Влияние на факторите на виртуалната среда върху здравето на учениците, живеещи в различни по големина населени места на България
Ю. Баличев, Т. Татьозов, Кр. Костадинова, Ст. Шпангенберг
НЦОЗА, София
По данни на Държавната агенция за информационни технологии
и съобщения от 2008 г. най-активни в използването на интернет
са учениците между 9- и 15- годишна възраст, които през свободното си време
предпочитат компютърните игри пред други занимания.
Всеки ден в глобалната мрежа влизат 38% от българските деца,
най-често в дома си (81%), по-рядко в училище (13.9%) и 7.4% в интернет клубове.
През последните години в живота на децата все по-активно навлизат световната информационна мрежа Интернет и мобилните телефони/устройства. Новите технологии са привлекателна и любопитна алтернатива за свободното време на подрастващите, тъй като им предоставят огромен ресурс от информация, но виртуалната среда крие и редица негативи и опасности за децата.
Влиянието на компютърните технологии върху здравето на човека и компютърните зависимости са били обект на изследване от много учени. Повечето от тях разглеждат зависимостта от Интернет като адикция. Изключение правят само тайванските специалисти, които определят зависимостта от Интернет не от позиция на психологията на адиктивното поведение, а като феномен на масовата култура.
Според литературните данни при децата съществува зависимост не само от Интернет, но и от телевизията. В днешно време голям процент от хората предпочитат да запълват свободното си време с гледане на телевизия. Има много семейства, в които всеки член от домакинството има по един телевизор и вечерно време всеки пуска своя телевизор и гледа това, което желае. Точно в такива семейства, в които липсва нормалната човешка комуникация, децата израстват буйни и невъзпитани. Точно такива родители, за да успокоят децата си и да не губят свободното си време с тях, пускат телевизора, защото от опит знаят, че докато гледат телевизия, децата са спокойни и не създават проблеми. В резултат на това, че при гледане на телевизия лявото полукълбо не е активно, при хората, които прекарват часове наред пред екрана, то постепенно атрофира. Това на свой ред води до отслабване на паметта, загуба на способността за концентрация и вземане на важни решения, което е от особено важно значение при подрастващите.
Учените от университета във Вашингтон са доказали, че прекомерното гледане на телевизия е пагубно за детското развитие. Много бързата смяна на сцените и музиката ги претоварват, а по-малките, които не разполагат с необходимите знания, за да разбират напълно действието, не могат да направят разлика между сцените във филмчето и тези от реалността. Такива деца имат проблеми със съня, заспиват трудно или сънуват кошмари.
Продължителното гледане на телевизия често води до изкривяване на гръбнака и уврежда зрението. През 1997 г. около 700 японски деца са приети в болницата, за да бъдат лекувани от епилептични припадъци. Тези пристъпи са преписани на програмата „Покемон“ и според специалистите са провокирани от мигащите ярки светлини.
Според данни от американско изследване преди да навърши пълнолетие едно средно статистическо дете става свидетел на около 200 000 телевизионни сцени с насилие. Вследствие на това то може да стане по-агресивно, по-безчувствено или да извърши насилие в реалния живот.
В резултат на редица изследвания Американската психологическа асоциация доказва, че при гледане на насилие по телевизията се наблюдават три основни вида въздействие – децата могат да станат по-малко чувствителни към болката и страданието на другите; децата могат да станат по-страхливи в реалния живот; децата могат да станат по-агресивни към другите.
Прекаленото гледане на телевизия може да бъде съпроводено и с друг проблем, породен от липсата на активност и неосъзнатото удоволствие да се похапва безразборно по време на любимите предавания – наднорменото тегло. Телевизията буквално „бомбардира“ децата с реклами, които ги поощряват да ядат нездравословни и некачествени храни. Средно за около година едно дете гледа 40 000 реклами.
Друг, не по-малко важен проблем е правилното използване от децата и подрастващите на мобилните телефони. Много учени от различни страни допускат висок риск от въздействие на електромагнитното поле (ЕМП) на мобилния телефон върху децата. В резултат на експеримент, проведен със 78 доброволци на възраст до 16 год., китайски учени установяват, че ЕМП на мобилния апарат променя показателите за внимание при подрастващите в посока намаляване на концентрацията.
