Проф. Анна Кънева: „Детското сърце е „смело сърце“

Проф. Анна Кънева завършва медицина през 1979 г. с отличен успех. От 1980 г. е асистент в Клиниката по детска кардиология към МБАЛ НКБ. Има две специалности – детски болести и детска ревмокардиология. През 2008 г. защитава дисертационен труд на тема „Резултати от оперативното лечение на деца с подклапна аортна стеноза, оперирани в детска възраст“. През 2010 г. получава научното звание „доцент“, а от 2017 г. е професор.

Проф. Кънева е национален консултант по детска кардиология и ръководител на Клиниката по детска кардиология към МБАЛ НКБ (от 2014 г. досега).

Основните й интереси са в областта на инвазивната кардиология при вродени сърдечни малформации (ВСМ), проследяване на естествена и следоперативна еволюция при деца и възрастни с ВСМ, ритъмни и проводни нарушения, артериална и белодробна хипертония.

Проф. Кънева е експерт в интервенционалното лечение на ВСМ при деца и възрастни. Въвежда в България транскатетърното затваряне на междупредсърден дефект и персистиращ артериален канал и извършва балонна валвулопластика при аортна стеноза, пулмонална стеноза, стеснени биологични клапи; стентиране при коарктация на аортата и стенози на белодробната артерия; запушване на абнормни съдове.

Проф. Кънева специализира във водещи центрове по детска кардиология в САЩ, Израел, Гърция, Италия, Германия.

Член е на Европейската асоциация по детска и вродена кардиология, Европейското кардиологично дружество, Българска педиатрична асоциация, дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по интервенционална кардиология. Има над 75 научни публикации у нас и в чужбина и над 100 участия в конгреси, конференции и научни форуми.

 

Проф. Кънева, разкажете ни повече за своята работа и за Клиниката по детска кардиология, която оглавявате…

Клиниката по детска кардиология и отделението по хирургия на вродените сърдечни малформации (ВСМ) са структури на Национална кардиологична болница, които изпълняват задачи от национално значение, свързани с цялостното обгрижване на децата с ВСМ. В клиниката има две отделения – по детска кардиология и детско кардиологично интензивно отделение. Годишно се хоспитализират около 900 деца, оперират се около 300, извършват се сърдечни катетеризации при над 250 и интервенционални процедури при около 100. Освен „оперативните“ случаи постъпват деца с артериална хипертония, нарушения в ритъма и проводимостта, възпалителни и първични сърдечни заболявания… През детския кардиологичен диагностично-консултативен блок амбулаторно се преглеждат и изследват над 10  000 деца годишно.

Най-големите проблеми, с които се сблъскваме, са свързани с недостига на специалисти по здравни грижи в цялата клиника. Критичното намаляване на броя на медицинските сестри в отделението (детска реанимация) през последните месеци доведе до намаляване на броя на сърдечните операции.

 

Бихте ли обобщили каква е ситуацията със сърдечносъдовите заболявания – има ли статистика колко случаи годишно се регистрират у нас, кои са най-често срещаните диагнози, наблюдават ли се някакви тенденции?

Сърдечносъдовите заболявания обхващат широк спектър заболявания – на първо място ВСМ, освен това артериална хипертония, ритъмно-проводни нарушения, възпалителни заболявания и др. Честотата на ВСМ у нас и по света е в зависимост от раждаемостта. ВСМ са най-честите вродени аномалии и те се срещат при 8 до 10/1000 живородени деца, т.е. в България годишно се раждат 500-600 деца с ВСМ, около 1/4 от тях изискват хирургично лечение по спешност в периода на новороденото и около 50% до края на първата година. По отношение на артериалната хипертония се наблюдава тенденция към нарастване на честотата й (и в Европа, и у нас).

 

Какви са съвременните тенденции в диагностицирането и лечението на кардиологичните заболявания и доколко намират приложение у нас?

Съвременните тенденции са за ранна диагноза и лечение на кардиологичните заболявания, за все по-широко използване на безкръвните неинвазивни изследвания. Основен диагностичен метод е ехокардиографията – неинвазивен, стандартизиран, високо информативен метод, който позволява поставяне на точна диагноза, оценка на тежестта на сърдечното засягане, проследяване на еволюцията (както естествената, така и след извършена сърдечна операция). Феталната ехокардиография позволява диагностициране на ВСМ по време на бременността. Съвременните ехокардиографски апарати позволяват детайлна оценка на сърдечна функция, дават възможност за триразмерна реконструкция…

 

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари и педиатрите в диагностиката, лечението и превенцията на сърдечносъдовите заболявания?

