Доц. Наташа Топлак: „В Словения се наблюдава тенденция към понижение на ваксиналния обхват“

 

Доц. Наташа Топлак освен богатия си опит в областта на педиатрията, детската ревматология и клинична имунология, работи активно и в областта на ваксинопрофилактиката в Словения. От 2009 г. досега тя е член на Консултативния съвет по ваксиниране към Словенския национален институт по обществено здраве. През 2017 г. участва в работната група на EULAR (Европейската лига за борба с ревматизма) за актуализиране на препоръките относно ваксинациите при педиатрични пациенти с ревматизъм. Доц. Топак е и председател на работната група за ваксиниране в PRES (Европейско дружество по детска ревматологи).

По покана на Българската педиатрична асоциация (БПА) доц. Наташа Топлак се включи в тазгодишното издание на превърналите се вече в традиция експертни срещи по ваксинопрофилактика, които БПА организира от четири години насам. Срещнахме се с нея, за да поговорим за приликите и разликите в националните имунизационни календари на България и Словения, за предизвикателствата пред постигането на по-добър ваксинален обхват, както и за други важни теми, свързани с ваксинопрофилактиката.

 

Доц. Топлак, разкажете ни повече за имунизационния календар във вашата страна – задължителни ваксини, препоръчителни, други особености…

В Словения са задължителни ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола и хепатит В. Препоръчителни и финансово обезпечени от държавата са пневмококовата ваксина и HPV. Препоръчителни, но неосигурени от здравната ни каса са ваксините срещу енцефалит, причинен от кърлежи (tick borne encephalitis), и противогрипните ваксини (подсигурени са само за здравните работници и имунокомпрометираните пациенти). Препоръчителна за бременните жени е и ваксината срещу коклюш.

 

Какъв е ваксиналният обхват във вашата държава?

По отношение на задължителните ваксини покритието е над 90%. По данни за 2016 г. обхватът на ваксинация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип В е 94.1%, срещу морбили-паротит-рубеола – 92.3%, срещу хепатит В – 88.7%. Въпреки тези задоволителни нива на ваксинация, с годините се наблюдава тенденция към понижение на ваксиналния обхват  (за справка: през 2006 г. обхватът на ваксината ДТКа-Пи-ХИБ е 96.8%, а морбили-паротит-рубеола – 96.1%). При препоръчителните ваксини покритието е доста ниско – при пневмококовата ваксина е 49.4%, а при  HPV – 46.4%.

 

Имате ли проблем със снабдяването с ваксини?

В Словения не сме имали сериозни проблеми с доставките на задължителните ваксини, като изключим един период, в който имаше известно закъснение, но Националния ни център по обществено здраве (NIPH) все пак успя да осигури достатъчно ваксини навреме. По отношение на препоръчителните ваксини имахме сериозен проблем с доставката на HPV ваксина, което наложи в продължение на няколко месеца ваксинацията на 12-годишните момичета да бъде отложена.

 

Как се оргaнизират търговете за ваксини при вас?

Участниците в търга трябва да имат валидно разрешение за производство на медицински продукти или за търговия на едро с лекарствени продукти, съгласно законодателството, прилагано в Република Словения.

Медицинският продукт трябва да притежава разрешение за търговия, издадено от компетентен орган за лекарствени продукти.Той трябва да бъде произведен в съответствие с принципите на добрата производствена практика и разрешението за употреба. Всяка партида на лекарствения продукт трябва да бъде придружена от документация, която потвърждава качеството на медицинския продукт и удостоверява вноса му в Република Словения. Доставяният медицински продукт трябва да бъде етикетиран и опакован в съответствие с приложимите законови разпоредби в Република Словения.

Всяка партида ваксини трябва да бъде придружена от: сертификат за добра производствена практика (GMP); сертификат за анализ от производителя; кратка характеристика на продукта и листовка за пациента на словенски език; сертификат за освобождаване на партидата (OCABR), издаден от компетентен орган на територията на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Швейцария; маркетингова информация на територията на Република Словения (формуляр MIF – Формуляр за маркетингова информация, приложение IV към насока ЕО за административна процедура за освобождаване на партидата на официалния контролен орган).

Доставчиците имат задължения да доставят ваксините до Националния институт по обществено здравеопазване в студена верига.

 

Има ли орган, който контролира съхранението на ваксините?

Националният институт по обществено здравеопазване и Здравният инспекторат на Република Словения извършват контрола по ваксините в доболничната и болничната помощ. Агенцията за лекарствени продукти и медицински изделия на свой ред пък контролира Националния институт по обществено здравеопазване.

