Приносът на клиничната хомеопатия в общата медицинска практика

Н. Бояджиевa, Медицински университет, София

Р. Томова, Хомеопатичен кабинет, София, Европейска школа по клинична хомеопатия

Между 2007 и 2009 г. във Франция се провежда най-мащабното фармако-епидемиологично проучване върху общата медицинска практика – EPI-3, чиято цел е да оцени ролята на хомеопатията в работата на общопрактикуващите лекари и да измери ползата за общественото здраве от използването на хомеопатични продукти в грижата за пациента. Оттогава насам това проучване е обект на 11 публикации, като всички те са реферирани от PubMed.

В EPI-3 участват 825 общопрактикуващи лекари. От тях 197 с конвенционална практика, 356 със смесена практика и 272 с хомеопатична практика.

За период от една година са проследени 8 559 пациенти, от които 2 027 посещават лекар с конвенционална практика, 3 868 – лекар със смесена практика, и 2 664 – лекар-хомеопат.

Проучването е инициирано от Лаборатории Боарон, но се реализира като независимо. Ръководи се от проф. Люсиен Абенхайм – бивш генерален секретар по здравеопазване. Наблюдава се от научен комитет, включващ учени, представители на университетите и бивши членове на комисията по прозрачност, стоящи далеч от света на хомеопатията. Спазени са всички изисквания на European Network of Centers for Pharmacoepidemiology and Pharmacovigilence. Целият процес – от набирането на данните до анализа и изготвянето на докладите, протича без никаква намеса  от страна на Лаборатории Боарон. Компанията поема единствено ангажимента да оповести резултатите, независимо от това какви са те.

Проучването включва 4 компонента – 1 трансверзално проучване и 3 кохортни.

Трансверзалното проучване цели да направи „моментна снимка“, представяйки мястото, което заема хомеопатичният медикамент в общата медицинска практика и значението му за общественото здраве. Проучването установява, че един от всеки пети лекари, определили се като „конвенционални“, всъщност има смесена практика и ежедневно предписва хомеопатични медикаменти на своите пациенти. Тези „конвенционални“ лекари формират 40% от хомеопатичните прескрипции във Франция. От своя страна, лекарите, определили се като „хомеопати“, предписват конвенционални медикаменти на 45% от своите пациенти. Това показва дълбокото преплитане на хомеопатичния подход с конвенционалната медицинска практика във Франция.

Профилът на пациентите, които избират лекар-хомеопат за свой личен лекар, показва преобладаване на жените между 40 и 59 год., с висок образователен ценз, по-нисък индекс на телесна маса, по-малка консумация на цигари, търсещи холистичен подход при лечение, отворени към натуралните терапии и активни участници в терапевтичния процес. Най-честите проблеми, с които те се обръщат към своите лекари, са: ставни болки от различно естество, тревожно-депресивни състояния, кожни проблеми.

Трите кохортни прочувания в EPI-3 обхващат следните три групи патологии:

• мускулно-скелетни болки (МСБ);
• инфекции на горните дихателни пътища (ИГДП);
• нарушения на съня, тревожност и депресия (НСТД).

Изборът на трите кохорти се основава на следните факти:

• избраните патологии представляват почти половината от поводите за консултация с общопрактикуващ лекар;
• конвенционалната им терапия поставя проблеми за общественото здраве (често необосновано използване на антибиотици, психотропни и НСПВС);
• хомеопатичните медикаменти редовно се използват и в трите групи патологии.

Трите подхода на лечение (конвенционален, смесен и хомеопатичен) са сравнени по четири критерия:

• развитие на заболяването;
• консумация на медикаменти и медицински грижи;
• регистрирани нежелани лекарствени ефекти;
• загуба на възможност, т.е. намаляване на възможността за трайно излекуване или ремисия като резултат от предпочетения тип лечение.

В кохортата с мускулно-скелетни болки са включени 1 153 пациента: 272 пациента, лекувани от лекари с конвенционална практика, 510 – от лекари със смесена практика, и 371 от лекари-хомеопати. Участват пациенти с проблеми на гръбначния стълб (малко повече от половината са с лумбалгия), както и с болки в горните и долните крайници (артрозна болест и тендинити). От проучването са изключени пациенти с инфекциозни, неопластични и специфични възпалителни ставни заболявания.