Други електрофизиологични изследвания върху деца на възраст 11-13 год. показват, че 2-минутно облъчване с ЕМП на джиесем води до промени в биоелектрическата мозъчна активност, които се запазват в последващите 2 часа след прекратяване на използването на мобилния апарат.
Експеримент, проведен с плъхове, които в продължение на 50 дни всекидневно по два часа били облъчвани с ЕМП на джиесеми, показва тревожни резултати – понижаване на проницаемостта на хематоенцефаличната бариера към белтъка албумин и хистохимични промени в нервните клетки на главния мозък. Също така било установено намаляване на имунната активност на клетките на главния мозък.
През 1996 г. в Норвегия били проведени изследвания върху 8 113 ползватели на джиесем, а в Швеция – върху 6 379. При 31% от включените в наблюдението норвежци били регистрирани оплаквания от болки в главата, лошо самочувствие, умора, трудна концентрация. Шведските учени регистрирали същите симптоми при 13% от изследваните лица, като констатирали, че при увеличаване на времето за ползване на джиесем симптомите стават по-изразени.
Официалните институции също не са безучастни по темата. През 2001 г. Управлението за изследвания на Европейския парламент публикува доклад с препоръки към всички страни-членки на ЕС за въвеждане на забрана за ползване на мобилни апарати от деца, които не са достигнали възрастта на подрастващите. В доклада се посочва, че детският мозък е особено податлив на вредното въздействие на ЕМП на мобилните апарати. Сред възможните опасности за здравето се посочват: предразположеност към развитие на епилепсия, отслабване на имунната защита, възникване на онкологични заболявания. Руският национален комитет по защита от йонизиращи излъчвания също препоръчва децата да не използват джиесеми до навършването на 16-годишна възраст.
Обобщавайки литературните данни, можем да кажем, че въпросът относно заболяванията, предизвикани от факторите на виртуалната среда, остава неизяснен, но съществуването на феномен „зависимост от факторите на виртуалната среда“ в съответни форми на поведение е признато от всички изследователи.
Цел на изследването
Да се установи влиянието на някои рискови фактори, свързани с въздействието на виртуалната среда върху здравето на учениците.
Методи
Разработихме подходяща за целта анкета, състояща се от 38 въпроса, включващи възможни отговори. Всички резултати бяха обработени със статистически пакет SPSS.
Постановка
Анкетното проучване се проведе с ученици в начална (първи и втори клас) и средна училищна възраст (шести и седми клас) и техните родители, по въпроси, свързани с рискови фактори на виртуалната среда (телевизия, компютри, мобилни телефони).
Изследвахме общо 881 ученика от различни градове и населени места на страната (Благоевград, Велико Търново, Пловдив, Симитли, Асеновград, Елин Пелин, Г. Оряховица, Крупник, Самоводене, Първомайци, Поликраище, Труд). Изследваните градове и населени места бяха условно разделени от нас на три групи – големи градове, средни градове и малки населени места.
В големите градове са изследвани 244 ученика, в средните – 372 ученика, в малките населени места – 265 ученика.
Резултати
Резултатите от проведените изследвания показват, че в големите градове с компютър вкъщи разполагат 98.3% от изследваните деца, в средните – 93.5%, а в малките населени места – 78.7%. От представените данни се вижда, че в малките населени места процентът на децата, притежаващи компютър, е доста по-малък.
- По колко време прекарват с компютър децата
През всички дни от седмицата с компютър вкъщи работят 44.2% от децата в големите градове, 48.2% деца в средните градове и 43.9% деца в малките населени места.
През учебните дни три часа и повече на ден с компютър вкъщи работят 8.8% ученици от големи градове,13.2% ученици от средни градове и 18.8% ученици от малки населени места. По същия параметър, но през почивните дни данните показват – 25% ученици от големи градове, 32.8% ученици от средни градове и 33.1% ученици от малки населени места. Прави впечатление, че през почивните дни, в сравнение с учебните дни, много по-голям процент от всички деца, независимо от мястото им на живеене, работят с компютър вкъщи по 3 часа и повече.
