Пробиотици и кърма

Р. Чамова

МУ – Варна, катедра „Хигиена и епидемиология“

Кърменето е най-естественият и сигурен начин за хранене на бебето. То е незаменим начин за осигуряване на оптимално физическо и психическо развитие и добро здравословно състояние на детето. Кърмата съдържа оптимални хранителни вещества за растежа на кърмачето. Значимост за благоприятните здравни ефекти на кърмата имат влизащите в състава ѝ пробиотици.

Пробиотиците се дефинират като живи микроорганизми, които, когато се прилагат в достатъчни количества, оказват ползи за здравето на гостоприемника [1]. Те регулират имунната система, участват в поддържането на здрава чревна микрофлора, спомагат за намаляване на хипертонията и понижаване нивата на холестерола, предпазват от диария. Пробиотичните ефекти са специфични за съответния щам. Най-често използвани като пробиотици са родовете на Lactobacillus, Bifidobacteria, Lactococcus, Streptococcus и няколко щама дрожди [2]. Много видове от тези родове са признати като безопасни от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) или са със статут „Qualified Presumption of Safety” от ESFA (Европейски орган по безопасност на храните). За да се използват като пробиотик, бактериите трябва да имат способността да оцеляват в киселата стомашна среда и в жлъчната киселина в началото на стомашно-чревния тракт [3]. Агрегирането и адхезионната способност на пробиотичните микроби също са важни характеристики – образуването на бариери води до предотвратяване на колонизацията на патогенни микроби [4].

Проучвания съобщават, че при кърмените деца в сравнение с тези, хранени с млека за кърмачета, честотата на инфекциозните заболявания се понижава. Майчиното мляко е важен източник на млечнокисели бактерии (лактобацили и бифидобактерии) за кърмачето, като те го предпазват от инфекциозни заболявания [5, 6]. Пробиотичният потенциал на съдържащите се в кърмата млечнокисели бактерии Lactobacillus bifidus се свързва с потискане на развитието на болестотворните бактерии в червата и намаляване на риска от дисбиоза. Присъствието на тези полезни бактерии в майчиното мляко допринася за развитието и/или за състава на чревната микрофлора на новороденото [7].

Все още се обсъжда произходът на микрофлората на кърмата. Различни изследвания показват, че някои бактерии, намиращи се в чревния тракт на майката, могат да достигнат до млечната жлеза по време на късната бременност и са свързани с лактацията [8, 9].

Кърмата е най-важният фактор за имунологичното програмиране, метаболома и микробиома [10]. Тя е важен източник на чревна микрофлора за новородените, тъй като е единствената храна, която бебетата получават. Проучвания показват, че намаляването на млечнокиселите бактерии в червата е един от основните фактори за понижените имунологични способности и за метаболитните нарушения при възрастните и стари хора [11]. Няколко доклада показват, че щамовете лактобацили носят гени за резистентност към антибиотици, които могат да бъдат прехвърлени към други бактерии в чревния тракт на гостоприемника. Производството на антимикробни съединения е една от важните характеристики на пробиотиците да се конкурират и да изключват патогени, което в крайна сметка им помага да оцелеят в чревния тракт и да изразят пробиотичен ефект в гостоприемника [12]. Съобщава се, че L. rhamnosus има множество функции в поддържането на човешкото здраве, сред които модулация на имунната система и защита срещу нахлуване на патогенни микроби [13]. Според Siragusa и кол. той може да действа като антиоксидант чрез освобождаване на някои пептиди, способни да разрушават кислородните радикали [14]. Muhammad Rajoka и кол. изолират от майчиното мляко на здрави жени седем щама L. rhamnosus с пробиотичен потенциал [15].

Предполага се, че перинаталното суплементиране на майката с пробиотична добавка може да има положителен ефект върху състава на майчиното мляко. По литературни данни пробиотиците по време на бременност и кърмене могат да модулират нивата на различни имунни и имуномодулиращи молекули в кърмата, намаляващи риска от атопична болест и екзема в периода на детството [16, 17].

В няколко двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания са изследвани ефектите на пробиотиците (съдържащи един или два бактериални вида) върху състава на микроорганизмите в майчиното мляко на здрави жени, но резултатите са неопределени [17, 18]. Според проучването на Grönlund и кол. прилагането на Bifidobacterium lactis Bb 12 и Lactobacillus rhamnosus GG от 15-та гестационна седмица на бременността до края на изключителното кърмене не показва разлика между плацебо групите и групите, получавали пробиотик, по отношение на общите бифидобактерии и видовия състав на пробите от майчино мляко, събрани през първия месец след раждането. Присъствието в млякото на видовете Lactobacillus или на специфично прилаганите пробиотични щамове не са оценени. Abrahamsson и кол. доказват, че приемът на добавка с Lactobacillus reuteri (АТСС 55730) през последните 4 седмици от бременността се свързва с по-голямо разпространение на лактобацили и на L. reuteri в коластрата на активната група в сравнение с плацебо групата [18].

