Хомеопатично лечение на бронхиалната астма в детската възраст

Обективизиране на хомеопатичния принос чрез клинично проследяване на 79 деца с астма и проследяване на динамиката на имуно-алергичното възпаление с помощта на измерване на температурата на ексхалирания въздух

 

Сл. Филчев

Педиатрично отделение, V МБАЛ, София

Европейска школа по клинична хомеопатия

 

Хомеопатията намира все по-голямо приложение при лечението на бронхиална астма. Добре подбраните хомеопатични медикаменти не само повлияват бронхиалната астма, но и коморбидните атопични страдания като алергичен ринит, атопичен дерматит, поленов риноконюктивит  и др. [3].

Липсата на странични ефекти и нежелани лекарствени взаимодействия при приложението на хомеопатичните продукти ги прави особено подходящи за комбинирана (конвенционална и хомеопатична) терапия.

Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детската възраст. Синдром на рецидивираща кашлица и бронхообструктивни синдроми се наблюдават при всяко трето дете в предучилищна възраст. От тези деца 1/3 се диагностицират с астма, а останалите 2/3 оздравяват до пубертета. Децата с тежки пристъпи във възрастта от 7до 10 години най-често остават с бронхиална астма и като възрастни.

Данните от различни проучвания дават доста противоречиви мнения относно ефикасността на хомеопатичния подход при бронхиалната астма в детската възраст [4-7, 9, 10]. Сравняването на резултатите се затруднява от различните методи на терапия, групи пациенти и начини на отчитане на ефекта от лечението. Някои метаанализи категорично доказват ефикасността на хомеопатичния подход при лечението на детската астма [7]. При други отрицателните резултати могат да бъдат обяснени с прилаганото „стандартизирано лечение”, което в своята същност противоречи на принципа на индивидуализирания подход в хомеопатията [5]. Неподходящо подбрания спектър на тежест на заболяването с включване на пациенти само с лека астма, които не се различават съществено по качество на живот и функционална характеристика от контролната група, също има значение [10]. Независимо от дискутабилната методология, метаанализите доказват предимството на идивидуализираната хомеопатична терапия пред плацебо [6].

 

Специфики при лечението на астмата с хомеопатия

Лечението на детската астма с хомеопатични средства има следните специфики:

1. Силата на хомеопатичната терапия е в повлияването на „терена“ на болния, т.е. на неговата реактивност.
2. Хомеопатичното лечение не изключва конвенционалното лечение, дори кортикостероидното такова, било то инхалаторно или системно.
3. Лечението изисква голямо търпение както от страна на пациента и неговото семейство, така и от страна на лекаря-хомеопат.
4. При по-тежките, персистиращи форми на астма най-често хомеопатията е адититивен метод.

 

Техники за изписване на хомеопатични лекарства при бронхиалната астма

 

Десенсибилизиращо лечение. Подобно на поведението в алергологията, първостепенна цел на профилактиката е намаляване на алергичната настройка на организма чрез третиране с пренебрежимо малки дози изотерапевтици. Най-често за специфична хипосенсибилзация се използва Pollens 15-30СН при поленова алергия и Blatta orientalis 9-15СН при сенсибилизация към Dermatophagoides pteronissinus и farinae.

За неспецифична хипосенсибилизация се предпочита Poumon histamine 15СН, който действа предимно на патогенетично ниво.

Обичайно десенсибилизиращите хомеопатични продукти се прилагат от 1 път дневно по 5 гранули (Poumon histamine 15СН) до един път седмично по 10 гранули (по-често при Pollens 15СН и Blatta orientalis 9-15СН, след епизод на първоначално по-често приложение).

 

Етиологично лечение. Хомеопатичната фармакопея, т.нар. Materia medica, разполага с огромен избор на етиологични медикаменти. Тук ще представим само най-често използваните.

• Инфекциозни тригери

По същество лечението е и имуномодулиращо. Най-често е насочено срещу респираторните вируси, които отключват голяма част от от обострянията на детската астма.

Oscillococcinum – предписва се по една доза глобули, веднъж седмично, в месеците от септември до април.

Silicea 9СН – продуктът активира функцията на макрофагите; обичайно се изписва в дозировка 3 пъти седмично по 5 гранули в периода с повишен риск от остри респираторни заболявания.

Tuberculinum 15СН – представлява разреждане на оригинален туберкулин на Института Пастьор; назначава се в доза от 10 гранули 1 път седмично при често боледуващи от респираторни инфекции, със слаба реактивност и катаболен метаболизъм.

Aviaire 15СН – т. нар. „птичи туберкулин“; предпочитаме се пред Tuberculinum при деца в ранна възраст с повтарящи се бронхиолити и склонност към рецидивиращи отити; дозирането е както при Tuberculinum.

