Д-р Николов: „Да откажеш утвърдена имунизация на детето си, е тежка отговорност“

За нагласите, страховете и възраженията, свързани с ваксините, разговаряме д-р Николай Николов.

Д-р Николов завършва медицина във ВМИ – Пловдив през 1987 г.

Придобива специалност педиатрия през 1993 г. От 2000 г. досега работи в Хасково като общопрактикуващ лекар.

Практиката му обслужва над 2500 пациенти, като повече от половината от тях са деца. Председател е на Сдружението на ОПЛ-Хасково и член на УС на НСОПЛБ.

Д-р Николов, на Третата експертна среща „Ваксините – ефективен инструмент на общественото здраве“ бяха оповестени доста тревожни данни – че реалният ваксинален обхват най-вероятно е по-нисък от официално обявения, че се покачва броят на родителите с висок социален статус, които са антиваксинално настроени, че при право на избор и незадължителен имунизационен календар 50% от българите не биха ваксинирали децата си… Какво показва вашия опит?

По отношение на обхвата на задължителни имунизации наистина се наблюдават тревожни тенденции у нас. Антиваксиналните движения, които като всяка група в малцинство са изключително активни и агресивно налагат своето мнение, също набират скорост. Освен това електронните медии дават широка трибуна за всякакви псевдонаучни твърдения, свързани с ваксините. Това обяснява защо антиваксиналните настроения се разпространяват сред по-образованата част от населението, сред хората с по-висок социален статус, ползващи активно интернет.

По отношение на прогнозите, че ако ваксините не са задължителни, ваксиналният обхват ще спадне до половината от населението, не съм съвсем съгласен. Българинът е прагматичен и интелигентен и ако бъде достатъчно добре информиран, едва ли ще игнорира опасностите, които крие липсата на имунитет срещу тежки  и опасни инфекци. Да откажеш утвърдена имунизация на детето си, е тежка отговорност, която поемаш за в бъдеще. Тази дилема не стои пред родителите, когато имунизациите се провеждат по утвърден, сходен за всички европейски държави календар. В психологически план това поделя отговорността между отделния човек, от една страна, и държавата и обществото, от друга.

С какви проблеми най-често се сблъсквате във вашата практика относно ваксинопрофилактиката – неинформираност, страх от ваксинация, отказ?

По-скоро с дезинформираност на родителите, която в голямата си част се дължи именно на въпросните сайтове и ползването на други псевдонаучни източници. За съжаление вече има и случаи, в които самите колеги демонстрират антиваксинални настроения. Важен проблем се явява и недостатъчната подкрепа от страна на държавните институции. Трябва да се осъзнае, че ролята на Министерството на здравеопазването е не само да контролира и санкционира семейните лекари, а напротив – с всички средства и възможности, които има, да подкрепя дейността им. Докато не се осъзнае, че изпълнението на имунизационния календар е въпрос на държавна сигурност, нещата няма как да се подобрят, а напротив – ще се влошават.

Кои са най-често срещаните заблуди на родителите по отношение на ваксините?

Най-честият страх е страхът от увреждане след поставяне на ваксини.

Разкажете някой интересен случай от вашата практика…

Случаят е с една майка, която беше предубедена по отношение на ротавирусната имунизация. Но след като лежа в болница по повод ротавирусна инфекция на детето, след това сама дойде и настояваше да имунизира второто си дете. Така че може да се каже, че клипът от рекламата е случка от живия живот.

Бихте ли споделили с вашите колеги как постъпвате вие, когато в кабинета ви дойде родител, който категорично отказва да ваксинира детето си?

Провеждам разговор, в хода на който се опитвам да разбера мотивите за отказа. Опитвам се да проведем беседа по темата, ако се наложи – дори и да поспорим малко. В крайна сметка, ако не стигнем до консенсус, документирам отказа с амбулаторен лист.

А що се касае до т.нар. колебаещи се родители, които хем вярват в ползите от ваксините, хем имат своите страхове – как се справяте в подобни ситуации?

Обикновено в хода на текущите разговори и беседи, които понякога налагат 2-3 срещи, успявам да преодолея предубежденията.

Кои според вас са причините за все по-активните антиваксинални движения?

Напоследък заради огромните възможности на интернет в информационната среда навлизат алтернативни на класическата медицина методи – някои от тях почиват на реални познания, но други са откровена шарлатанщина. Там някъде е и мястото на философии, отричащи частично или тотално ваксините като средство за борба с инфекциозните заболявания. За съжаление в тези редици стана модерно да се нареждат и някои колеги. Това прави борбата срещу това явление още по-трудна.

А що се касае до препоръчителните ваксини, как се приемат от родителите – склонни ли са да ги използват, смятат ли, че натоварват допълнително имунизационния календар на РБ?

Що се касае до препоръчителните ваксини в България, те са две – срещу папилома вирус и срещу ротавируси. По отношение на първата предубежденията, страховете и съпротивата са наистина големи, докато по отношение на ротавирусната ваксина, която е перорална, нещата са далеч по-добре. В моята практика над 30% от кърмачетата са обхванати с ротавирусната ваксина.

Вие лично смятате ли, че на родителите трябва да им бъде дадено право да отказват задължиелните ваксини на децата?

По отношение на задължителните ваксини съм на мнение, че не бива да се разширяват правата на отделни индивиди, защото това ще доведе до здравословни наблагополучия на цялото общество.

Всички статистики по темата показват, че личните лекари се ползват с най-високо общественото доверие относно ваксините и че имат ключова роля за провеждане на имунизациите. Негласна тайна обаче е, че някои от вашите колеги по ред причини (лични убеждения, страх от пациенти и т.н.) не ваксинират децата, но ги вписват в регистрите. Вашият коментар – как може да се регулира този проблем, налага ли се да бъдат взети някакви мерки?

Личният лекар като институция и като професионалист трябва да бъде носител на официалната медицинска доктрина. Едно от основните му задължения е провеждането на имунизационната политика на държавата, която е част от цялостната здравна политика. По отношение на случаите, когато лекари са си позволявали да вписват неизвършена имунизация (ако, разбира се, има такива), то това всъщност е извършване на документална измама, която застрашава здравето на пациентите им, в частност и на всички български деца. Нека тези колеги д не се съмняват, че първите, които ще се обърнат срещу тях и даже може да ги съдят, ще бъдат точно тези майки, на които са направили компромис.