Училищната фобия

З. Угриновa

специалист по oбща медицина и клинична хомеопатия

Според съвременните изследвания на психологическите нарушения в детството училищната фобия или отказът да се посещава училище се нарежда на трето място по честота след агресивното поведение и проявите на хиперактивност.

Първите прояви на училищна фобия могат да започнат още в началното училище, но по-често се появяват в началото на пубертета, около 11-годишна възраст. Според статистиката по-често засегнати са момичетата.

Началото

Счита се, че всяко трето дете има проблеми с първичната адаптация към училищната среда. Специалистите наричат това състояние училищна дезадаптация.

Първите симптоми за този психологически дискомфорт са свързани с отказ на детето да посещава училище, както и със синдром на разсеяност, съчетан с хиперактивност. При него ученикът забравя, разсейва се и не успява да завърши започнатото. В училище тези деца не могат да седят спокойно, крещят, не чуват въпросите на учителя. Понякога се оплакват от главоболие, развиват тикове и проявяват склонност към развитие на училищни фобии.

Обикновено всичко започва невинно – детето прекарва банално заболяване, лекува се у дома за известно време и накрая… отказва да се върне в училище. В началото родителите си обясняват това нежелание с необходимостта „детето да си почине“ и така стават „съучастници“ в осигуряването на извинителни бележки.

Възможно е тази психоемоцианална нагласа при детето да доведе до различни психосоматични оплаквания. Децата не са в състояние да посочат реалната причина за състоянието си, те не осъзнават, че главоболието или отпадналостта им всъщност се дължат на страха от училище. Често не са в състояние да разговарят с родителите и да обяснят от какво точно се чувстват зле. В голяма част от случаите тези деца развиват безпочвени страхове за здравето си, което води до един порочен кръг – многобройни прегледи при лекар, различни изследвания, безразборни лечения. Отношенията дете – родител се нарушават. Родителят загубва авторитета си, а детето демонстрира тиранично отношение към останалите членове на семейството. С времето, поради честите отсъствия, детето започва да изостава в училище, контактите му извъм дома се ограничават и като цяло се нарушава социалната му активност. В голяма част от случаите тези деца изпадат в самоизолация, което може да отключи хипохондрия, депресия и други сериозни психологични нарушения. Ученикът, изпаднал в подобно състояние, започва да проявява завист, ревност към другите деца, отчуждение. След това се отприщват и редица други емоции – гняв, нетърпимост, болезнено съперничество, които скоро прерастват в липса на иинциативност, обезкуражаване и затваряне в себе си.

Причините

Причините могат да бъдат най-различни – реални или въображаеми, като основната задача на родителите, психолозите и лекарите е да ги открият. Например системното безпричинно бягство от часовете и честите отсъствия, но не за да бъде някъде с приятели, а за да се прибере у дома, са показател за училищна фобия, в основата на която са необоснования страх от учебното заведение и голямата тревога, която детето изпитва извън познатата домашна обстановка.    Това показва и неспособност на детето да се справи с основното предизвикателство, което стои пред него като  ученик – ежедневно да доказва своята самостоятелност и отговорност.

Ключов стресов момент е и контактът с по-големите деца. За да може той да протече успешно, детето трябва да е научено да преценява в каква ситуация може да участва и в каква трябва да стои встрани.

Друг важен фактор е дали детето е научено и може да отстоява позицията си в самата общност. Докато преди години лидерските групи се сформираха едва в гимназията, днес това се случва още в началните класове.

Възможността да се справя с училищните задачи също е от огромно значение за самочувствието на ученика. Значително влияние върху това оказва  самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност.

Ако всички тези промени не се осъществяват хармонично, възможно е детето да стане вербално или физически агресивно. Понякога обаче се наблюдават и противоположни реакции – детето става плахо и неуверено, избягва да взима участие в час, не съумява да си намери приятели и постепенно се изолира от живота в класа.

Като цяло страхът от училище се развива вследствие на страха от провал, проблеми с други деца, затруднения, свързани с посещението на тоалетна, недобро отношение от страна на учител, насилие от страна на съученици, нараняване.