Influenzinum 9СН – синтезира се на базата на противогрипната ваксина за съответния сезон. Използваме се като профилактика на грипа – по 10 гранули, веднъж седмично в периода от октомври до март.

• Физикални фактори на околната среда, метеорологични въздействия, свързвани причинно с болестния процес

Dulcamara 9СН – предписва се при влошаване на оплакванията след експозиция на влага и влажен студ. При подобни данни от анамнезата се изписва профилактично по 5 гранули на ден при експозиция на съответните метеорологични условия.

Natrum sulfuricum 9СН – провокация от промени в барометричното налягане. Дозирането е както при Dulcamara.

Aconitum napellus 9СН – влошаване след излагане на сух студ. Дозирането е както при Dulcamara.

• Физическо усилие

Cuprum metallicum 9СН – при бронхоспазъм след вдишване на студен въздух и при физическо усилие. Изписва се по 5 гранули профилактично, както и като терапия при вече наличен спазъм. Като терапия може да бъде приеман по 5 гранули на всеки 10-15 минути до отзвучаване на бронхоспазъма.

• Психологични тригери

Хомеопатичната доктрина често оправдава включване на медикаменти с психологични характеристики при етиологичното лечение на астмата.

Gelsemium sempervirens 15-30СН – използва се при притеснителни деца у които стресът често предизвиква тремор и вегетативни явления – потливост, емотивна диария или полакиурия. Когато към тези изяви се добави и влошаване на съществуващата астма, е оправдано изписването на продукта като астмопрофилактика – по 5 гранули на ден в периодите, когато детето е изложено на събития, предизвикващи притеснение у него.

Staphysagria15-30СН – обичайната дозировка е по 5 гранули на ден, когато влошаването е отключено от потиснат гняв, унижение, инкапсулиране.

 

Симптоматично лечение на пристъпа на бронхиална обструкция

• Бронхиална хиперсекреция

Ipeca 9СН – на аускултация се установяват както сухи свиркащи хрипове, така и обилни дребни влажни хрипове. На върха на кашличния пристъп детето има позиви за повръщане. Обикновено се изписва в ранна детска възраст при симптоми на остър бронхиолит.

Blatta orientalis 15СН – пациентът има мъчителна спастична кашлица, трудно отхрачва, аускултаторната находка е много богата със сухи и разнокалибрени влажни хрипове.

Antimonium tartaricum 5СН – състоянието наподобява на това, описано при Ipeca, но е степенно влошено.

• Бронхоспазъм и едем

Arsenicum album 9СН – детето обикновено е с атопична диатеза и алергична астма. Находката е на типична бронхиална обструкция. Клинично доминира задухът. Има нощно влошаване, увредено състояние, неспокойство.

Cuprum metallicum 9СН – преходен бронхоспазъм.

Дозировка: Всички симптоматични медикаменти се изписват по 5 гранули, толкова по-често, колкото по-изразени са оплакванията на пациента – вкл. и на всеки час или по-често (Cuprum metallicum 9СН) до отзвучаване на оплакванията и находката.

 

„Теренно” лечение на бронхиалната астма

Теренният медикамент отразява реактивността, начина на боледуване и тенденциите в морбидността на индивида. Играе ключова роля в лечението и контрола на астмата при децата. Подбира се от квалифициран лекар-хомеопат, съобразно индивидуалните характеристики на детето.

В детска възраст хипердиагностиката и необосновано ранното и агресивно лечение могат да бъдат избегнати или отложени при условие, че болните бъдат проследявани и лекувани от компетентни в тази патология лекари, които са добре запознати с възможностите, показанията и ограниченията на хомеопатичния метод.

В повечето случаи лечението на астмата започва или продължава като комбинирано – конвенционално и хомеопатично. Под закрилата на хомеопатията в много случаи е възможно внимателното намаляване и спирането на астмопрофилактичното лечение и постигането и подържането на трайна и стабилна ремисия на астмата в детската възраст.

За резултата от комбинираното приложение на конвенционални и хомеопатични медикаменти, по отношение повлияването на имуно-алергичното възпаление при астма у деца, говори клиничното проследяване, което проведохме съвместно с проф. Тодор Попов върху 79 деца. Степента на имуно-алергичното възпаление при тях бе обективизирана чрез измерване на температурата на издишания въздух.

Имуно-алергичното възпаление и оксидативният стрес са патологична база на много от хроничните белодробни болести. Установяването на степента на възпалението е важен компонент при мониторирането и лечението на бронхиалната астма. Температурата на ексхалирания въздух (EBT, exhaled breath temperature) e нов маркер на бронхиалното възпаление при астмата. Той е особено подходящ за детската възраст, защото е неинвазивен и изисква минимална колаборация от страна на детето.

Целта на клиничното наблюдение беше да се оцени ефективността на комбинирания терапевтичен подход (хомеопатия плюс конвенционална терапия) с помощта на новия неинвазивен маркер EBT при деца с бронхиална астма.

