Доц. Мая Аргирова: „Годишно в страната се регистрират около 3000 деца с изгаряния“

Доц. Мая Аргирова завършва медицина през 1982 г. в МА – София. Специализира обща и пластична хирургия. Републикански консултант по термична травма. От 2011 г. ръководи детското отделение на Специализирания комплекс по изгаряния и пластична хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а от 2017 г. е негов координатор. Професионалните й интереси са в областта на превенцията и лечението на изгаряния, пластичната и реконструктивна хирургия. Дисертационният труд на доц. Аргирова е на тема „Съвременни тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст”.

Доц. Аргирова е член на на световни, европейски и български асоциации по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия – ISBI, EBA, MBS, ESPAS, EWMA и BULAPRAS. Участва в редица европейски проекти и проекти на БАН по европейски програми. Има над 80 публикации в български и чужди научни списания.

 

Доц. Аргирова, разкажете ни повече за отделението по изгаряния и пластична хирургия за деца към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, което оглавявате – как фунционира, колко деца годишно преминават през отделението…

Отделението по изгаряния и пластична хирургия за деца е функционално обособена специализирана структура в рамките на Специализирания комплекс по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. То е единственото специализирано отделение в страната за диагностика, активно лечение и ранна рехабилитация на лица до 18-годишна възраст с термична травма (изгаряния и измръзвания), последствия от изгаряния и травми, мекотъканни дефекти с различна етиология, наранявания и близки до тях болести и аномалии по телесната повърхност, изискващи стационарно или амбулаторно лечение. В него се извършват организационно-методично ръководство, консултативно-експертна помощ, научни изследвания и обучение на студенти и специализанти от висшите медицински училища от цялата страна, както и на медицински сестри и рехабилитатори. Годишно през отделението преминават около 1000 деца, предимно с изгаряния.

 

Бихте ли обобщили каква е ситуацията с изгарянията в детска възраст – има ли статистика колко случаи годишно се регистрират у нас, в България повече или по-малко са в сравнение с Европа, наблюдават ли се някакви тенденции?

Освен нашето отделение в страната има още две специализирани отделения по изгаряния, където се лекуват и деца. Годишно в страната се регистрират около 3000 случая на деца с изгаряния. В епидемиологичен аспект е трудно да се опише разпространението на изгарянията, тъй като много от пациентите се лекуват амбулаторно в малки частни болници. Статистически броят на изгарянията у нас е относително по-висок от този в страните от Западна Европа, но като цяло тенденцията е да намалява. По мое мнение обаче това не е следствие от действащите превантивни мерки в обществото, а по-скоро се дължи на демографските и миграционните процеси в страната.

 

Напоследък доста зачестиха случаите на пострадали деца от волтови дъги – как бихте коментирали това?

Честотата на високоволтовите електрически изгаряния има специфична динамика, пряко свързана с превантивните мерки. Преди десет години те бяха най-често свързани с кражба на електрически кабели или други криминални действия в трафопостовете. Пострадалите деца бяха от по-ниските социални групи и растящи в проблемни семейства. Сега това са образовани деца на възраст между 12 и 17 години без социални проблеми. Основна роля играят социалните мрежи и отделни модни течения, каквото например е селфи на жп гара. Заснемането на снимки върху вагони бяха причина за тежки инвалидизиращи изгаряния, някои и с фатален изход.

 

Какви са съвременните тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст и доколко намират приложение у нас?

Лечението при децата трябва да се провежда в специализирани отделения или центрове по изгаряния от мултидисциплинарен екип. Колкото по-рано се направи точната оценка на тежестта на изгарянето, толкова по-бързо се прилага адекватно лечение – общо, оперативно или неоперативно. Въведените през последните десет години модерни препарати за локално лечение редуцираха многократно честотата на оперативните интервенции, създадоха комфорт за пострадалите деца, намалиха броя на превръзките и сроковете на лечение. По този начин се намали необходимостта от обща анестезия при смяна на превръзките и се създават условия за пълноценно раздвижване и рехабилитация на пациентите.

Неразделна част от комплексната терапия на детето е профилактиката на хипертрофичните цикатрикси и контрактури. Всяко дете има програма при изписването, като проследяването и контролът се извършват в клиниката от двама специалисти. Оценката за удовлетвореност от резултатите е комплексна – субективна и обективна. Извършва се по скали от лекари, родители и деца над 6 години, като се преценяват определени параметри. При проследяването се преценява необходима ли е и на кой етап трябва да се приложи реконструктивна операция. Така децата с изгаряния са обхванати от острия период до пълното им функционално и козметично възстановяване.

 

Занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Какво ви носи лично на вас специалността пластична и реконструктивна хирургия?