Те заемат основно място в диагнозата и превенцията на артериалната хипертония с препоръчване на начин на живот, хранене и физическа активност, които да предпазват от затлъстяване; с възпитание на бъдещите майки в отказ от тютюнопушене и от злоупотреба с медикаменти или вещества, които могат да имат тератогенен ефект. По отношение на ВСМ, те са тези, които трябва да насочат детето към специалист и след това да извършват проследяването и да следват указанията за лечение на детския кардиолог.

 

Занимавате се с най-хуманната професия, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Какво ви носи лично на вас специалността детска кардиология?

Удовлетворение! През дългия си път като детски кардиолог станах свидетел на навлизането на новите методи на диагноза и лечение, на това как новородени в критично състояние и деца, считани за обречени, се лекуват успешно, на въвеждането на неоперативните безкръвни методи на лечение, които спестяват болката, козметичния дефект от оперативната корекция и свързаните с това психологични проблеми.

 

Работите с деца в тежко състояние. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?

Всяко семейство с нетърпение очаква появата на новия член на семейството. Радостта е голяма, но изведнъж се оказва, че нещо не е наред и че детето трябва по спешност да се откара в Клиниката по детска кардиология. Понякога сърдечното заболяване е много сложно. За мен най-голямата трудност е да обясня на семейството дългия път, който ще трябва да извървим заедно. Трябва да им вдъхна вяра и надежда, че детето е в сигурни ръце, че ще направим всичко по силите си, но че сърчицето няма да е „напълно здраво“. А когато е настъпило усложнение или се е случило най-лошото – трябва да застанеш пред семейството и да им дадеш вяра, че могат да имат здраво дете, че при следваща бременност можем да открием сърдечния проблем с фетална ехокардиография.

 

Да, професията ви е доста тежка… Как се справяте чисто човешки с този стрес?

Стресът наистина е огромен. Успявам да релаксирам посещавайки концерти класическа музика. През уикендите, когато не съм заета с конференции и конгреси, обичам да ходя в планината – малко туризъм, малко грижа за цветята на вилата. Това ме зарежда с положителна енергия. Най-много обаче ме успокояват и усмихват внуците ми, две чудни деца, които като гъбки растат пред мене и всеки ден ме изненадват с нещо ново.

 

Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?

Да не се предавам, да заставам пред трудностите и да ги преодолявам…

 

Преслушвали сте хиляди детски сърчица. Какво е детското сърце за вас?

Детското сърце е „смело сърце“. То се сблъсква с трудности и проблеми от най-ранна възраст, но с помощта на детските кардиолози и кардиохирурзи преодолява препятствията.

 

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?

Здравеопазването е недофинансирано, болниците са превърнати в търговски дружества, клиниките трябва да се самоиздържат, а няма връзка между количеството и качеството на здравната услуга и средствата, които се получават за нея… Страдат държавните болници, болниците, които приемат тежко болни пациенти, каквато е и Национална кардиологична болница. Негативните финансови резултати и появата на нови частни здравни заведения доведоха до масово напускане на медицински сестри. Много отлично обучени детски кардиолози от нашата клиника потърсиха и намериха успешна реализация в Германия, Англия, Швеция, САЩ.

Все пак случват се и хубави неща – отделението по детска кардиология бе ремонтирано основно и битовите условия за пациентите се подобриха много. Обособи се и детски кардиологичен диагностичен блок, което отдели амбулаторията за деца от тази за възрастни. Техническата база на клиниката също се подобрява благодарение на кампанията „Българската коледа“.

 

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?

Отрицателният демографски прираст в България е изключително тревожен факт. Детското и майчинско здравеопазване трябва да станат национален приоритет не само на книга, а в действителност. Необходимо е целево финансиране, отделяне на клиничните пътеки за деца от тези за възрастни… Смятам, че за преодоляване на кадровия недостиг на медицински сестри, трябва да се възстанови профилът „детска сестра“ във факултетите по обществено здраве.

 

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти?

Имаме и обучаваме специалисти непрекъснато. Работим в тясна колаборация с детските кардиолози от университетските клиники във Варна, Пловдив, Стара Загора. За съжаление обаче, мрежата от детски кардиолози в страната, изградена от моите учители, вече се разпада… Надеждата ми е в младите – сега в Клиниката има група от млади колеги, които се надявам, че ще оформят бъдещото ядро на детската кардиология…

 

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…”

…ме кара да се чувствам полезна всеки ден, защото ме стимулира да търся и научавам нови неща, защото работя в колектив от можещи, знаещи и търсещи колеги.