 

Кой изпълнява програмата по ваксинопрофилактика на населението?

Програмата по ваксиниране на населението e поверена на педиатрите от първичната помощ и се реализира по време на профилактичните прегледи на децата в лекарските кабинети. Децата в риск – имунокомпрометирани или с проявена нежелана реакция при предишна ваксинация, могат да бъдат ваксинирани в Университетската детска болница, и по-специално в Катедрата по алергология, ревматология и клинична имунология.

 

Имате ли регламентирана проваксинална кампания?

Проваксиналната кампания в нашата държава протича в няколко направления. Първо, обучение на медицинските специалисти – лекари и медицински сестри. Второ, рекламни проваксинални клипове в прайм тайма на телевизиите, интервюта със специалисти и с родители, които подкрепят ваксинирането, в обществените електронни, печатни и онлайн медии. Освен това с каузата са ангажирани и студенти, които реализираха проекта “Imuno – Slovenia” в социалните медии. През ноември 2017 г. този проект спечели първа награда на Европейската комисия.

 

А под каква форма протичат обученията на тема „ваксинопрофилактика“ сред медицинските специалисти?

Модулът за ваксинопрофилактика е неизменна част от обучението по педиатрия в Медицинския университет. Продължаващото медицинско образование също е обвързано с тези важни теми – за ползите от ваксинацията, за механизмите на ваксиниране, за нежеланите лекарствени реакции и т.н. Освен това всяка година се провежда противогрипна кампания, специално предназначена за медицинските специалисти.  По време на годишната среща на медицинските сестри, която ще се проведе перз април 2018 г., също е отделено специално място на повишаване на квалификацията им по въпросите на ваксинопрофилактиката.

 

Как е организирано в Словения съобщаването на нежелани реакции след ваксинация?

Съобщенията за нежелани лекарствени реакции след ваксинация се изпращат до Националния институт по обществено здравеопазване. Има готов онлайн формуляр, който да улесни съобщаването.

 

Антиваксиналните движения – съществуват ли в Словения и какви противомерки предприемате срещу тях?

През последните години се наблюдава увеличение на броя на молбите на родителите за отказ от ваксинация поради постоянни абсолютни противопоказания. На този етап родителите имат право да пускат подобни заявления директно до Комисията за абсолютни противопоказания за ваксинация в Министерството на здравеопазването. Обсъжда се обаче варианта тази практика да бъде преустановена. Също така се обмисля идеята неваксинираните деца да не могат да посещават държавни детски градини, като това предложение предстои да бъде гласувано в парламента.

 

Как стоят нещата по отношение на ваксинацията на специфични групи пациенти – преждевременно родени деца, юноши с хронични заболявания и т.н.

Преждевременно родените деца се ваксинират редовно в съответствие с програмата за ваксинация, без да се отчита коригираната им възраст. Децата с първичен имунен дефицит се ваксинират в зависимост от диагнозата си, като понякога освен със задължителните ваксини по имунизационния календар се налагат и допълнителни имунизации срещу менингококови и пневмококови инфекции. В случаи на тежки имунодефицити ваксините са противопоказни. Децата с ревматични заболявания, лекувани с имуносупресивни лекарства, се ваксинират по програма за ваксинация с инактивирани ваксини, но ваксинацията с живи атенюирани ваксини обикновено се отлага, освен в случаите, когато рискът от инфекция е значително по-висок от риска от ваксинация.

Децата, които са претърпели трансплантация на стволови клетки, се ваксинират съгласно следните указания: ваксинирането с инактивирани ваксини може да започне 6-12 месеца след трансплантацията, а с живи атенюирани ваксини – 24 месеца след трансплантацията. В случай на трансплантация на органи ваксинациите трябва да се извършат преди трансплантацията.

 

Кои са най-големите проблеми, свързани  с ваксинопрофилактиката в световен мащаб? 

През последните години ставаме свидели на все по-агресивни антиваксинални настроения. Родителите отказват да ваксинират децата си по ред причини – поради страх от нежелани реакции, поради убеждението, че децата им са предпазени от колективния имунитет и че смъртоносните болести са изкоренени, поради вярата, че ваксините са част от световната конспирация срещу здравето, в основата на която са големите фармацевтични компании… Въпреки това през последните месеци в резултат на зачестилите случаи на морбили и коклюш в различни части по света сякаш вярата на родителите в ползата от ваксинацията като че ли започна да се възвръща…