Как да разговаряме с родителите за ваксините

Най-важното нещо, което трябва да запомните: Когато пациентът трябва да вземе решение, свързано с неговото лично здраве или с това на член от семейството, най-важният фактор са препоръките на медицинския специалист и информацията, която той дава. Това, разбира се, важи с пълна сила и за провеждането на ваксинациите.

Говорете за ваксините като за нещо абсолютно нормално и обичайно

• „Детето ви е на два месеца. Другият път предстои да го ваксинираме с комбинирана ваксина срещу хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, пневмококова инфекция.“
• „Ваксинираме децата според Националния имунизационен календар с цел да бъдат предпазени от най-опасните инфекциозни заболявания. Вашето дете също трябва да бъде защитено.“
• Уведомете родителя за най-често срещаните нежелани реакции след ваксинация. Успокойте го, че ако детето вдигне температура след имунизацията или мястото на убождане е леко болезнено, това е временно явление, което не бива да го притеснява. Уверете се, че ви е разбрал. И още:

– насочете го, че може да прочете повече за възможните нежелани реакции в листовката на съответната ваксина;

– обяснете му, че съдейки по практиката си, при повечето деца се наблюдават съвсем леки НЛР след ваксинация, които са бързопреходни.

• Не пропускайте възможността за ваксинация и не я отлагайте, освен ако здравословното състояние на детето наистина го налага. Обяснете на родителя, че отлагането на ваксината поставя детето в риск.
• Понякога родителите на по-големите деца им предоставят възможността те да вземат решения относно това дали да се вакиснират с някоя от препоръчителните за тяхната възраст ваксини. Бъдете категорични, че родителят е този, който трябва да вземе информирано решение за здравето на детето си и че вие препоръчвате то да бъде ваксинирано с всички ваксини, подходящи за неговата възраст.

Не предполагайте, че родителите се притесняват от ваксините

• Подхождайте към ваксините с нагласата, че те са необходима и съвсем нормална част от рутинните превантивни грижи за детето, точно като правилното захранване, двигателната активност, масажа, хигиенните навици…
• Неотдавнашно проучване* показва, че родителите са по-склонни да се противопоставят на ваксините, ако бъдат вкарани в ролята на активна страна в този процес. Правилният подход предполага съгласие по презумпция със спазването на имунизационния календар. Тоест „Днес трябва да ваксинираме детето ви с ваксината, която се поставя на тази възраст“ работи по-добре, отколкото „Искате ли днес да ваксинираме детето ви?“…
• Ако родителят има въпроси, свързани с ваксините, не се колебайте и му отговорете, осланяйки се на вашите професионални познания и практически опит.
• Ако родителят иска повече информация, предоставете му я на достъпен и разбираем език, но не влизайте прекалено много в нежелани обяснения и подробности за това защо препоръчвате имунизацията. Родителят трябва ясно да разбере, че ваксинацията е стандартна грижа в педиатрията.
• Доверието към това, което препоръчвате, е начинът да дадете увереност на родителя, че осигурява най-добрата грижа на детето си.

Споделяйте истории от практиката си или от опита, който имате със собствените си деца

• „Моите собствени деца (децата на приятелите ми, племенниците ми и т. н.) също са ваксинирани с тази ваксина. Като родител и лекар не бих ги пуснал навън, ако не бяха ваксинирани.“
• „В практиката си съм виждал дете, болно от това ужасно инфекциозно заболяване. А можеше да не е така, ако то беше ваксинирано.“ Споделете вашия личен опит от срещата ви с дете, болно от ваксинопредотвратимо заболяване или реални случаи, за които сте чели или чули от колеги. Родителите трябва да знаят, че тези страшни болести наистина съществуват и разболяват реални хора.
• Уверете родителя, че сте загрижен за здравето на детето му и че искате вашите пациенти да бъдат защитени от ваксинопредотвратимите болести. Обяснете, че ползите от имунизациите са много по-големи отколкото рискът от нежелани реакции.

Колебаещите се родители изискват специално внимание

• Проведете разговор с родителя, в който се опитайте да разберете какви точно са неговите притеснения и страхове. Избягвайте да „проповядвате“ и не омаловажавайте чувствата, които изпитва родителят.
• Отделете време за този разговор и наистина изслушайте родителя. Проявете уважение към неговите чувства, съмнения, страхове, които най-вероятно са провокирани от неточна и непълна информация за ваксините. Опитайте се да коригирате тази информация.
• Демонстрирайте отношение на разбиране и желание да споделите информацията, която вие имате като лекар. Не се шегувайте и бъдете търпеливи.
• Уверете се, че родителят накрая е разбрал, че имунизацията е стандартна грижа в педиатрията и че ваше задължение е да предложите на детето най-добрата налична защита от заразни болести.
• Препоръчайте на родителя да прочете повече за ваксинопрофилактиката в някои от световно доказалите се сайтове, в които се публикува научна, достоверна и проверена информация.

– Препоръчайте например уебсайтове на Centers for Disease Control and Prevention (cdc.gov) и на Immunization Action Coalition (www.immunize.org).

– Сайтовете Families Fighting Flu (familiesfightingflu.org) and ShotbyShot.org (www.shotbyshot.org) също са изключително интересни, защото предлагат истински видеоистории на деца и семейства, засегнати от ваксинопредотвратими заболявания.

• Обикновено не е добра стратегия дадавате на родителя строго научна информация и да му говорите за това как, ако ваксинира детето си, ще допринесе за поддържането на колективния имунитет – това, което интересува родителите, е конкретно здравето на тяхното дете. Те искат да бъдат уверени, че ваксините са безопасни и че няма да навредят на детето им.
• Не се отказвайте от тези семейства, защото родителите имат колебания относно ваксините, и не ги карайте да търсят нов личен лекар за детето си. Те ще потърсят друг лекар, който може и да не се окаже толкова съвестен по отношение на спазването на Националния имунизационен календар.
• Дори и родителят вече да е заявил желанието си да не ваксинира детето си, не пропускайте да провеждате разговор с него по тази тема при всяко посещение в кабинета ви. Той можа да е преомислил решението си или да търси още информация, свързана с ваксините, която да го убеди в ползите от ваксинопрофилактиката.
• Избягвайте да обсъждате с родителя варианти за алтернативна схема на ваксинация, защото резултатите от тях обикновено са недостатъчно имунизирано дете.
• Редовно преглеждайте списъка на децата с пропуснати ваксини и в случай на опасност (например ситуацията с миниепидемията от морбили в България преди няколко месеца), позвънете на родителя и го подканете да дойде в кабинета ви, за да поставите липсващата ваксина. Така ще му покажете, че наистина ви е грижа за здравето на детето му – нещо, което ще изгради доверие помежду ви в дългосрочен план.
• Много родители, които са отказали да ваксинират детето си в по-ранна възраст, са склонни да направят това, когато детето им е поотраснало и страховете им вече не са толкова големи. Не пропускайте възможността отново да поговорите с тях за ползата от ваксините и им предложете как да компенсирате пропуските в имунизационния паспорт.
• Родителите, които отказват ваксини или забавят ваксинирането на детето трябва да подпишат информирано съгласие за това. Не подхождайте към това като наказателна мярка. Просто обяснете, че тази декларация удостоверява, че вие сте препоръчали ваксинацията, която е задължителна. Периодично преглеждайте подписаните информирани съгласия с оглед да ги актуализирате и да се убедите окончателно в отказа на родителите да ваксинират детето.

* Oppel, Douglas, et.al. The architecture of provider-parent vaccine discussions at health supervision visits. Pediatrics. 10.1542/peds.2013-2037. November, 2013.