Работата с най-лесно ранимата възрастова група е предизвикателство, но и отговорност. Очакванията на родителите са големи. Когато мине критичният период за оцеляване при обширните изгаряния, започват въпросите за последствията от тях. Необходимо е търпение, умение да отговориш и обясниш така, че да се изгради доверие. Това е ключът към добрите резултати. Удовлетворена съм професионално.

 

Работите с деца в тежко състояние. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?

Децата с тежки изгаряния изискват специфични грижи от различни специалисти. В това отношение имаме изработени строги лечебни протоколи. Спокойно мога да кажа, че разполагаме с най-модерните средства за локално лечение и профилактика на общата инфекция. Не притежаваме обаче целия арсенал от съвременна апаратура и пособия, което би ускорило диагностиката и би улеснило работата в интензивното отделение. Трудна понякога е комуникацията с родителите, които често не осъзнават тежестта на травмата и необходимостта от ранно оперативно лечение. Това забавя цялостния процес на лечение, излага на риск живота на децата и, разбира се, тяхното възстановяване. След изписването на такива деца се губи периодът на проследяване и това често води до деформитети и инвалидизация.

 

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Децата са открити и трудно се доверяват. Те казват това, което мислят, общуването с тях е удоволствие и изкуство. За да имаш добър контакт, трябва да ги обичаш, да си търпелив, находчив и да не ги заблуждаваш.

 

А случай, който никога няма да забравите?

Разбира се, като всеки лекар и аз имам пациенти, които няма да забравя. Преди години модерните оперативни техники за лечение на обширни и дълбоки изгаряния се утвърждаваха, но липсваха високо-технологичните препарати, с които сега разполагаме. В клиниката постъпи 8-годишно дете със 75% предимно дълбоко изгаряне. Бях неразделна част от лечебния екип и емоционално мотивирана то да оцелее. Положих много усилия и успях. Бях наистина щастлива. Много деца впоследствие с големи изгаряния преминаха през клиниката и успешно бяха излекувани, но тогава възможностите бяха много ограничени и определено беше голям успех.

 

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Когато реших да ставам хирург, баща ми се опита да ме разубеди. Аргументите му бяха, че ще чета предимно специализирана литература и че няма да имам време за развлечения. Тогава не му обърнах внимание, но се оказа прав. Убедена съм обаче, че ако трябва пак да правя избор, той ще бъде същият. Личното време наистина е много малко. Обикновено зная кога отивам на работа, но никога не зная кога ще си тръгна. Такъв е ритъмът и при моите колеги. Почивам със семейството и приятели си, които много ме радват, веселят и подкрепят. Карам ски и плувам.

 

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

Българите много се оплакват и мърморят за всичко, но малко от тях са критични към себе си… Въпреки недоволството на хората към здравеопазването, не може да се отрече, че у нас достъпът до висококвалифицирани специалисти е лесен и че имаме достатъчен ресурс от специалисти. Големият проблем е с намаляващия брой на младите лекари. Много от тях напускат страната ни, защото условията на труд и болничното оборудване в страните от Западна Европа са на много по-високо ниво. В този смисъл, вариантът завършващите лекари да бъдат задържани у нас е да се подобрят условията на труд и възможностите за квалификация.

 

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

За да получат децата адекватна медицинска специализирана помощ, те трябва да се лекуват в добре оборудвани лечебни заведения, в които не се пестят средства. Въвеждането на активните и пасивни мерки за превенция са важен фактор за намаляване на изгарянията и последствията от тях. В този аспект ролята на медиите, учителите, родителите и семейните лекари е водеща.

 

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Интересът към специалността пластична хирургия е голям, защото много лекари свързват специалността с естетичната хирургия. За да се случи това обаче, трябват много познания, труд и квалификация. След получаване на специалност някои от младите лекари в желанието си да са самостоятелни и по-добре платени започват частна практика в малки лечебни заведения, това обаче ги ограничава в обема на извършваната хирургична дейност и респективно – в набирането на хирургичен и общо медицински опит.

 

Лично вие защо избрахте тази специалност, с какво ви заинтригува тя?

Стана случайно. Още като студентка се бях ориентирала към общата хирургия, но впоследствие срещнах много проблеми при започване на работа след разпределение, отнасяха се с недоверие към жените-хирурзи. След много конкурси започнах работа в Секцията по изгаряния и пластична хирургия на институт „Н. И. Пирогов” и така до днес. В клиниката работеха лекари с много интелект, опит и квалификация, от които попивах всичко.

 

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

…ми харесва и правя това, което обичам. Да помагаш, да ти вярват, да усетиш възхищението и благодарността на хората – това е нещо, което не можеш да обясниш, а само да почувстваш.