Изследвани бяха 79 деца (7-17-годишна възраст) с персистираща астма, показана по медицински стандарт за лечение с инхалаторни кортикостероиди (ИКС), разделени на „хомеопатична“ група – 42 деца на лечение с хомеопатия плюс ИКС и „конвенционална“ група – 37 деца, на лечение само с ИКС. В изследването беше включена и контролна група от 22 здрави деца.

В началото и след тримесечно лечение се извършваше изследване на дихателната функция (FEV1 и MMEF25-75%FVC), EBT по метода на спокойното дишане – (Popov’s tidal breathing method) с апарат X-halo (Delmedica).

Децата с астма от двете групи получаваха показаното инхалаторно кортикостероидно лечение. Децата от „хомеопатичната“ група получаваха и хомеопатично лечение.

Лечението в хомеопатичната група включваше използването на широка гама от медикаменти на следните нива:

1. Медиатори на имуно-алергичната каскада: Histaminum, Poumon histamine, Apis mellifica;
2. Имунокомпетентни клетки: Tuberculinum, Aviaire, Bryonia alba, Sufur iodatum; 3. Медикаменти за бронхиалното ремоделиране: Thuya occidentalis, Natrum sulfuricum, Causticum, Graphites;
3. Медикаменти за неовазогенезата, дефрагментацията и нарушения хрущялен интегритет: Fluoricum acidum, Baryta carbonica, Calcarea fluorica.

Установихме следните резултати:

Преди лечението и в двете астматични групи имаше статистически еднакво изразен обструктивен вентилаторен дефект (за „конвенционалната“ група FEV1 85.8%, MMEF25-75%FVC 66.1%, и респективно за „хомеопатичната“ група FEV1 84.2%, MMEF25-75%FVC 65.9%, резултати в % от нормата). Резултатите на контролната група показваха статистически значима разлика спрямо децата с астма за всички спирометрични показатели (p < 0.05) (FEV1 96.5%, MMEF25-75%FVC 89.7%). След тримесечно лечение и при двете групи деца с астма, въпреки значимото подобрение на дихателната функция, остана да персистира известен периферен обструктивен дефект (MMEF25-75%FVC 76% за „конвенционалната“ и съответно 79.2% за „хомеопатичната“ група).

EBT (средна ± стандартно отклонение, mean ± SD) при децата от „конвенционалната“ група намаля от 34.83 ± 0.63°C до 34.37 ± 0.88°C (p = 0.04), докато в „хомеопатичната“ група редукцията на EBT беше значително по-драстична – от 34.51 ± 0.96°C преди лечението, на 32.67 ± 0.84°C след лечението (p < 0.0001), свидетелство за „нормализиране” на температурата на издишания въздух в тази група деца (EBT в контролната група 32.92 ± 0.46°C, p > 0.05 спрямо „хомеопатичната“ група).

Изводът, който се наложи в хода на това обективно проследяване, е, че съчетаването на хомеопатичния и конвенционалния метод на лечение дава по-добър контрол върху имуно-алергичното възпаление при астмата у децата в сравнение само с конвенционалния подход.

 

Библиография

1. Brown, V., Ennis, M. Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm Res. 2001. 50 (Suppl 2):S47-48.
2. Calabrese, Е.J. Hormesis: A revolution in toxicology, risk assessment and medicine. EMBO Rep. 2004, October. 5(Suppl 1):S37-S40.
3. Chefdeville, F, Poncet, J.E. Pratique homeopathique en allergologie. Editions du CEDH. 1995. 182-190.
4. Ernst, E. Use of complementary therapies in childhood asthma. Pediatr Asthma Allergy Immunol. 1998. 21:29-32.
5. Li, A.M., Bush, A., Wilson, N.M. Homeopathy in childhood asthma. Thorax. 2003. 58:826-828.
6. Linde, K., Clausius, N., Ramirez, G., et al. Are the clinical effects of homeopathy placebo effects? A meta-analysis of placebo-controlled trials. Lancet. 1997. 350: 834-843.
7. Linde, K., Jobst, K.A. Homoeopathy for chronic asthma (Cochrane Review). In: The Cochrane Library. Issue 2. Oxford: Update Software, 2000.
8. Montagnier, L., Aïssa, J. et al. Electromagnetic signals produced by aqueous nanostructures derived from bacterial DNA sequences. Interdisciplinary Sciences: Computational Life Sciences. 2009. Volume 1. Number 2. 81-90.
9. Sandor, A.G., Brutsche, M.H. Complementary and alternative medicine for bronchial asthma: is there new evidence? Curr Opin Pulm Med. 2004. 10(1).
10. White, A., Slade, P., Hunt, C., Hart, A., Ernst, E. Individualised homeopathy as an adjunct in the treatment of childhood asthma: a randomised placebo controlled trial. Thorax. 2003. 58:317-321.