Афтозен стоматит в детската възраст – възможности на хомеопатичното лечение
Сл. Филчев
Педиатрично отделение, V МБАЛ – София
Европейска школа по клинична хомеопатия
Афтозният стоматит е самоограничаващо се рецидивиращо заболяване с формиране на една или множество плитки, болезнени язвички на лигавицата на устната кухина – лабиалната, букалната мукоза, твърдото и мекото небце, гингивите, езика (вентрална повърхност), пода на устната кухина. Афтите обикновено започват като индурирани папули, които бързо ерозират в рязко очертани некротични язвички с дъно, покрито с фибринозен ексудат и заобиколени с еритемно хало.
Въпреки по принцип неясната етиопатогенеза на заболяването, в детска възраст афтозата протича най-често под формата на т. нар. афтозен стоматит или херпесен гингивостоматит, приписван на първична инфекция с Herpes simplex virus (HSV), тип 1 [1]. Това заболяване се наблюдава най-често при деца на възраст от 10 мес. до 3 год. Смята се, че преди 10-месечна възраст наличието на резидуални майчини антитела профилактира появата на клинична симптоматика при контакт с HSV инфекция. Обикновено инфекцията се предава от някой член на семейството или в детско заведение. При по-големите деца и младежи заболяването може да протече под формата на херпангина (ексудативен фарингит) или некротичен тонзилит. В диференциално диагностичен аспект може да се мисли за ентеровирусна херпангина, erythema multiforme (Stevens Johnson s-me), Ebstein-Barr вирусна инфекция и др.
Афтозният стоматит протича с висок и упорит на лечение с антипиретици фебрилитет. Поради отказа да приемат храна и течности, децата (особено по-малките) бързо дехидратират и изпадат в метаболитна ацидоза. Везикуларните лезии се разполагат по букалната лигавица, езика, мекото небце, устните. Гингивите са оточни, хиперемирани, лесно кървящи, детето има неприятен foetor ex ore.
Лечението на практика е симптоматично и цели намаляване на локалната болка и дискомфорт, осигуряване на адекватен воден и енергиен баланс, бърза резолюция на лезиите и евентуална превенция на възможни рецидиви [2]. Антивирусна терапия (acyclovir) и системни стероиди се прилагат само в най-тежките случаи. Локалните багрила, мукоадхезивните антисептици, анестетици и кортикостероиди, приложени под формата на разтвори, гел или спрейове не са доказали достоверна клинична ефикасност. Широко разпространеното лечение на детския афтозен стоматит с локални антимикотични препарати също е неоправдано и практически безпредметно.
Хомеопатично лечение
Хомеопатичното лечение на афтозния стоматит позволява бързо повлияване на субективните оплаквания и скъсяване на еволюцията на лезиите [3, 4]. To дава възможност за ефикасна профилактика на рецидивите, като при него липсват каквито и да било странични явления и може да бъде комбинирано с всеки от конвенционалните методи на лечение.
Симптоматичните хомеопатични медикаменти действат на базата на индивидуалното подобие на клиничната картина на отделния болен и уникалната характеристика на съответното лекарство [5]:
Borax 5CH. Предписва се системно при кърмаческа афтоза, когато по букалната лигавица се установяват дребни, конфлуиращи на места везикули, изпълнени с мътна опалесцираща течност. Силната болезненост и паренето при контакта с течности и храна водят до затруднения на детето в храненето. Може да има и съпътстващ диариен синдром с жълтеникави воднисти изхождания.
Rus toxicodendron 5/9CH. Показан за gingivostomatitis herpetica с пропагация на везикулозните лезии по устните или съседната кожа, която е зачервена и оточна. Пациентите изпитват болезнен сърбеж, който може да се облекчи с топли локални апликации.
Mercurius solubilis 9CH. Пациентът е високо фебрилен, интоксикиран. Локалният статус се владее от симптомите на гингивостоматит с парещи афти по езика и венците на фона на силно хиперемирана и едемна лигавица. Гингивите са оточни, болезнени, кървящи, усеща се неприятен foetor ex ore, по-големите деца съобщават, че усешат вкус на кръв или метал в устата. Слюнката е обилна, вискозна, често с хематинен колорит, има изразен глосит с дебел жълтеникав налеп по езика и отпечатъци на зъбите по фланговете му.
Arsenicum album 9CH. Показан е за всякакви възпаления на лигавицата на устната кухина с парещи и силно болезнени лезии, подобряващи се от прием на топли течности. Детето е отпаднало и психомоторно неспокойно, има гнилостен фетор от устата.
Kalium bichromicum 5/9CH. Афтите са малобройни, с ясно очертани ръбове, т. нар. „щамповани“ афти, които са на нивото на лигавицата, дъното им е покрито с гноевиден налеп, който при опит за премахване кърви. Болното дете съобщава за пунктиформени болки в устната кухина.
Nitricum acidum 9CH. Медикаментът се предписва в случаи на херпетиформен афтозен стоматит и ангуларен стоматит с рагадиформени лезии с повече или по-малко линеарен характер, локализирани на границата кожа – лигавица, които са силно болезнени и показват тенденция към кървене.
Hepar sulfur 9CH. Афтите са малобройни, често солитерни (афтоза на Sutton), индурирани, заобиколени от възпалителен вал, дъното е покрито с обилен гноевиден ексудат. Особено характерна е силната, почти нетърпима спонтанна или при допир или при контакт със студени течности болезненост. Болните определят тази болка като „забита треска, трънче“. Болковият синдром прави болните много неспокойни и раздразнителни.
