Доц. Ружа Панчева: „Педиатрите трябва да се занимаваме основно с профилактика“

Доц. Ружа Панчева-Димитрова завършва МУ – Варна през 1997 г. като магистър лекар. През 2003 г. придобива специалност по педиатрия. Защитава дисертация на тема ”Пробиотиците в профилактиката на диспепсии у хоспитализирани деца на възраст 0-7 години” (2008). В периода 2013 г. – 2017 г. специализира „Хранене и диететика“. От 2014 г. до момента е доцент в Катедра „Хигиена и епидемиология” към МУ – Варна. 

Провеждала е стажове и специализации в отделения в Брадфорд, Бирмиган (Великобритания), Кеел, Дюселдорф, Мюнстер (Германия), Виена (Австрия), курсове за следдипломно обучение по детска гастроентерология, хепатология и хранене  (ESPGHAN) в Германия, Гърция, Чехия.  През 2008-2009 г. е преминала обучение за подкрепа на кърменето към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене”. Участва в организационния комитет на Източноевропейското училище по детска гастроентерология и хранене в България, организирано към Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) (2011).

Доц. Панчева участва в редица научни форуми и изследователски проекти, сред които: Научен проект към МУ – Варна, класиран на III място от 24 възможни. Тема: ”Приложение на пробиотици при заболявания на гастро-интестиналния тракт и обменни заболявания” (2004). Научен проект към МОН 1514/2005 – Фонд ”Млади учени”. Тема: “Профилактичен и локален имуномодулиращ ефект на пробиотици при антибиотик-индуцирана диспепсия и диспепсия от вътреболничен произход” (2005). Участва със собствена работна програма към научен проект към МОН по направление “Подобряване на инфраструктурата на медицинските университети”. Проект No DRI -10. Тема: “Лаборатория по нутригеномика” (2006). Участва в работна група от 12 европейски специалисти към Европейското дружество по ентерално и парентерално хранене и Eвропейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене за създаване на нов правилник за хранене на деца с муковисцидоза (2011-2012).

Автор е на една монография, над 60 статии и 50 доклади.

Доц. Панчева е член на Българския лекарски съюз, на Асоциацията по клетъчна биология, на Българската педиатрична асоциация, на Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене, на Българското дружество по ентерално и парентерално хранене, на  Националната асоциация „Подкрепа за кърмене“ и др. Тя е организатор на множество интердисциплинарни обучения към МУ – Варна по подкрепа за  кърмене, ранно детско развитие, ранно разпознаване на аутизъм, обгрижваща среда на новороденото.  Лектор е към УНИЦЕФ-България в Сливен и Шумен в центровете за Майчино и детско здраве.

Доц. Панчева, академичните ви интереси и каузите, на които сътрудничите, са в областта на гастроентерологията, храненето, кърменето, детското развитие. Коя е свързващата точка между тях – педиатрията ли?

Свързани са с това, че всяко дете заслужава едно добро начало на живота, както и с вярата,  че това определя навици за оптимално и щастливо развитие.

Какви са вашите наблюдения като педиатър и специалист, работещ в областта на  детско хранене – българските деца хранят ли се правилно, кои са основните проблеми и къде се коренят?

Имаме много добри наредби за здравословно хранене на децата, но сякаш и родителите, и лекарите не са запознати с тях. Има вярвания, които са продиктувани от модни медийни твърдения, а не от научни изследвания…

А каква е ролята на общопрактикуващия лекар в превенцията на заболяванията, свързани с храненето? 

Смятам, че общопрактикуващите лекари имат основополагаща роля. Добре би било да имаме и единно схващане по тази тема. Което да следва модерните научни тенденции.

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?

На мен лично ми помагат внимателното и аналитично отношение към семейството като цяло, както и сътрудничеството с мои колеги.

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Уча се постоянно от тях – както на разнообразие от проявления на една и съща нозологична единица, така и на чисточовешки качества като откритост, сърдечност, топлота.

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Нивото на удовлетворение често е високо, но не отговаря на положените усилия… Успокоява ме усещането за нежност и топлота в дома.

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

Педиатрите трябва да се занимаваме основно с профилактика. А това изисква не толкова скъпа и съвременна техника, колкото познания. Създаването на здравословни навици у човека е възпитание, а не лукс.

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

Първо, то трябва да се основава на превенция на заболяванията в детската възраст, и второ – има необходимост от това да бъдат изработени еднакви протколи за поведение при различни състояния.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?

Интересът към нашата специалност не е особено висок… И причините за това са много, но все пак ключова роля играе „страхът“ от детето пациент.

Ако имахте възможност да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?

Да, при това с още по-голяма увереност и с още повече ентусиазъм.

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

…чрез нея се чувствам полезна и изпитвам удовлетворение.