Проучен е ефектът на пероралната пробиотична добавка VSL # 3 (съдържаща осем различни бактериални вида) – приемана по време на късна бременност и лактация, върху нивата на полезните бактерии и някои функционални компоненти (олигозахариди и лактоферин) в майчиното мляко. Доказва се, че количествата на лактобацили и бифидобактерии са значително по-високи в коластрата и зрялото мляко на майките, приемащи VSL # 3, в сравнение с тези, приемащи плацебо. Влияние върху вида на микрофлората на майчиното мляко оказва и начинът на родоразрешаване. При жени, третирани с пробиотици и родили по естествен начин, се доказват значително по-високи количества лактобацили и бифидобактерии в коластрата и зрялото мляко в сравнение с плацебо групата. Нивата на олигозахариди и лактоферин в кърмата били сходни в двете групи и не зависили от начина на раждане [19].

Микробното колонизиране на червото на новороденото е поетапен процес, осигуряващ узряване на имунната система, развитие на чревния тракт и изграждане и поддържане на чревната бариера [20]. Първоначалната микробна колонизация осигурява късната хомеостаза и благосъстоянието на индивида. Един от факторите, които имат силно влияние в този процес, са хранителните навици на детето [21]. Кърменето е златен стандарт в храненето на малкото дете. Защитният ефект на кърмата по отношение на алергиите, чревните и респираторните инфекции е доказан в различни проучвания. Една от основните разлики, наблюдавани между кърмените и некърмените деца, е съставът на чревната микрофлора – при първата група бифидобактериите са преобладаващите микроорганизми. Според Aggett и кол. по-високото ниво на бифидобактерии, което се наблюдава при естествено хранените бебета, се дължи на наличието на бифидогенни олигозахариди в гърдата [22]. Други автори съобщават за наличието на бифидобактерии в гърдата, което също може да повлияе върху доминиращото им присъствие при кърмените деца [23, 24].

В заключение може да се каже, че уникалните свойства на кърмата допринасят за опазване на детското здраве в краткосрочен и дългосрочен план. Правилното хранене на детето от момента на неговото раждане е важна предпоставка за осигуряване на „добър старт“ в живота.

Библиография:

