Хомеопатично лечение на бронхиалната астма в детската възраст
Обективизиране на хомеопатичния принос чрез клинично проследяване на 79 деца с астма и проследяване на динамиката на имуно-алергичното възпаление с помощта на измерване на температурата на ексхалирания въздух
Сл. Филчев
Педиатрично отделение, V МБАЛ, София
Европейска школа по клинична хомеопатия
Хомеопатията намира все по-голямо приложение при лечението на бронхиална астма. Добре подбраните хомеопатични медикаменти не само повлияват бронхиалната астма, но и коморбидните атопични страдания като алергичен ринит, атопичен дерматит, поленов риноконюктивит и др. [3].
Липсата на странични ефекти и нежелани лекарствени взаимодействия при приложението на хомеопатичните продукти ги прави особено подходящи за комбинирана (конвенционална и хомеопатична) терапия.
Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детската възраст. Синдром на рецидивираща кашлица и бронхообструктивни синдроми се наблюдават при всяко трето дете в предучилищна възраст. От тези деца 1/3 се диагностицират с астма, а останалите 2/3 оздравяват до пубертета. Децата с тежки пристъпи във възрастта от 7до 10 години най-често остават с бронхиална астма и като възрастни.
Данните от различни проучвания дават доста противоречиви мнения относно ефикасността на хомеопатичния подход при бронхиалната астма в детската възраст [4-7, 9, 10]. Сравняването на резултатите се затруднява от различните методи на терапия, групи пациенти и начини на отчитане на ефекта от лечението. Някои метаанализи категорично доказват ефикасността на хомеопатичния подход при лечението на детската астма [7]. При други отрицателните резултати могат да бъдат обяснени с прилаганото „стандартизирано лечение”, което в своята същност противоречи на принципа на индивидуализирания подход в хомеопатията [5]. Неподходящо подбрания спектър на тежест на заболяването с включване на пациенти само с лека астма, които не се различават съществено по качество на живот и функционална характеристика от контролната група, също има значение [10]. Независимо от дискутабилната методология, метаанализите доказват предимството на идивидуализираната хомеопатична терапия пред плацебо [6].
Специфики при лечението на астмата с хомеопатия
Лечението на детската астма с хомеопатични средства има следните специфики:
- Силата на хомеопатичната терапия е в повлияването на „терена“ на болния, т.е. на неговата реактивност.
- Хомеопатичното лечение не изключва конвенционалното лечение, дори кортикостероидното такова, било то инхалаторно или системно.
- Лечението изисква голямо търпение както от страна на пациента и неговото семейство, така и от страна на лекаря-хомеопат.
- При по-тежките, персистиращи форми на астма най-често хомеопатията е адититивен метод.
Техники за изписване на хомеопатични лекарства при бронхиалната астма
Десенсибилизиращо лечение. Подобно на поведението в алергологията, първостепенна цел на профилактиката е намаляване на алергичната настройка на организма чрез третиране с пренебрежимо малки дози изотерапевтици. Най-често за специфична хипосенсибилзация се използва Pollens 15-30СН при поленова алергия и Blatta orientalis 9-15СН при сенсибилизация към Dermatophagoides pteronissinus и farinae.
За неспецифична хипосенсибилизация се предпочита Poumon histamine 15СН, който действа предимно на патогенетично ниво.
Обичайно десенсибилизиращите хомеопатични продукти се прилагат от 1 път дневно по 5 гранули (Poumon histamine 15СН) до един път седмично по 10 гранули (по-често при Pollens 15СН и Blatta orientalis 9-15СН, след епизод на първоначално по-често приложение).
Етиологично лечение. Хомеопатичната фармакопея, т.нар. Materia medica, разполага с огромен избор на етиологични медикаменти. Тук ще представим само най-често използваните.
- Инфекциозни тригери
По същество лечението е и имуномодулиращо. Най-често е насочено срещу респираторните вируси, които отключват голяма част от от обострянията на детската астма.
Oscillococcinum – предписва се по една доза глобули, веднъж седмично, в месеците от септември до април.
Silicea 9СН – продуктът активира функцията на макрофагите; обичайно се изписва в дозировка 3 пъти седмично по 5 гранули в периода с повишен риск от остри респираторни заболявания.
Tuberculinum 15СН – представлява разреждане на оригинален туберкулин на Института Пастьор; назначава се в доза от 10 гранули 1 път седмично при често боледуващи от респираторни инфекции, със слаба реактивност и катаболен метаболизъм.
Aviaire 15СН – т. нар. „птичи туберкулин“; предпочитаме се пред Tuberculinum при деца в ранна възраст с повтарящи се бронхиолити и склонност към рецидивиращи отити; дозирането е както при Tuberculinum.
Influenzinum 9СН – синтезира се на базата на противогрипната ваксина за съответния сезон. Използваме се като профилактика на грипа – по 10 гранули, веднъж седмично в периода от октомври до март.