Резултатите от едногодишното проследяване показват следното: сравним ефект по отношение на развитието на заболяването. Нивото на преминаване към хронично състояние е сравнимо в различните групи, както и честотата на поява на придружаващо тревожно-депресивно разстройство. В този контекст, пациентите с остри и хронични МСБ от хомеопатичната група използват 46% по-малко НПВС и 67% по-малко аналгетици от пациентите в конвенционалната група. В подгрупата на пациентите над 70 г. консумацията на НПВС в хомеопатичната група е 3.7 пъти по-малка. Общият процент на разгръщане на странични ефекти от използването на НПВС и аналгетици е около 10%, но поради по-малкото използване на тези медикаменти в хомеопатичната група, там общият брой на регистрирани странични ефекти е значително по-малък. Напомняме, че най-честите странични ефекти на НПВС са: токсичност, силно дразнещ ефект върху стомашно-чревния тракт и висок риск от кървене при пациенти с гастрит и язвена болест, потенциален риск за сериозни сърдечно-съдови тромботични инциденти, алергични реакции.

Проучването показва още, че пациентите, засегнати от хронични МСБ (с давност повече от 12 седмици), се ориентират по-често към лекар-хомеопат. 62.1% от пациентите на лекарите-хомеопати страдат от хронично заболяване срещу 48.6% от пациентите на лекарите-конвенционалисти.

В кохортата с инфекции на горните дихателни пътища участват 518 възрастни и деца. 165 пациенти посещават конвенционални лекари, 203 – лекари със смесена практика, 150 – лекари-хомеопати. Най-често срещаната диагноза е ринофарингит, но са проследени също и пациенти с бронхит, грипоподобни заболявания и др.

Резултатите по отношение на подобрението на симптомите са напълно съизмерими в различните групи. Наблюдава се малка, статистически незначима разлика с по-висока честота на последващо развитие на отити и синузити в хомеопатичната група. В хомеопатичната група, в сравнение с конвенционалната, се регистрира средно 2 пъти по-малък прием на антибиотици (57% по-малко), антипиретици и противовъзпалителни (46% по-малко). За да се оцени значението на тези разлики, напомняме, че употребата на  антибиотици създава все повече резистентни микроорганизми и уврежда нормалната чревна флора. Тяхното предписване трябва да става само след внимателна преценка. В светлината на съвременните данни опазването на човешкия микробиом е все по-важно, защото неговото нарушаване отключва неочаквани странични проблеми, свързани с ендокринната, стомашно-чревната и сърдечно-съдовата системи.

В кохортата с нарушения на съня, тревожност и депресия са включени 710 пациента. 161 посещават конвенционални лекари, 260 – лекари със смесена практика, и 289 – лекари-хомеопати. Проучването показва, че по-голям процент от пациентите с тревожни разстройства и по-тежки нарушения на съня се ориентират към лекари-хомеопати, а пациентите с депресия се ориентират по-често към лекари с конвенционална практика.

Резултатите в различните групи са сравними по отношение на подобрението на симптомите. Малко по-голямо подобрение се отчита в хомеопатичната група, но разликата е статистически незначима. Броят на случаите с травматизъм и опити за самоубийство е сходен (честотата им е по-малка в хомеопатичната група, но разликата отново е статистически незначима). В този контекст, резултатите по отношение на консумацията на психотропни медикаменти е впечатляваща – в хомеопатичната група има 3 пъти по-малък прием на психотропни медикаменти (71%) в сравнение с конвенционалната група. За да се оцени значимостта на този факт, бихме искали да напомним, че приемът на психотропни медикаменти води до зависимост (при продължителна употреба), риск от чернодробни увреждания, потискане на мозъчните и поведенческите функции, включително и повишен риск от деменция и други нежелани ефекти и рискове.

В заключение

Мащабното EPI-3 проучване показва, че хомеопатичната терапия носи доказани ползи за общественото здраве. Клиничната еволюция на лекуваните от лекарите-хомеопати пациенти е подобна на тази при другите пациенти и изборът на лекар, прилагащ хомеопатично лечение, не води до загуба на възможност за пациента. Освен това лекуваните от лекарите-хомеопати пациенти консумират значително по-малко конвенционални медикаменти, което спестява множество нежелани странични ефекти.

Библиографията е на разположение в редакцията.