Ролята на храненето за здравето, растежа и развитието на децата до 3-годишна възраст

Ст. Петрова, В. Дулева, Л. Рангелова

Национален център по обществено здраве и анализи

Основи на здравословното хранене на деца до 3-годишна възраст. Ръководство за здравни специалисти

През последните години се натрупват все повече научни доказателства, че храненето през първите 1000 дни от живота на човека с начало от зачеването на плода има огромно влияние както върху растежа, физическото и интелектуалното развитие и здравето на децата, така и върху риска от развитие в по-късна възраст на хронични заболявания като сърдечносъдови болести, диабет, затлъстяване, белодробни проблеми и др. Пълноценното и здравословно хранене на бременните жени и на децата в кърмаческа и ранна детска възраст дава уникалната възможност да се повлияе благоприятно върху физическия и интелектуален капацитет на хората, да се подобри здравето и да се намали заболеваемостта на населението. Ето защо храненето на децата в ранното детство е обект на специално внимание от страна на специалистите и на приоритетно насочени национални и международни политики.

Децата в кърмаческа възраст растат и се развиват с поразителна бързина. В края на първата година кърмачетата удвояват ръста и утрояват теглото си от раждането. Ускорено е развитието и съзряването на всички органи и системи на организма, особено на мозъка, имунната и храносмилателната система. Предизвикателствата пред незрялата храносмилателна система на кърмачето са значими: през първата година то преминава от една-единствена храна – кърмата, през захранващите храни, към цялото многообразие от храни и напитки. Видът и консистенцията на храната се променят постепенно от течна, през течно-кашава, до смляна с малки късчета или намачкана. Децата от 1 до 3 години постепенно преминават от преходна към фамилно консумирана храна. Те развиват отношение към различните храни и започват да правят личен хранителен избор.

Бързият растеж на кърмачетата и малките деца определя по-големите потребности от енергия на килограм тегло в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните индивиди. Чрез храната кърмачетата и малките деца трябва ежедневно да получават не само достатъчно енергия (калории), но и достатъчно хранителни вещества (белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали, биоактивни вещества и др.), които да осигуряват нормален растеж и развитие и добър имунитет, за да могат да се борят успешно с инфекциите, да бъдат активни и да достигнат своя пълен физически и интелектуален потенциал.

Неблагоприятни последици за здравето, растежа и развитието на децата оказват както недоимъчното хранене, така и високият прием на енергия и небалансираният характер на храненето. Недоимъчното хранене при малките деца най-често включва недостатъчен прием на енергия, белтък, незаменими мастни киселини, витамини и минерали, което води до поднормено тегло, изоставане в растежа, физическотои интелектуално развитие, нарушаване на имунитета и по-голяма заболеваемост от остри респираторни заболявания. Небалансираният характер на храненето при децата, който обичайно се изразява с висока енергийна стойност на храната, висок прием на захари и мазнини, но недостатъчен прием на незаменими хранителни вещества, повишава риска от развитие в по-късна възраст на хронични заболявания, свързани с храненето като диабет тип 2, остеопороза, сърдечносъдови заболявания и др. Наднорменото тегло в т.ч. затлъстяването, започнало в тази възраст, много по-трудно се преодолява в следващите периоди от живота. Затлъстяването в детска възраст създава сериозни психологически проблеми на детето, които му пречат в общуването. Във всички случаи пълноценното и здравословно хранене е важен фактор за преодоляване на здравните проблеми на кърмачето и малкото дете и за максимална изява на неговия генетичен потенциал.

През последните години се натрупват все повече научни доказателства, че възприятията на вкус и мирис се развиват и функционират още в плода. През третия триместър на бременността на майката рецепторите за вкус и мирис на плода започват да комуникират с неговата централна нервна система в отговор на стимули, получени от храната, която консумира бременната жена, достигащи до него чрез околоплодната течност. Първите хранителни предпочитания на детето са свързани с неговия опит още в утробата на майката. Възприятията за вкус и мирис на храните продължават да се развиват след раждането в кърмаческа и ранна детска възраст. Те се повлияват от стимулите на консумираните храни при кърмещата майка, от храните, с които се захранва бебето и от приеманите храни през следващите няколко години от живота. Предпочитанието на човек за сладки храни и напитки се свързва със сладкия вкус на майчината кърма поради което се приема за вродено. Всички останали вкусови предпочитания по отношение на храните се научават. През кърмаческата и ранната детска възраст се изграждат хранителните предпочитания, които обикновено се запазват през целия живот. Затова тази възраст е особено важна за създаване на база за здравословен избор на храни за цял живот.