- Физикални фактори на околната среда, метеорологични въздействия, свързвани причинно с болестния процес
Dulcamara 9СН – предписва се при влошаване на оплакванията след експозиция на влага и влажен студ. При подобни данни от анамнезата се изписва профилактично по 5 гранули на ден при експозиция на съответните метеорологични условия.
Natrum sulfuricum 9СН – провокация от промени в барометричното налягане. Дозирането е както при Dulcamara.
Aconitum napellus 9СН – влошаване след излагане на сух студ. Дозирането е както при Dulcamara.
- Физическо усилие
Cuprum metallicum 9СН – при бронхоспазъм след вдишване на студен въздух и при физическо усилие. Изписва се по 5 гранули профилактично, както и като терапия при вече наличен спазъм. Като терапия може да бъде приеман по 5 гранули на всеки 10-15 минути до отзвучаване на бронхоспазъма.
- Психологични тригери
Хомеопатичната доктрина често оправдава включване на медикаменти с психологични характеристики при етиологичното лечение на астмата.
Gelsemium sempervirens 15-30СН – използва се при притеснителни деца у които стресът често предизвиква тремор и вегетативни явления – потливост, емотивна диария или полакиурия. Когато към тези изяви се добави и влошаване на съществуващата астма, е оправдано изписването на продукта като астмопрофилактика – по 5 гранули на ден в периодите, когато детето е изложено на събития, предизвикващи притеснение у него.
Staphysagria15-30СН – обичайната дозировка е по 5 гранули на ден, когато влошаването е отключено от потиснат гняв, унижение, инкапсулиране.
Симптоматично лечение на пристъпа на бронхиална обструкция
- Бронхиална хиперсекреция
Ipeca 9СН – на аускултация се установяват както сухи свиркащи хрипове, така и обилни дребни влажни хрипове. На върха на кашличния пристъп детето има позиви за повръщане. Обикновено се изписва в ранна детска възраст при симптоми на остър бронхиолит.
Blatta orientalis 15СН – пациентът има мъчителна спастична кашлица, трудно отхрачва, аускултаторната находка е много богата със сухи и разнокалибрени влажни хрипове.
Antimonium tartaricum 5СН – състоянието наподобява на това, описано при Ipeca, но е степенно влошено.
- Бронхоспазъм и едем
Arsenicum album 9СН – детето обикновено е с атопична диатеза и алергична астма. Находката е на типична бронхиална обструкция. Клинично доминира задухът. Има нощно влошаване, увредено състояние, неспокойство.
Cuprum metallicum 9СН – преходен бронхоспазъм.
Дозировка: Всички симптоматични медикаменти се изписват по 5 гранули, толкова по-често, колкото по-изразени са оплакванията на пациента – вкл. и на всеки час или по-често (Cuprum metallicum 9СН) до отзвучаване на оплакванията и находката.
„Теренно” лечение на бронхиалната астма
Теренният медикамент отразява реактивността, начина на боледуване и тенденциите в морбидността на индивида. Играе ключова роля в лечението и контрола на астмата при децата. Подбира се от квалифициран лекар-хомеопат, съобразно индивидуалните характеристики на детето.
В детска възраст хипердиагностиката и необосновано ранното и агресивно лечение могат да бъдат избегнати или отложени при условие, че болните бъдат проследявани и лекувани от компетентни в тази патология лекари, които са добре запознати с възможностите, показанията и ограниченията на хомеопатичния метод.
В повечето случаи лечението на астмата започва или продължава като комбинирано – конвенционално и хомеопатично. Под закрилата на хомеопатията в много случаи е възможно внимателното намаляване и спирането на астмопрофилактичното лечение и постигането и подържането на трайна и стабилна ремисия на астмата в детската възраст.
За резултата от комбинираното приложение на конвенционални и хомеопатични медикаменти, по отношение повлияването на имуно-алергичното възпаление при астма у деца, говори клиничното проследяване, което проведохме съвместно с проф. Тодор Попов върху 79 деца. Степента на имуно-алергичното възпаление при тях бе обективизирана чрез измерване на температурата на издишания въздух.
Имуно-алергичното възпаление и оксидативният стрес са патологична база на много от хроничните белодробни болести. Установяването на степента на възпалението е важен компонент при мониторирането и лечението на бронхиалната астма. Температурата на ексхалирания въздух (EBT, exhaled breath temperature) e нов маркер на бронхиалното възпаление при астмата. Той е особено подходящ за детската възраст, защото е неинвазивен и изисква минимална колаборация от страна на детето.
Целта на клиничното наблюдение беше да се оцени ефективността на комбинирания терапевтичен подход (хомеопатия плюс конвенционална терапия) с помощта на новия неинвазивен маркер EBT при деца с бронхиална астма.