- С каква цел децата използват Интернет
Процентът на децата, използващи Интернет като източник на знания (според интересите), допълнителна информация при подготовка на уроците и като средство за общуване е приблизително еднакъв в големите, средните и в малките населени места. Във всички изследвани от нас населени места най-голям процент от учениците (от 74.7% до 88.9%) използват Интернет за развлечение – игри, филми, музика.
Сайтове за запознанство се посещават от 7.5% от учениците в големи градове, от 11.3% от учениците в средните градове и от 14.2% от учениците в малките населени места. Сайтове, съдържащи фото- и видеоматериали с еротично съдържание, посещават 3.5% от учениците в големите градове, 4.6% от учениците в средните градове и 9.1% от учениците в малките населени места.
Само веднъж са получавали предложения за срещи с непознати възрастни 2.5% от учениците, живеещи в големи градове, 4% от учениците в средните градове и 1.9% от учениците в малките населени места. Повече от 3 предложения са получавали 3% от учениците в големите градове, 2.8% от учениците в средните градове и 4.7% от учениците в малките населени места.
На среща с непознати възрастни са отивали 0.6% деца от големите градове, 0.4% деца от средните градове и 0.6% деца от малките населени места.
- Какви игри най-често играят учениците
Повечето от изследваните деца предпочитат да играят игри с логическа и състезателна насоченост. Най-малък процент ученици играят игри с познавателна насоченост.
Реагират с недоволство на прекъсването на играта и продължават да играят 11.8% ученици от големите градове, 9.4% ученици от средните градове и 13.6% ученици от малките населени места. Тези факти говорят за това, че близо 10 и повече процента от изследваните деца проявяват признаци на зависимост от компютърните игри.
- Какви ограничителни мерки прилагат родителите спрямо използването на компютър
Никога не ограничават времето пред компютъра родителите на 8.4% от учениците от големите градове, родителите на 14.1% от учениците от средните градове и родителите на 19% от учениците от малките населени места.
- Как влияе работата с компютър върху здравето на децата
Според 10.9% от учениците от големи градове, 16.3% от учениците от средни градове и 22.8% от учениците от малки населени места работата с компютър не влияе на тяхното здраве. Последните цифри показват, че значителен процент от учениците и техните родители не са запознати с вредните за здравето последици, които могат да възникнат при работа с компютър.
Една част от изследваните ученици имат по няколко оплаквания при работа с компютър. Резултатите показват, че най-голям процент ученици при работа с компютър се оплакват от: главоболие, смущения в зрението, умора, раздразнителност и нервност – в големите градове (съответно 39%, 30.8%, 42.1%, 24.5%), в средните градове (съответно 36.8%, 42.5%, 32.8%, 15.8%) и в малки населени места (съответно 35%, 36.9%, 35.0%, 10.6%). От представените данни се вижда, че оплакванията почти не зависят от местоживеенето на децата.
Въздействие на телевизията върху здравето на учениците
- По колко време гледат телевизия учениците
Всеки ден в седмицата телевизия вкъщи гледат 87.6% от учениците в големите градове, 84.9% от учениците в средните градове и 88.5% от учениците в малките населени места.
През учебните дни три часа и повече на ден гледат телевизия 12% от децата, живеещи в големите градове, 26.6% от децата в средните градове и 35% от децата в малките населени места.
През почивните дни три часа и повече на ден гледат телевизия 43% от учениците в големите градове, 53.5% от учениците в средните градове и 59% от учениците в малките населени места.
Реагират с недоволство на изключването на телевизора и не го изключват 11.6 от учениците в големи градове, 16.9% от учениците в средни градове и 23.2% от учениците в малките населени места.
- Какви ограничителни мерки прилагат родителите спрямо гледането на телевизия
Никога не ограничават времето за гледане на телевизия на своите деца 23.7% от родителите в големи градове. Никога не забраняват гледане на филми с насилие и секс на своите деца 15.1% от родителите в големи градове, 14.3% от родителите в средни градове и 16.4% от родителите в малки населени места.