При училищна фобия най-важно е да се работи върху по-добрата самооценка на детето, което изисква усилията както на родителите, така и на психолога и педагога.  Единствено децата, способни да се справят с изискванията и очакванията в училище, се смятат за добре адаптирани. Ако детето не успява да се държи по очаквания начин, се приема, че то се нуждае от помощ и специализирани грижи. Критериите за оценка на адаптацията са: справяне с учебните задачи, концентрация на вниманието в час, самоконтрол на емоциите (смях, плач, агресия и т.н.), взаимоотношения със съучениците, поведение през междучасията, начин на прекарване на свободното време.

Възможни причини за развитие на училищна фобия

• Детето е жертва на злонамерено групово действие.
• Между детето и определен учител се наблюдава отрицателен поток от чувства. Тук от съществена роля са особеностите в характера на учителя.
• Особености в характера на детето – има деца, които не могат да се справят със социалните изисквания в училище („аз – слабост”).
• Невротични особености на детето – има деца, които с помощта на училищни постижения се борят отчаяно срещу чувството, че не са обичани и признати. Този проблем всъщност се отнася за семейството.
• Общо свръхизискване – в този случай от детето се изискват постижения, които то може да осъществи само с голямо напрежение.
• Чисто физически белези, което правят детето различно от другите – нисък или висок ръст, наднормено тегло, трудности при изпълняване на физически упражнения, др.
• Социални различия – лошо финансово състояние на семейството, влошени отношения в семейството, др.

Хомеопатия

През периода на адаптация на детето към училищната среда съвместно с психотерапия може да се използва и хомеопатия. Хомеопатичната терапия се предписва индивидуално, изборът на разреждане и чеотота на приемите се определят само от лекар-хомеопат. Хомеопатичните медикаменти са безвредни и нямат странични действия. Те са подходящи за всяка възраст и могат де се прилагат дълго време:

Gelsemium sempervirens е основно хомеопатични лекарства при прояви на тревожност от предварително изживяване на събитията. Водещи симптоми са главоболие, потиснатост, нарушения в паметта и тремор, които са вследствие на мъчително безпокойство. Възможни са прояви на полакиурия и моторна диария. Подходящо е за притеснителни деца, които поради умствено пренатоварване „блокират“ и развиват различни страхове.

Stramonium e хомеопатично лекарство, което е подходящо при пациенти, преживели ужас. Предписва се на деца, които вследствие на силен страх от нещо преживяно, променят поведението си и проявяват симптоми на училищна фобия.

Pulsatilla е хомеопатично лекарство, подходящо за крайно чувствителни и гальовни деца. В хомеопатичната литература тези деца се описват като „русо, синеоко, с нежна светла кожа, изключително гальовно”. Медикаментът е подходящ при често боледуващи деца, чувствителни към студ и с характерни поведенчески способности (нежни, чувствителни и уязвими създания, които търсят внимание, нежност и обич). Децата, които са подходящи за това лекарство, трудно понасят раздялата с майката и имат страх от самота и изоставяне. Те демонстрират кротък характер, лесно се подават на чуждо влияние и са крайно нерешителни.

Staphysagria е хомеопатично лекарство, подходящо за деца, които изпитват силно чувство за вина и преживяват дълбоко емоциите. Възможно е да са преживели оскърбление, обида или незаслужени упреци и да се измъчват от чувство за несправедливост, но без да могат да екстериоризират отрицателната емоция. Това лекарство е подходящо при деца в подчинено или неравностойно положение.

Lycopodium clavatum e подходящ за самонадеяни, авторитарни и свръхамбициозни деца. По правило тези деца са силно интелигентни и много умни, но поведението им всъщност разкрива ниско самочувствие и самооценка, дълбоко безпокойство и много страхове. Тези деца търсят обич и поощрение, които да им вдъхнат сигурност. Родени за лидери, те се състезават със себе си и трудно понасят противоречията и конкуренцията. Ако усетят, че не могат да бъдат най-добрите в дадена област, бързо се депресират и озлобяват. Ако провалът им е „публичен”, по-лесно ще бъде да се смени училището, отколкото детето да се върне там.

Baryta carbonica e за бавни, стеснителни деца, при които има белези на известно изоставане в нервно-психичното им развитие. Те имат трудности в общуването. Приобщаването им към колектив е изключително трудно и често се налага родителите да се консултират с психолог. Тези деца схващат по-бавно и имат по-слаба памет в сравнение със съучениците им. Осъзнавайки, че изостават, те се затварят в себе си.

Дозировка:

Изброените лекарства се предписват в разреждания 15/30 СН, по 5 гранули дневно, в продължение на няколко месеца.