Проблеми в храненето на кърмачетата

и децата от 1- до 3-годишна възраст в България

Проведените през последните 15 години от Националния център по обществено здраве и анализи национални, репрезентативни за страната, а отделно и за столицата проучвания на храненето и хранителния статус на населението осигуриха данни, които позволяват да се идентифицират основните проблеми в храненето на кърмачетата и малките деца, тяхното разпространение и тежест, както и да се определят рисковите групи. Установи се, че отрицателните характеристики в храненето на българското население в някои аспекти са специфично по-изразени при малките деца.

Неблагоприятни характеристики на храненето

на кърмачета в България:

• Късно начало на кърменето – само 4.6% от изследваните кърмачета са закърмени през първия час след раждането в съответствие с препоръките на СЗО и УНИЦЕФ;
• Ниска честота на изключително кърмене – от кърмачетата до 2-месечна възраст изключително кърмени са само 4.2 %;
• Малка продължителност на кърменето – средно 3 месеца;
• Прием на подсладена вода при голяма част от децата още през 1-ия месец от раждането (45.5%);
• Ранно захранване с плодови сокове – 50% от кърмачетата приемат плодови сокове от 2-ия месец след раждането, като делът на захранените с плодови сокове деца през 3-ия месец достига 85%;
• Ниска хранителна плътност на редица микронутриенти в захранващите храни (желязо, цинк и др.).

Изследването на хранителния прием при некърмените деца на възраст от 6 до 12 месеца установи достатъчен прием на белтък и въглехидрати с храната, но недостатъчен прием на есенциални мастни киселини (неадекватен нисък прием на мазнини се установява при 49.9% от кърмачетата). Установяват се също нисък прием на желязо при 91.6% и висок прием на натрий при 82.2% от кърмачетата в тази възрастова група.

Сериозен проблем при децата на 6-12 месеца е голямата честота на анемията – 41.8%. При децата с анемия се установява значимо по-голяма честота на изоставане в растежа, поднормено тегло и по-висока заболеваемост от остри респиторни заболявания.

Изоставане в растежа, което е индикатор за продължително недохранване, се среща при 12.1% от кърмачетата от 0 до 6-месечна възраст. При 5.5% от кърмачетата от мъжки пол се установява поднормено тегло.

Неблагоприятни характеристики на храненето

на децата от 1 до 3 години в България:

• Ранно включване на мляко с намалено съдържание на мазнини – 35.5% от децата на 1 година консумират млека с 1.5-2 % мазнини;
• Ниска консумация на риба;
• Недостатъчен прием на зеленчуци и плодове (особено на сурови) през зимата и пролетта;
• Ниска консумация на пълнозърнести продукти при децата след 2-годишна възраст;
• Висока консумация на сол;

Хранителният прием на децата от 1 до 3 години в България се характеризира с адекватен прием на енергия, белтъци, мазнини и въглехидрати. Недостатъчен хранителен прием се установява за някои витамини и минерали, особено на витамин В2, фолат, калций и желязо. Относителният дял деца с прием на фолат под хранителни потребности е

72.2%. Среднодневният прием на натрий е по-висок от адекватния хранителен прием с 40.0% (основният му източник е готварската сол). Ниският прием на желязо при малките деца рефлектира във висока честота на анемия – 25.8% във възрастта 1-4 години.

Проблемът с увеличаване на честотата на наднормено тегло започва още от ранното детство. Честотата на наднормено тегло е 10.6% при момчетата и 12.4% при момичетата на възраст от 1 до 3 години.

В заключение

Установените съществени проблеми в храненето и хранителния статус на кърмачетата и малките децата, включващи от една страна недохранване и риск от хранителни дефицити, а от друга страна – небалансиран хранителен прием и наднормено тегло, са важни фактори, които повлияват съществено развитието и здравето на нашите деца, като създават рискове за нарушения в здравето и трудоспособността им в зряла възраст.