Д-р Йорданка Узунова: „Проблемите в здравеопазването са извън лекарите и пациентите“

Д-р Йорданка Узунова завършва медицина в Медицинска академия – София, специалност Детски болести. Първоначално започва работа като педиатър в Детското отделение на Окръжната болница във Видин, а след това се премества в Клиниката по педиатрия на УБ „Лозенец“ – София. Преподава детски болести в СУ „Св. Климент Охридски“. Участва в екипа на проф. Любомир Спасов, осъществил всички чернодробни трансплантации на деца у нас. Защитава докторска дисертация на тема „Чернодробна трансплантация на деца“. Има публикувани 40 научни труда в областта на педиатрията. Участва в редица национални и международни конференции и конгреси по трансплантология.

Д-р Узунова, занимавате се с най-хуманната професия – лекарската, при това професионалните ви интереси и ангажименти са насочени към най-малките пациенти. Какво ви носи лично на вас специалността педиатрия?
Носи ми много ангажименти, които посрещам с удоволствие, и те не ме отегчават. Да работиш с деца, естествено, когато не са тежко болни, е истинско забавление. А когато са наистина много болни, това е най-голямото предизвикателство.

Разкажете ни повече за своята работа в УБ „Лозенец“ и по-специално за участието ви в екипа по чернодробни трансплантации на проф. Спасов – как функционира, колко чернодробни трансплантации сте извършили до този момент, кои са най-големите проблеми, с които се сблъсквате…
Всички чернодробни трансплантации на деца в нашата страна (до момента те са 30 на брой) са извършени в УБ „Лозенец“. Чернодробната трансплантация е една от най-високо рисковите процедури – и като хирургия, и като постоперативно наблюдение. Трудностите са много, всеки един случай е голямо предизвикателство. Радваме се, че нашите резултати от тази дейност (преживяемост, посттрансплантационни усложнения) са близки до тези в другите европейски трансплантационни центрове.

Работите с деца в тежко състояние. Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате?
Човек не може да свикне с детското страдание, с болката на родителите на дете в беда… Но това е част от нашата професия.

А има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
Тежко болните деца са много търпеливи – те ме учат на търпение.

Кое е най-важното за един педиатър – знанията, опитът, интуицията, умението да общува с децата… Всъщност какви качества трябва да притежава добрият лекар?

Обединили сте във въпроса си основните качества, необходими за всеки лекар. Банално е, но да си лекар, и още повече педиатър – това е призвание.

Пациентите изискват от лекарите 24-часово разположение. Опишете как протича един ваш ден?
Ще стане много дълго това описание – от събуждането в 6 ч. сутринта до… когато е необходимо…

Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Ако пациентите ми не са деца, няма да мога да се справя със стреса! Те са красиви, забавни и обичащи!

Много пациенти се оплакват от липсата на добри специалисти, от техническата база в клиниките, от здравеопазването като цяло. Какво е вашето мнение?
Имаме чудесни специалисти, а на много места в България техническата база е на високо съвременно ниво. Проблемите в здравеопазването са извън лекарите и пациентите.

Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
На първо място – законови промени! И още – просветителска работа и обучение на родителите.

Смятате ли, че имаме добре обучени специалисти и какъв е интересът към вашата специалност?
Категорична съм по този въпрос – имаме много добре подготвени специалисти. Радвам се, че през последните 3-4 години отново се повиши броят на младите лекари, които искат да специализират детски болести.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Да, категорично.

Довършете изречението „Обичам професията си, защото…
…това е най-интересната професия, с най-трогателните и обичливи пациенти!