хранителна алергия. Kлиничните ръководства във Великобритания и САЩ препоръчват изключване на алергизиращите храни от хранителния режим на майките по време на бременността и кърменето, както и при кърмачетата, които има висок риск за алергия. Въпреки това се отбелязва, че рискът от развитие на алергия към фъстъци е 10 пъти по-висока сред еврейските деца в Обединеното кралство, в сравнение с децата с подобен произход от Израел. Освен това се подчертава, че бебетата във Великобритания не приемат храни, съдържащи фъстъци през първата година от живота си, докато в Израел тези храни се въвеждат в диетата, когато бебетата са приблизително на 7-месечна възраст. Тези данни дават основание за стартирането на проучване, чиято цел е да определи дали ранното въвеждане на фъстъци би имало протективен ефект спрямо развитието на алергия към фъстъци. Първоначалните данни показват, че ранното им въвеждане значително намалява честотата на развитие нa алергия при децата с висок риск в сравнение с избягването на фъстъци до 5-годишна възраст. Въпреки че това са първоначалните резултати и много аспекти на проучването трябва да бъдат дообработени, то може да се окаже ключов момент в превенцията на хранителните алергии.

Протичането на алергичните болести при децата има своите особености, обусловени от незрелостта на бариерните функции и имунната система, склонността към генерализирани реакции, по-специфичния клиничен ход и различията във всеки възрастов период. Паралелно с израстването на детския организъм се наблюдава и т. нар. „алергичен марш“ – динамично изменение на сензибилизацията от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастро-интестинални към инхалаторни клинични прояви.

Алергичните заболявания могат да бъдат не само животозастрашаващи, но и да повлияят качеството на живот на засегнатите индивиди, превръщайки се в основен стресогенен фактор за цялото семейство. Тяхното лечение изисква мултидисциплинарен подход, оптимален терапевтичен план и проследяване на пациентите от специалист алерголог.

Библиография:

1. Igea, J. M. The history of the idea of allergy. Allergy, 2013. 68:966–973.
2. Written declaration, under Rule 123 of Parliament’s Rules of Procedure, on recognising the burden of allergic disease. European Parliament Declaration. 2013.
3. Stenius, F., Swartz, J., Lilja, G., Borres, M., Bottai, M., Pershagen, G., Scheynius, A., Alm, J. Lifestyle factors and sensitization in children – the ALADDIN birth cohort. Allergy, 2011. 66:1330–1338.
4. Alcocer, Marcos Julio Caruso, Ares, Silvia de la Cruz & López-Calleja, Inés. 2016. Recent advances in food allergy. Brazilian Journal of Food Technology, 19, e2016047. Epub, July 28, 2016.
5. Димитров, В., Божков, Б., Петранов, Е., Бойкикева, М. Алергични болести – принципи, диагноза, лечение. АРСО. 2000.