Natrum muriaticum 9CH. Медикаментът е предпочитан в случаите на херпетиформен афтозен стоматит, засягаш и лабиите под формата на един грануломатозен хейлит. Устните са сухи, набъбнали, напукани, покрити с ефлоресценции в различни стадии на еволюционен полиморфизъм – папули, везикули, афти, крустозни формации. Характерни са чувството за сухота в устата, тръпненето и боцкането в езика.
При някои някои редки, строго определени симптоми, към изброените по-горе медикаменти могат да се добавят:
Sulfur 9/15CH. При гингивостоматит с много силна хиперемия на букалната лигавица и устните. Дъхът на болните е сладникав.
Hypericum perforatum 15CH. При много силни, нетърпими пунктиформени болки с центрипетална пропагация.
Sulfuricum acidum 5CH. При болните с ГЕР се изявява силна тенденция към локална некроза и хеморагии, болките са парещи, изгарящи. Зъбите са диспластични, кариозни.
Graphites 9CH. Солитерна афтоза с индурирани хиперпластични ръбове и силна тенденция към цикатризация и последваща ретракция.
Kalium muriaticum 9CH. Дъното на улцерациите е сивкаво, има много бавна еволюция с тенденция към хронификация.
Condurango 5CH. Хейлит и ангуларен стоматит.
Профилактика
Предписването на т. нар. „етиологични“ и „патогенетични“ медикаменти за определен период от време позволява да се профилактират ефикасно рецидивите на заболяването:
Chamomilla vulgaris 9CH. При афтоза при кърмачета с трудна дентиция, диариен синдром и нервна свръхчувствителност.
Nux vomica 9/15CH. При афтозен стоматит у лакоми и неспокойни кърмачета с храносмилателни проблеми (рефлукс, хабитуални повръщания, запек). Рецидивираща афтоза при тийнейджъри с хроничен стрес и преумора, при злоупотреба с алкохол и упойващи вещества.
Oscillococcinum. При презумптивна вирусна етиология на афтозата.
Echinacea angustifolia 5 CH. При букална афтоза при състояния на релативен имунен дефицит след определени инфекции (напр. варицела).
Silicea 9CH. Медикаментът е предпочитан за имуномодулация при малнутриция заради чести рецидиви на афтозния стоматит.
Natrum muriaticum 9/15CH. Показан за имунен срив след излагане на слънце и престой на море, афтозен стоматит при „летен“ грип.
Клиничен случай на хомеопатично лечение на афтозен стоматит
Пациент: Ел. В., 4 год.
Диагноза: Stomatitis aphthosa herpetica
Анамнеза: Касае се за дете с нормална преморбидна анамнеза. Заболяването е с начало 4 дни преди прегледа. Детето е с фебрилитет до 39°C, транзиторен диариен синдром, отказ от храна и течности. Майката съобщава, че по устните и езика е забелязала„мехурчета“ и че дъхът на детето е неприятен, гнилостен. Заради обезводняването пациентът е приет за рехидратация в стационар, където след две инфузии на кристалоиди по желание на майката е изписан за амбулаторно лечение. Рутинните параклинични изследвания са установили дискретна компенсирана метаболитна ацидоза. Проведено е локално лечение с Granofurin, Dactarin, Aphtex – без задоволителен ефект.
Фиг. 1.
Обективно: Дете в задоволително общо състояние, субфебрилно. Чисто везикуларно дишане, нормофреквентна сърдечна дейност, корем – мек, без органомегалия. Останалият соматичен статус – без патологични отклонения.
Локален статус: Лигавичните лезии са везикулозни, по-едри по устните, дребни, групирани, конфлуиращи и на плаки по езика, букалната лигавица и твърдото небце. Гингивите са едемни, зачервени, кървящи. Диспластични и кариозни зъби (фиг. 1) .
Хомеопатично лечение: На детето се назначава следното хомеопатично лечение: Borax 9CH – 3 пъти дневно по 5 гранули; Mercurius solubilis 9CH – 2 пъти дневно по 5 гранули; Sulfuricum acidum 5CH – 2 пъти дневно по 5 гранули.
Контролен преглед: След 5 дни детето вече приема свободно храна и течности, афебрилно е и в добро общо състояние. Везикулите по устните са заздравели, с изключение на една в крустозен стадий. Езикът все още е обложен с дискретни ерозии на местата на афтите. Евидентен angulus infectiosus oris (фиг. 2).
Фиг. 2.
Продължаващо хомеопатично лечение: Condurango 5CH – 2 пъти дневно по 5 гранули, за 7 дни; Silicea 15CH – 1 път седмично за 3 месеца (имуностимулация).
Проследяване: Рековалесценцията на пациента протече без проблеми. До края на летния сезон детето не боледува, а в последващия зимен сезон въпреки посещението на детско заведение боледува спорадично от вирусни респираторни инфекции с бенигнен ход.
Библиография:
- Ship, J.A. et al. Recurrent aphthous stomatitis. Quintessence International. 31:95-112.
- Amir, J. et al. Treatment of herpes simplex gingivostomatitis with aciclovir in children: a randomised double blind placebo controlled study. BMJ. 1997. 314:1800-18.
- Fahimeh, M. et al. Homeopathic treatment of minor aphthous ulcer: a randomized, placebo-controlled clinical trial. Homeopathy. 2009. 98:137-41.
- Hoseinishad, M. et al. Homeopthy in dentistry: a review. International Journal of Contemporary Dental and Medical reviews (IJCDMR). 2011. 3:9-13.
- Kruzel, T. The Homeopathic Emergency Guide. In: A Quick Reference Handbook to Effective Homeopathic Care. North Atlantic Book Berkeley. California. 1992.