- Как влияе гледането на телевизия върху здравето на децата
Според 17.6% от децата и техните родители в големите градове, 27.7% в средните градове и 32.7% в малките населени места гледането на телевизия не влияе върху здравето на ученика. Това показва, че тези ученици и родителите им не са запознати с влиянието на телевизията върху здравето на човека.
Определена част от изследваните деца имат по няколко здравословни оплаквания, свързани с гледането на телевизия. Децата най-често се оплакват от главоболие, смущения в зрението и умора – в големите градове съответно 41.1%, 27%, 34.8%, в малките градове съответно 42.4%, 35.1%, 29.9% и в малките населени места съответно 30.6%, 32.9%, 40.6%.
Въздействие на мобилните апарати върху здравето на учениците
Анализът на резултатите показва, че личен мобилен апарат имат 88.8% от децата в големите градове, 87.5% от децата в средните градове и 69.1% от децата в малките населени места.
- По колко пъти на ден ползват джиесем учениците
Между 3 и 5 пъти на ден телефон ползват 16.8% от учениците в големите градове, 20.6% от учениците в средните градове и 19% от учениците в малките населени места. Повече от 5 пъти на ден джиесем ползват 27% от учениците в големите градове, 33.8% от учениците в средните градове и 21.7% от учениците в малките населени места.
- По колко време разговарят учениците
12.1% от децата в големите градове, 13,.3% от децата в средните градове и 7.3% от децата в малките населени места разговарят до 30 минути на ден по джиесем. До 1 час и повече на ден отделят за разговори 5.6% от децата, живеещи в големи градове, 9.6% от децата, живеещи в средни градове, и 8.7% от децата, живеещи в малки населени места. Според нас съществува реална опасност от увреждането на здравето на децата, които отделят от 30 минути до 1 час и повече време на ден за разговорите по мобилния телефон.
- Каква е продължителността на един разговор
Разговорът по джиесема е до 10 минути при 21.2% от учениците в големите градове, при 21.3% от учениците в средните градове и при 26.4% от учениците в малките населени места. Разговорът продължава до 30 минути при 3.7% от учениците в големите градове, при 7.8% от учениците в средните градове и при 4.2% от учениците в малките населени места. До 1 час и повече разговорът продължава при 0.9% ученици, живеещи в големи градове, 5.1% ученици, живеещи в средни градове, и при 5.7% ученици, живеещи в малки населени места. Прави впечатление, че в процентно отношение прекалено продължителните единични разговори по мобилния телефон са много повече при учениците от средните градове и малките населени места.
- Как реагират децата на забраната за говорене по телефона
На забраната за говорене по джиесем с недоволство и с продължаване на разговора по телефона реагират 4.2% от децата, живеещи в големите градове, 8.7% от децата, живеещи в средните градове, и 9.1% от децата, живеещи в малките населени места.
- Какви ограничителни мерки прилагат родителите спрямо говоренето по мобилния апарат
Никога не ограничават времето за разговори по джиесем на своите деца 45.3% от родителите в големите градове, 45.9% от родителите в средните градове и 41.4% от родителите в малките населени места. Този факт говори, че тези родители или не са запознати с вредното влияние на продължителните разговори по мобилния телефон, или недооценяват това влияние върху здравето на своите деца.
- Как влияе ползването на мобилен телефон върху здравето на децата
Според 30.4% от децата и техните родители в големите градове, 45.1% в средните градове и 47% в малките населени места използването на мобилен телефон не влияе върху здравето на ученика.
Изследванията показват, че една част от изследваните деца имат не по едно, а по няколко здравословни оплаквания, свързани с използването на джиесем. Най-голям процент от всички изследвани деца се оплакват от главоболие, смущения в зрението и умора – в големите градове съответно 54.1%, 18% и 14.8%, в средните градове съответно 48%, 13.6% и 26.4%, в малките населени места съответно 43%, 13% и 32%.