1. Probiotics in food. Health and nutritional properties and guidelines for evaluation. FAO/WHO, 2006. FAO Food and Nutrition paper 85.
2. Vidhyasagar, V., Jeevaratnam, K. Evaluation of Pediococcus-pentosaceus strains isolated from Idly batter for probiotic properties in vitro. Journal of Functional Foods. 5 (1). 2013. 235-243.
3. Rubio, R., Jofré, A., Martín, B., Aymerich, T., Garriga, M. Characterization of lactic acid bacteria isolated from infant faeces as potential probiotic starter cultures for fermented sausages. Food Microbiology, 38. 2014. 303-311.
4. Ciandrini, E., Campana, R., Casettari, L., Perinelli, D.R., Fagioli, L., Manti, A. et al. Characterization of biosurfactants produced by Lactobacillus spp. and their activity against oral streptococci biofilm. Applied Microbiology and Biotechnology. 100 (15). 2016. 6767-6777.
5. Kozak, K., Charbonneau, D., Sanozky-Dawes, R., Klaenhammer, T. Characterization of bacterial isolates from the microbiota of mothers’ breast milk and their infants. Gut Microbes. 6 (6). 2015. 341-351.
6. Rodríguez, E., Arqués, J.L., Rodríguez, R., Peirotén, Á., Landete, J.M., Medina, M. Antimicrobial properties of probiotic strains isolated from breast-fed infants. Journal of Functional Foods. 4 (2). 2012. 542-551.
7. Martín, V., Maldonado, A.R., Moles, L. et al. Sharing of bacterial strains between breast milk and infant feces. J. Hum.Lact. 28. 2012. 36-44.
8. Perez, P.F, Doré, J., Leclerc, M., Levenez, F. et al. Bacterial imprinting of the neonatal immune system: lessons from maternal cells. Pediatrics, 119. 2007. 724-732.
9. Arroyo, R., Martín, V., Maldonado, A.R., Jiménez, E., Fernández, L., Rodriguez, M. Treatment of infectious mastitis during lactation: antibiotics versus oral admin-istration of lactobacilli isolated from breast milk. Clin. Infect. Dis. 50. 2010. 1551-1558.
10. Aaltonen, J., Ojala, T., Laitinen, K. et al. Impact of maternal diet during pregnancy and breastfeeding on infant metabolic programming: A prospective randomized controlled study. European Journal of Clinical Nutrition. 65 (1). 2011. 10-19.
11. Tsai, Y.T., Cheng, P.C., Pan, T.M. The immunomodulatory effects of lactic acid bacteria for improving immune functions and benefits. Applied Microbiology and Biotechnology. 96 (4). 2012. 853-862.
12. Collado, M. C., Gueimonde, M., Sanz, Y., Salminen, S. Adhesion of selected Bifidobacterium-strains to human intestinal mucus and the role of adhesion in enteropathogen exclusion. Journal of Food Protection. 68 (12). 2005. 2672-2678.
13. Kaewiad, K., Kaewnopparat, S., Kaewnopparat, N. In vitro comparison of probiotic properties of Lactobacillus fermentum SK54 isolated from new born baby with Lactobacillus rhamnosus GG ATCC 53103. Advanced Materials Research. 1060. 2014. 215-218.
14. Siragusa, S., Angelis, M., Di Cagno, R., Rizzello, C., Coda, R., Gobbetti, M. Synthesis of γ-aminobutyric acid by lactic acid bacteria isolated from a variety of Italian cheeses. Applied and Environmental Microbiology. 73 (22). 2007. 7283-7290.
15. Rajoka, M., Mehwish, H., Siddiq, M., Haobin, Z., Zhu, J., Yan, L., Shao, D., Xu, X., Shi, J. Identification, characterization, and probiotic potential of Lactobacillus rhamnosus isolated from human milk. LWT – Food Science and Technology. 2017. https://doi.org/10.1016/j.lwt.2017.05.055.
16. Rautava, S., Kainonen, E., Salminen, S., Isolauri, E. Maternal probiotic supplementation during pregnancy and breast-feeding reduces the risk of eczema in the infant. J. Allergy Clin. Immunol. 130. 2012. 1355-1360.
17. Grönlund, M.M., Gueimonde, M., Laitinen, K., Kociubinskiz, G., et al. Maternal breast-milk and intestinal bifidobacteria guide the compositional development of the Bifidobacterium microbiota in infants at risk of allergic disease. Clin. Exp. Allergy 37. 2007. 1764-1772.
18. Abrahamsson, T.R., Sinkiewicz, G., Jakobsson, T., Fredrikson, M., Björkstén, B. Probiotic lactobacilli in breast milk and infant stool in relation to oral intake during the first year of life. J. Pediatr. Gastroenterol. Nutr. 49. 2009. 349-354.
19. Mastromarino, P., Capobiancoa, D., Miccheli, A. et al. Administration of a multistrain probiotic product (VSL#3) to women in the perinatal period differentially affects breast milk beneficial microbiota in relation to mode of delivery. Pharmacological Research. 95-96. 2015. 63-70.
20. Stappenbeck, T.S., Hooper, L.V., Gordon, J.I. Developmental regulation of intestinal angiogenesis by indigenous microbes via paneth cells. Proceedings of the National Academy of Sciences of the Unites States of America 99. 2002. 15451-15455.
21. Harmsen, H.J., Wildeboer-Veloo, A.C., Raangs, G.C., Wagendorp, A.A., Klijn, N., Bindels, J.G., Welling, G.W. Analysis of intestinal flora development in breast-fed and formula-fed infants by using molecular identification and detection methods. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition. 30. 2000. 61-67.
22. Aggett, P.J., Agostoni, C., Axelsson, I. et al. ESPGHAN Committee on Nutrition, Nondigestible carbohydrates in the diets of infants and young children: a commentary by the ESPGHAN Committee on Nutrition. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition. 36. 2003. 329-337.
23. Gueimonde, M., Laitinen, K., Salminen, S., Isolauri, E. Breastmilk: a source of bifidobacteria for infant gut development and maturation? Neonatology. 92. 2007. 64-66.
24. Martín, R., Jiménez, E., Heilig, H., Fernandez, L., Marin, M.L., Zoetendal, E.G., Rodriguez, J.M. Isolation of bifidobacteria from breast milk and assessment of the bifidobacterial population by PCR-DGGE and qRTi-PCR. Applied and Environmental Microbiology. 75. 2009. 965-969.