Изследвани бяха 79 деца (7-17-годишна възраст) с персистираща астма, показана по медицински стандарт за лечение с инхалаторни кортикостероиди (ИКС), разделени на „хомеопатична“ група – 42 деца на лечение с хомеопатия плюс ИКС и „конвенционална“ група – 37 деца, на лечение само с ИКС. В изследването беше включена и контролна група от 22 здрави деца.
В началото и след тримесечно лечение се извършваше изследване на дихателната функция (FEV1 и MMEF25-75%FVC), EBT по метода на спокойното дишане – (Popov’s tidal breathing method) с апарат X-halo (Delmedica).
Децата с астма от двете групи получаваха показаното инхалаторно кортикостероидно лечение. Децата от „хомеопатичната“ група получаваха и хомеопатично лечение.
Лечението в хомеопатичната група включваше използването на широка гама от медикаменти на следните нива:
- Медиатори на имуно-алергичната каскада: Histaminum, Poumon histamine, Apis mellifica;
- Имунокомпетентни клетки: Tuberculinum, Aviaire, Bryonia alba, Sufur iodatum; 3. Медикаменти за бронхиалното ремоделиране: Thuya occidentalis, Natrum sulfuricum, Causticum, Graphites;
- Медикаменти за неовазогенезата, дефрагментацията и нарушения хрущялен интегритет: Fluoricum acidum, Baryta carbonica, Calcarea fluorica.
Установихме следните резултати:
Преди лечението и в двете астматични групи имаше статистически еднакво изразен обструктивен вентилаторен дефект (за „конвенционалната“ група FEV1 85.8%, MMEF25-75%FVC 66.1%, и респективно за „хомеопатичната“ група FEV1 84.2%, MMEF25-75%FVC 65.9%, резултати в % от нормата). Резултатите на контролната група показваха статистически значима разлика спрямо децата с астма за всички спирометрични показатели (p < 0.05) (FEV1 96.5%, MMEF25-75%FVC 89.7%). След тримесечно лечение и при двете групи деца с астма, въпреки значимото подобрение на дихателната функция, остана да персистира известен периферен обструктивен дефект (MMEF25-75%FVC 76% за „конвенционалната“ и съответно 79.2% за „хомеопатичната“ група).
EBT (средна ± стандартно отклонение, mean ± SD) при децата от „конвенционалната“ група намаля от 34.83 ± 0.63°C до 34.37 ± 0.88°C (p = 0.04), докато в „хомеопатичната“ група редукцията на EBT беше значително по-драстична – от 34.51 ± 0.96°C преди лечението, на 32.67 ± 0.84°C след лечението (p < 0.0001), свидетелство за „нормализиране” на температурата на издишания въздух в тази група деца (EBT в контролната група 32.92 ± 0.46°C, p > 0.05 спрямо „хомеопатичната“ група).
Изводът, който се наложи в хода на това обективно проследяване, е, че съчетаването на хомеопатичния и конвенционалния метод на лечение дава по-добър контрол върху имуно-алергичното възпаление при астмата у децата в сравнение само с конвенционалния подход.
Библиография
- Brown, V., Ennis, M. Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm Res. 2001. 50 (Suppl 2):S47-48.
- Calabrese, Е.J. Hormesis: A revolution in toxicology, risk assessment and medicine. EMBO Rep. 2004, October. 5(Suppl 1):S37-S40.
- Chefdeville, F, Poncet, J.E. Pratique homeopathique en allergologie. Editions du CEDH. 1995. 182-190.
- Ernst, E. Use of complementary therapies in childhood asthma. Pediatr Asthma Allergy Immunol. 1998. 21:29-32.
- Li, A.M., Bush, A., Wilson, N.M. Homeopathy in childhood asthma. Thorax. 2003. 58:826-828.
- Linde, K., Clausius, N., Ramirez, G., et al. Are the clinical effects of homeopathy placebo effects? A meta-analysis of placebo-controlled trials. Lancet. 1997. 350: 834-843.
- Linde, K., Jobst, K.A. Homoeopathy for chronic asthma (Cochrane Review). In: The Cochrane Library. Issue 2. Oxford: Update Software, 2000.
- Montagnier, L., Aïssa, J. et al. Electromagnetic signals produced by aqueous nanostructures derived from bacterial DNA sequences. Interdisciplinary Sciences: Computational Life Sciences. 2009. Volume 1. Number 2. 81-90.
- Sandor, A.G., Brutsche, M.H. Complementary and alternative medicine for bronchial asthma: is there new evidence? Curr Opin Pulm Med. 2004. 10(1).
- White, A., Slade, P., Hunt, C., Hart, A., Ernst, E. Individualised homeopathy as an adjunct in the treatment of childhood asthma: a randomised placebo controlled trial. Thorax. 2003. 58:317-321.