Обсъждане на резултатите
Подрастващите често злоупотребяват с времето, прекарано с компютри, телевизия, мобилни телефони. Освен това, те невинаги могат правилно да оценят и да анализират информацията, която получават от Интернет. В резултат на това, освен вредното за здравето продължително въздействие на ЕМП, съществуват и рискове, свързани с детската порнография, физическото и сексуално насилие, различните форми на агресия, въвличането в мрежи, разпространяващи наркотици, проституция и др.
Сравнителният анализ между големите, средните и малките градове показва, че процентът на децата, използващи Интернет, е приблизително еднакъв и в трите типа населени места. Най-голям процент от учениците във всички изследвани от нас населени места използват Интернет за развлечение (игри, филми, музика). По отношение на посещаваните сайтове се забелязва, че учениците от средните градове и особено от малките населени места са по-склонни да влизат в сайтове за запознанство или в такива, съдържащи фото- и видеоматериали с еротично съдържание. Това вероятно се дължи на факта, че в тези населени места възможностите за развлечения на младежите са по-ограничени.
Спрямо показателите „получаване на предложение за среща с непознат възрастен“ и „отиване на среща с непознат възрастен“ данните са тревожни и би трябвало да предизвикат безпокойство както у родителите, така и у учителите и у всички специалисти, работещи в областта на образованието и профилактиката на детското здраве.
По отношение на налаганите от родителите ограничения за ползване на комютър, статистиката показва, че доста голям процент от родителите – между 8.4% до 19%, не налагат никакви ограничения, което е доста безотговорно отношение.
Анализът на данните показва, че значителен процент от учениците и техните родители не са запознати с вредните за здравето последици, които могат да възникнат при работа с компютър.
Сходни са и резултатите по отношение на гледането на телевизия и говоренето по мобилен телефон.
По отношение на последиците за здравето важно е да се отбележи, че резултатите от проведените от нас изследвания съвпадат с обобщените литературни данни и показват, че ЕМП от компютри, телевизори и мобилни апарати дори в условия на еднократно продължително въздействие могат да предизвикат непосредствени функционални реакции, най-вече свързани с дейността на главния мозък. При продължително използване е възможно сумарно неблагоприятно влияние на ЕМП. Субективните оплаквания на ползватели на мобилни апарати потвърждават тази теза.
Обобщавайки нашите и литературните данни, можем да кажем, че въпросът относно съществуването на заболявания, наречени „зависимост от Интернет, телевизия и мобилни апарати“ остава неизяснен, но съществуването на феномен на зависимост от тях в съответни форми на поведение е признато от всички изследователи. С оглед на това считаме, че в тези условия е целесъобразно да се придържаме към позицията на СЗО по този въпрос. През 2001 г. СЗО формулира „Предупредителна концепция“. Съгласно документа понастоящем съществуват прекалено много неясноти в знанията за ефектите от въздействия на ЕМП върху здравето на ползвателите на компютърни и мобилни устройства. В тези условия СЗО препоръчва използването на всички мерки, предупреждаващи за неблагоприятните последици от въздействието на ЕМП, посредством практикуването на т. нар. „предупредителна политика“. Имайки предвид възрастовите особеностите на децата и подрастващите и прекалената им уязвимост към неблагоприятните фактори на външната среда, както и с оглед на данните, с които разполагаме, можем да говорим за съществуване на потенциална опасност от ЕМП на компютрите, телевизорите и мобилните апарати за децата и подрастващите. Смятаме, че предупредителният принцип, предложен от СЗО и препоръчващ ограничаване на използването на компютри, телевизори и мобилни апарати от децата и подрастващите, трябва да бъде неотложно практически внедрен. Децата и подрастващите трябва да бъдат отнесени към група с повишен риск и да бъде препоръчано разработването на конкретен регламент, ограничаващ ползването от тях на съвременни технически средства, водещи до контакт с виртуална среда. С цел запазване на физическото и нравствено здраве на децата и подрастващите е необходимо разработване на комплексни мероприятия, насочени към ограничаване на времето за гледане на телевизия, говорене по мобилен телефон и работа с компютър, както и да бъдат внедрени устройства, контролиращи посещенията в определени сайтове и гледането на определени телевизионни реклами.
Библиографията е на разположение в редакцията.
N/A: Национална научна конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието