Доц. Любомир Киров: „Стартът на Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити е обнадеждаващ“

Доц. Любомир Киров завършва медицина в МУ – Пловдив през 1990 г., cлeд кoeтo пocтъпвa нa paбoтa кaтo opдинaтop във Вътpeшнo oтдeлeниe нa бoлницaтa в Пeщepa. От 2000 г. paбoти кaтo общопрактикуващ лекар в гpyпoвa пpaктикa. Имa пpизнaти cпeциaлнocти пo вътpeшни бoлecти, oбщa мeдицинa и здpaвeн мeниджмънт. Пpeз 2012 г. cтaвa дoктop пo мeдицинa и преподава на студенти в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, София .

От 2003 г. до момента е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Вицепрезидент е на Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа, зам.-председател е на Българското научно дружество по обща медицина. От 2007 г. е секретар на Международния борд за акредитация и организация на продължаващо медицинско обучение, Франция.

Дoц. Киpoв учacтвa активно в paзpaбoтвaнeтo нa нaциoнaлни пpoгpaми и нopмaтивни дoкyмeнти нa МЗ, a cъщo и в cтaндapтa пo oбщa мeдицинa.

Доц. Киров, като председател на НСОПЛБ и член на Националния координационен съвет (НКС) по контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България, може ли да обобщите как се развива Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в Република България 2017-2021 г.? Има ли някакви данни за ваксиналния обхват на този, макар и ранен етап?

Към момента ваксиналното покритие е около 21%, което е добър и обнадеждаващ резултат на фона на предишните данни за около 2-3%. Разбира се, в плана на програмата е заложен 70% ваксинационен обхват.

Кога могат да се очакват първите показателни резултати, които да дадат представа за ефикасността на Програмата?

Да говорим за резултати в посока превенция на заболяването е твърде рано. За да имаме добра защита и показателни резултати за цялата популация, е необходимо да се достигнат 70% покритие на подлежащите на тази имунизация. Ще дам пример с Англия и Уелс, където ваксинацията срещу ротавирусен гастроентерит бе добавена към Националната детска имунизационна програма през юли 2013 г. Само за една година те постигнаха 93% покритие с пълен ваксинационен курс на подлежащите на имунизация. На следващата година, през 2014 г., бе отчетено 77% намаление на случаите на ротавирусен гастроентерит при кърмачета до 1-годишна възраст. Други показатели за успех на програмата са намаление както на хоспитализациите поради ротавирусен гастроентерит, така и на положителните за ротавирус проби. В България до момента ръстът на ваксиналния обхват е добър и се надявам след постигане на целта – 70% покритие, да имаме добри резултати.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари в изпълнението на тази програма?

Oбщопрактикуващите лекари заемат водеща роля в изпълнението на програмата, тъй като ние информираме родителите и поставяме ваксината. Важно е да поддържаме съществуващото доверие, както и диалогът между нас и родителите, защото само така те ще могат да вземат това добро за детето им информирано решение и ще са склонни да дадат съгласие за прилагане на ваксината. Общопрактикуващите лекари освен това са и тези, които проследяват развитието на детето и ще имат пряко наблюдение върху ефекта от ваксинирането.

А какви са нагласите на общопрактикуващите лекари?

Ангажираност и позитивна нагласа. Разбира се, на някои места лекарите успяват да обхванат почти всички бебета в практиката си, докато на други места ваксинацията тепърва стартира… Но няма как, това не е едноактен процес, който да става по команда. Важна е положителната тенденция, за която говорят и първите резултати.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъскват общопрактикуващите лекари при реализирането на тази програма и какво според Вас би могло да се направи за преодоляването им?

Все още има несъответствие между обема на административната и не само административната работа на лекарите и ниското ниво на заплащане за дейността им по програмата. Това не е трудност, но е недостатъчна оценка на труда и ангажираността на колегите.

Стандартен проблем са и негативните нагласи на някои родители относно ваксините като цяло и несъгласието им да бъде приложена ваксината.

В Програмата е предвидено и провеждане на активна кампания за информиране на населението относно значението и естеството на ротавирусните инфекции, свързаните с тях гастроентерити и за профилактичния ефект на ваксините. Смятате ли, че има какво още да се желае в тази насока? Няма как да отречем, че ключовата роля е не само на общопрактикуващите лекари, но и на родителите, които трябва да вземат финалното решение дали да бъде поставена ротавирусна ваксина на детето им…

Винаги съм казвал, че думата „кампания“ не е подходяща за такива програми, а и въобще за ваксинопрофилактиката. Тази дума предполага кампанийност, т.е. нещо временно. Необходимо е непрекъснато информиране, напомняне, обясняване под най-различни форми, за да може, когато дойде моментът за ваксиниране, родителите да са предварително запознати, да са имали достатъчно време да обмислят информацията и вече да са взели решение. Постоянството в информирането трябва да бъде държавна политика, част от профилактиката. Това е логистика в помощ на постигане на достатъчен ваксинационен обхват. Трябва активно да се ползват всички информационни канали през медиите и държавните структури, свързани с тази дейност. Не може и не е правилно да се разчита само на лекарите.

Оптимист ли сте? Според вас доколко успешна ще бъде Програмата и дали в края на 2021 г. ще бъде постигнато желаното вакиснално покритие и ще се регистрира намаляване на честотата на ротавирусните гастроентерити?

Умерен оптимист, но оптимист. Стартът е обнадеждаващ. Националното сдружение на ОПЛ в България от самото начало подкрепихме въвеждането на Програмата по примера на повечето Европейски държави, където се вижда, че това е много успешен подход с добри резултати – още през първата-втората година се наблюдава значително намаляване на случаите на заболяване от ротавирусни гастроентерити и на хоспитализациите. Надявам се, целта да бъде постигната в полза на здравето на нашите деца. Това, което зависи от нас, ние го правим.